Евентуален риск за газови доставки от Русия към България и към Европа видя премиерът Кирил Петков при ескалация на конфликта между Русия и Украйна. Той заяви тези си предвиждания пред журналисти късно вечерта в петък в парламента.
“Ако конфликтът излезе извън контрол под някаква форма, ние можем да имаме рискове с газовите доставки - това е не само за нас, но и за цяла Европа. Вече говорихме и с енергийния министър какви са алтернативите и какво друго може да се направи, така че да сме сигурни, че енергийната ни сигурност е запазена. Хубавото на България е, че все пак е голям производител на електроенергия, така че при едни такива по-екстремни ситуации
ние ще може да
компенсираме с
електроенергия част
от липсата на газ,
но аз лично се надявам, че няма да се стигне чак дотам”, каза Кирил Петков.
При спиране на газовите доставки от Русия няма как те да се заменят с ток, дори да сме голям производител, коментират в енергетиката. Вероятно премиерът има предвид някои от предприятията, които ползват синьо гориво, да преминат към електроенергия, предполагат експерти. Но това няма как да реши евентуална криза.
Най-големият потребител на газ – столичната топлофикация с нейните над 400 000 клиенти, която потребява 1/3 от количествата газ в страната, има за алтернативно гориво мазут.
Ситуация на газова криза преживяхме вече през януари 2009 г., когато “Газпром” спря доставките на природен газ през Украйна в югоизточна посока. Тогава България беше поставена насред зима с пълно спиране на доставките от 6 до 21 януари.
За да спасят отоплението на софиянци през януари 2009 г. по забравената жп линия към “Земляне”
тръгнаха композиции
с мазут
и столичното парно промени горивната си база.
Няма как да отпаднат от системата към 1500 мегавата топлинна мощност и тя да бъде заменена с ток. Това са блок и половина на АЕЦ “Козлодуй”, няма мрежа в София, която да пренесе такова количество ток, ако столицата премине на електроенергия, коментират експерти, които са били дейни участници в преодоляване на кризата през 2009 г.
По-малка криза с газа - за два дни, имаше и през февруари 2011 г., тогава падането на налягането в тръбите беше заради дълго продължил студ и минусови температури, което също ограничи снабдяването.
Разликата между тогава и сега е, че доставките на газ не са през Украйна, а от юг – руският газ влиза в България през Турция по “Турски поток” и по “Балкански поток” се транспортира към Сърбия, Гърция, Македония.
1/3 от доставките са от азерски газ, който влиза у нас през Сидерокастро-Кулата.
При евентуална криза биха могли да се увеличат доставките от Гърция – от терминала за втечнен газ при Ревитуса, както и от Трансадриатическия газопровод (ТАП).
Кирил Темелков, зам.-председател на Българската газова асоциация, развива и вариант, в който да осигурим на гърците електроенергия, а
те да спрат газовите си
централи и да насочат
газ към България
Според него са възможни и доставки на газ от Турция, дори ако “Газпром експорт” спре своите. Той припомни, че Турция има пет терминала за втечнен газ.
Източник на доставки си остава и хранилището в Чирен, от което в момента се добиват към 3,5 млн. куб. м на ден, а капацитетът за изтегляне е към 4,2 млн. дневно.
Според план за действие в извънредни ситуации от 2020 г. на енергийното министерство дневното потребление през зимен месец е средно 11,4 млн. куб. м на ден, в този януари те са към 14 млн. куб. м. В плана са предвидени 7 нива на ограничаване на снабдяването с газ, като първите три са ограничаване на доставките и преминаване на тецове и промишлени предприятия към алтернативно гориво. Последното ниво е осигуряване на доставки на газ само за битови потребители. Координатор при газова криза е “Булгартрансгаз”.
България в рамките на ЕС е в една рискова група с Гърция и Румъния, наречена е “Транс-Балкан”. Предвиден е механизъм за сътрудничество с тях.
Записани са и действия при нивата на опасност “Ранно предупреждение”, “Тревога” и последната “Извънредна ситуация”.
