Големият бизнес излезе с позиция по повод теза на енергийния министър Александър Николов, че „Булгаргаз“ трява да доставя най-евтиния си газ само на потребителите по регулирани цени.
"Това е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията. Категорично се противопоставяме на подобна политика! - заявяват от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, която обединява най-големите индустриални фирми.
Според индустрията идеите на министъра портиворечат на пазарната логика и на организацията на пазара на природния газ.
Първата причина е, че доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром експорт“ са на база заявени годишни количества от всички потребители, включително индустрията. Ценовата формула, по която „Булгаргаз“ заплаща газа на „Газпром експорт“, е за цялото количество, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината „Булгаргаз“ да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от страна на КЕВР.
Затова цената, определена в договорите за доставка на газ по „свободно договорени цени“ между „Булгаргаз“ и промишлените предприятия, е тази, която общественият доставчик предлага за утвърждаване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за индустрията зависи от процеса по ежемесечното утвърждаване на регулираните цени.
Цената по договора с "Газпром експорт" е индексирана основно към цената на холандската газова борса TTF, която в последните месеци е с екстремни стойности и висока волатилност. От голямата индустрия допускат, че е възможно борсовите цени на газа да паднат и в бъдеще да са по-благоприятни от цените, които се изцисляват на база на петролните деривати. Това е наблюдавано в недалечното минало и подобна ситуация би оказвала друг тип въздействие върху пазара. "С оглед на това, разделното ценообразуване за крайните клиенти в зависимост от това дали са на регулирани или свободно договорени цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилигеровани потребители. Това директно противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС", пишат от федерацията и привеждат още аргументи:
Съгласно Наредба №2 за регулиране на цените на природния газ, цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи е ценообразуващ елемент на регулираните цени. В чл. 17, ал. 3 на Наредба №2 изрично се посочва, че „Общественият доставчик образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разходи за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от дружеството във връзка с обществената доставка на природен газ, програмата за освобождаване на природен газ, както и дългосрочните договори и краткосрочните сделки за доставка на природен газ по свободно договорени цени, по които е страна.
Това се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който понастоящем е на по-конкурентна цена. "Следователно позитивните ефекти от този внос се разпределят към всички клиенти на„Булгаргаз“ доколкото те влияят на цената на входа на газопреносната система и доколкото всички доставки до крайни клиенти са обвързани с процедурата по ценово регулиране. Индустрията не желае специално отношение, желае справедливо отношение.
Бихме искали да отбележим и обстоятелството, че индустрията е редовен платец на своя доставчик. На този фон, най-големият потребител на природен газ по регулирани цени трупа огромни задължения към „Булгаргаз“ ЕАД (понастоящем – над 1 млрд. лв.), което в перспектива може да заплаши финансовата стабилност на „Булгаргаз“ ЕАД и БЕХ ЕАД, както и да постави под риск доставките на газ от Русия в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани".
От бизнеса разбират стремежа за осигуряване на достъпна енергия (електрическа, топлинна и природен газ) за бита, но е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Справянето с енергийната бедност преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници, смятат индустриалците.
Споряд тях българският бизнес дълги години субсидира цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена „задължения към обществото“ на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени. Това идва на фона на няколкомесечна тежка за потребителите ситуация на пазара на електрическа енергия, изчерпани резерви и висока несигурност за базовата индустрия.
Бихме искали да припомним, че и понастоящем „Булгаргаз“ ЕАД има възможността да продава на цена под регулираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране и това е уредено в наредбата.
От БФИЕК заявяват, че съм цената на природния газ се заплаща и добавка за задължения към обществото, чийто размер се определя от КЕВР. Тя покрива разходите на „Булгаргаз“ за нагнетяване, съхранение и добив на природен газ в ПГХ „Чирен“. Тези задължения произтичат основно от наличието на клиенти с неравномерно потребление в годишен разрез, които са най-вече топлофикационни дружества. Въпреки това, съгласно тези разходи се заплащат солидарно, включително и от индустрията, която е с равномерно потребление.
С оглед на гореизложеното, категорично заявяваме, че всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на „евтиното парно“ ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната.
