За да се избегнат усложнения, е предвиден и изчаквателен период от три менструални цикъла
В мюсюлманския брак съпругът има право на развод по силата на “таляк”. Това представлява отричане от брака чрез едностранна декларация. В присъствието на свидетели мъжът трябва да произнесе думата таляк три пъти. Формулировката “таляк”, заявена на всеослушание, просто казано има силата на “развеждам се с теб”. И готово. След това жената просто трябва да си събере багажа и да напусне безусловно къщата на мъжа.
Но тази лекота на разтрогването на брака изглежда примамлива само на пръв поглед. В действителност тя може да донесе много главоболия най-вече на мъжа. Често при семейна свада мъжът може да кипне и да изкрещи гневно три пъти “таляк”, след което да му мине и да иска да си върне думите назад.
Проблемът е там, че това не може да се случи. Защото, когато мъжът без много да мисли се разведе набързо с жена си, от този момент нататък тя за него вече става “харам”, тоест забранена. И
той не може да я
помоли просто ей така
да се върне, колкото
и да се разкайва
В подобни случаи ислямската юриспруденция е насърчавала жената да се омъжи за друг и едва ако този втори брак бъде разтрогнат, тя може евентуално да се върне при първия си съпруг.
Това правило столетия наред е сдържало избухливи съпрузи да крещят “таляк” пред свидетели, когато са бесни на жена си. Дори в случаите, когато съпругът е взел обмислено и категорично решение за развод, пак има предвидени стопиращи положения, така че да се направи всичко възможно бракът да бъде спасен. Точно такъв е постулатът “идда”. След като мъжът е казал два пъти “таляк”, тогава следва “идда” - изчаквателен период от три менструални цикъла на жената.
Целта на това е
мъжът да се увери,
че съпругата му не е
бременна в момента
на развода
Защото ако я изгони от вкъщи и междувременно се окаже, че е забременяла, няма да е сигурно, че той е бащата. Затова е и този изчаквателен период.
Но той също така има и друг полезен смисъл. Това е отсрочка, време, в което се дава възможност на семейството и близките на двамата съпрузи да се опитват да ги помирят и да се намери решение за запазване на брака.
Ако те се провалят в това и мъжът е решил категорично да се разведе, а жената не е забременяла междувременно и това се докаже чрез трите менструални цикъла, тогава вече идва и третата декларация “таляк”. И така бракът приключва, без да се стига до съд.
Това е положението от гледна точка на мъжа. В случай че жената е инициатор на развода - тогава говорим за процедурата “хул”, но в този случай трябва да се има предвид, че тя жертва цялата си зестра, или “махр”, както се казва на арабски.
Тъй като се предполага, че интересите на жената в брака се гарантират именно от нейната зестра, но пък за тази зестра е разпоредено да се грижи мъжът.
Шериатът определя брачния договор - “ника” - за юридически субект, санкциониран от божественото право. Но той не е свещено тайнство като в християнството.
И точно защото бракът в исляма има силата на договор, отделни модерни тълкувания допускат, че след като е така, по него може да се преговаря и да се разисква.
Жената според шериата е “юридически пълноценна личност, равна с мъжа”, макар че често пъти се говори за правен дисбаланс и много арабски страни предприеха през последните години действия за реформи на законодателството си.
Мъжът обикновено получава попечителство над децата си, след като минат определена възраст -
когато момчетата
навършат 7 г, а за
момичетата - когато
навършат 9 г.
В много арабски и ислямски страни се смята, че правният дисбаланс особено по отношение на брака би могъл да се преодолее чрез специфични договори и клаузи. Разбира се, това не е просто модернистичен подход, защото ислямската юриспруденция не допуска твърде много фриволности, а е разумна стъпка, която изхожда от примери още от времето на пророка Мохамед, мир нему.
Такъв е случаят с внучката на пророка Сукайна, която имала няколко брака, завършили с разводи в нейна полза, тъй като винаги договаряла преди това в предбрачния си договор съпругът да остане моногамен.
Столетия наред този древен пример е давал кураж и вдъхновение на много жени в Арабския свят.
