Виолета Бахчеванова и
Васил Стойчев създават
артистична фамилия
Алиса и Ясен Атанасови играят заедно в най-новия български филм “Петя на моята Петя”.
Алиса е проекция на поетесата Петя Дубарова, на която иска да подражава главната героиня Петя Монова във впечатляващото изпълнение на Александра Костова. Ясен Атанасов е Анди, който е влюбен в Петя Монова.
Алиса и Ясен са трето поколение актьори. Те са деца на Десислава Стойчева и Атанас Атанасов и внуци на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Но артистични гени имат и двамата им прадядовци.
Виолета Бахчеванова
е родена на 22 март 1935 г.
в софийския квартал “Лозенец"”. Майка й Любка е завършила педагогика, но е предимно домакиня, отглежда дъщерите им Виолета и Марияна. Бащата Янаки е роден в Сливен, но отрасва в Бургас.
Той е с висше икономическо образование, но пее много хубаво и дълги години е рамо до рамо с Борис Христов в хор “Гусла”. И двамата са баси. След 1944 г., прослушан от самия Стефан Македонски, става хорист и хорист-артист в Държавния музикален театър, където се и пенсионира.
Певческият талант е наследен и от двете дъщери на Бахчеванов - Марияна пее в Академичния хор, а Виолета - в Хора на девойките.
През 1954 г. Виолета завършва гимназията с пълен отличен успех и има само 15 дни след матурата, за да се подготви за кандидатстване в ДВТУ (Държавното висше театрално училище). Подготвя се сама. Основният материал - “Провинциалистки”, е от Чудомир, стихотворението - от Младен Исаев, а баснята - от Христо Радевски.
Кандидатите за слава са 1500, но приемат 15 жени и 45 мъже. След трите изпитни кръга пред комисии, председателствани от проф. Кръстьо Мирски и проф. Николай Масалитинов, Виолета Бахчеванова е приета с най-висок бал в класа на проф. Филип Филипов. В същия актьорски клас е приет и Васил Стойчев, който ще стане неин съпруг. Той често обичал да казва, че на последния изпит в ДВТУ Виолета изпяла Хабанерата от “Кармен”, а той - “Когато бях овчарче”.
Родът Стойчеви
тръгва от Кюстендил,
където на 29 септември 1935 г. се ражда Васил. Неговият баща, известният фотограф и собственик на фото “Бански” е и ненадминат рецитатор на народно творчество.
Средното си образование Васил Стойчев завършва в образцовия икономически техникум в София. Учи една година във ВИИ “Карл Маркс”, но бързо разбира, че “си е сбъркал професията” и се ориентира към ДВТУ.
Двамата с Виолета са от поколението, което участва в строителството на новата сграда на ул. “Раковски” 108. носят греди, чистят и виждат как ДВТУ става ВИТИЗ.
Голямата любов между тях пламва някъде след трети курс. Разпределени са за Пловдивския театър, но една вечер се срещат с режисьорите Вили Цанков, Юлия Огнянова и Леон Даниел, които канят няколко души от двата актьорски класа да отидат при тях в Бургас. Виолета и Васил решават да питат своя професор Филип Филипов и той им казва: “Деца, вървете! Това, което носите в себе си никой не може да ви го отнеме...”
Двамата тръгват от София за Бургас със “сравнително достойна конска каруца”, на която са натоварили леглата и друга покъщнина за бъдещия им общ дом. Изведнъж до каруцата се изравнява колата на ректора на ВИТИЗ Д.Б. Митов. Той излиза от нея и след като се разбира за къде са се запътили, казва: “От вас ще станат артисти!” “Тази каруца и веселото ни настроение го бяха впечатлили”, пише Бахчеванова в книгата си “А театърът може без всеки от нас.”
В Бургас в началото двамата са разделени - Васил живее в една стая с Живко Гарванов, а поради липса на квартира нея я настаняват в гримьорната, в която има даже и плъхове.
И двамата дебютират
с главни роли
Тя е Нила Снишко в “Барабанчица” от Афанасий Салински, режисьор е Юлия Огнянова. Той - в пиесата на Лозан Стрелков “Разузнаване”, режисирана от Вили Цанков.
На 17 април 1960 г., пада се Великден, двамата вдигат сватба в София. Кумуват им поетът Найден Вълчев и съпругата му Минка Долапчиева, тяхна състудентка от ДВТУ. На следващия ден пътуват обратно за репетиции в Бургас.
През първия сезон в Бургаския театър двамата играят в осем постановки. Сезонът обаче се оказва и последен. Един ден Бахчеванова, Стойчев и Живко Гарванов получават пликове с еднакви писма.
“Ръководството на Народния театър “Иван Вазов” ви кани на публичен дебют на сцената на театъра. В случай на успех ще бъдете включени в състава, в противен случай мястото ви в Бургаския драматичен театър се запазва.”
В Бургас отиват с конска каруца, но се връщат с камион, в който е покъщнината им. По пътя обаче едва не катастрофират - шофьорът заспива, но успяват да го събудят.
В Народния театър Виолета Бахчеванова дебютира като Мария-Десислава в пиесата на Камен Зидаров “Иван Шишман”, постановка на Николай Люцканов. Освен че ролята веднага й осигурява звезден статут в театъра, но и много родители кръщават дъщерите си с името Десислава. Пиесата се играе 7 години и има 450 представления.
В постановката Стойчев има епизодична роля - играе пленник на султан Мурад. Но точно в нея го вижда кинорежисьорът Дако Даковски и му поверява образа на Калоян в едноименния си филм.
Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев играят на сцената на Народния театър почти половин век и с участията си и в Телевизионния театър имат по над сто роли. Ако се прибавят и рециталите им, цифрата става наистина внушителна. Неслучайно и двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата при Театър 199 и получават заедно наградата “Икар” за “изключителен творчески принос към българския театър”.
Не знам защо
киното пренебрегна
тяхната
артистична мощ
След дебюта си през 1958 г. в “Ребро Адамово” Бахчеванова се снима едва в десетина филма и тв сериали и има само една главна роля - на Игна в “Село край завод”. Във филма на Иля Велчев “Ако те има” е майката на главната героиня Нели (Ирен Кривошиева).
След триумфа си в “Калоян” Васил Стойчев има епизодични изяви в 13 филми и тв сериали. Малко, прекалено малко за неговия талант. 60 години заедно в живота и на сцената двамата напускат този свят в разстояние на малко повече година. Той - на 15 юли 2020 г., тя - на 23 август 2021 г.
От брака си имат две дъщери - Десислава, кръстена на героинята й от пиесата “Иван Шишман”, и Биляна.
Десислава Стойчева завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ. Като актриса участва в спектакли на Врачанския и Младежкия театър, Театър 199, “Ателие 313”, в български и чуждестранни филми.
От 1992 г. работи в Британския съвет, където е регионален и глобален мениджър на програми в областта на изкуствата и образованието, като ръководи екипи в повече от 70 страни. Продължава и участията си като професионална актриса.
Д-р Стойчева е един от създателите на магистърската програма “Мениджмънт в сценичните изкуства и индустриите” в НАТФИЗ и е преподавател по артмениджмънт. Тя е доктор по театрално и филмово изкуство и сертифициран мениджър на проекти от Международната асоциация по управление на проекти (IPMA). Автор е на книгите “Управление на иновативни театрални проекти” и “Актьорите, мениджърите и уменията на бъдещето”.
През 1989 г.
Десислава се
омъжва за Атанас
Атанасов,
също актьор. Той е роден на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва ВИТИЗ при проф. Сашо Стоянов. По разпределение е в Сливенския театър. От 1985 до 2000 г. е актьор в Театър на Българската армия (ТБА), от 2001 г. е на свободна практика.
Играе в спектакли на Народния и Младежкия театър, Театър 199, МГТ “Зад канала”, Сатирата, “Сълза и смях”. Като режисьор прави постановки в ТБА, Народния театър, Театър 199, в Пловдив, Варна, Стара Загора...
От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ в екипите на проф. Елена. Баева, проф. Крикор Азарян и проф. Пламен Марков.
От 2003 г. досега проф. Атанасов е художествен ръководител на класове по актьорство за драматичен театър.
След 2002 г. придобива научното звание “професор” и научната степен “доктор”. Автор е на книгата “Субект и образ”.
Снимал се е в около 50 български и чуждестранни филмови продукции и тв сериали. Помним го от “Дом за нашите деца”, “Жребият”, “Стъклен дом”, “Четвърта власт”, “Църква за вълци” и др.
Дъщеря им Алиса
завършва НАТФИЗ
през 2013 г. в класа на проф. Пламен Марков и постъпва в трупата на МГТ “Зад канала”. Играе и в представления на “Сфумато” и Народния театър. Част е от трупата на “ХаХаХа Импро Театър”. Преподавала е в актьорската школа на Малин Кръстев. Сега Алиса живее в Германия, където я праща любовта и желанието да започне нещо ново.
Ясен Атанасов е роден на 27 март 1997 г. Първоначално не мисли да кандидатства в НАТФИЗ. Завършва Първа немска гимназия и отива да учи аудиовизуални медии в Щутгарт. После се хвърля към туризма и хотелиерството.
Но явно се задейства поговорката “Кръвта вода не става”. През 2017 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. Сега Ясен Атанасов е в трупата на Военния театър, където играе в постановките “Маркиз дьо Сад”, “Жена без значение”, “Сирано дьо Бержерак”, “Урок по български”, “Балдахинът” и други.
По-малката дъщеря
Биляна сега е д-р
Стойчева-Хорисян
Тя също завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и докторантура в САЩ, където живее от 25 години. От 2012г. е в щата Пенсилвания, където е шеф на театралната катедра в “Лайкомимг колидж” и преподава режисура и актьорско майсторство. Продължава да режисира и играе професионално. Нейни студенти по актьорско майсторство и режисура са печелили пресижните награди на “Кенеди сентър американ колидж театър фестивал.”
Съпругът й Кеворк Хорисян е заместник-ректор в “Бъкнел Юнивърсити.” Той е един от водещите специалисти в областта на визуализация на данни и анализ на факторите, които помагат на студентите успешно да завършат колеж.
Синът им Микаел Хорисян е завършил медицина и работи като дерматолог. Публикувал е рецензирани статии в много от водещите научни списания по дерматология.
Дъщерята Кристин Хорисян завършва колеж тази пролет и започва работа като маркетинг мениджър за една от най-големите американски фирми за дигитален маркетинг.
