На 29 юни 2021 г. в Народната зала се проведе тържествено връчване на орден „Първи юли“. Сред 29-те носители на ордена най-възрастният е Лу Юендзиу, който е на 101 години.
След следването си в САЩ, той се завръща в родината, за да й служи. Лу Юендзиу, който днес е съветник на Комитета за наука и технологии към Китайската аерокосмическа компания, винаги е изпитвал дълбока обич към родината, вълнува се от сърце за нейния просперитет и се гордее с нея. „Родината винаги ще бъде моята истинска любов“, развълнувано каза старецът, предава Радио Китай.
Академик Лу е пионер в сферата на авиационната и космическа техника и е един от основоположниците на космическата индустрия в Китай, на която посвещава целия си живот. Дори днес младите учени често се съветват с него, ако не разбират нещо в процеса на обучението си. Въпреки че е стар, мисленето му все още е много активно.
Лу каза, че се е родил в старото общество, а по-късно живял в чужбина повече от десет години. През 1956 г. се завръща в родината, за да участва в нейното строителство. Преживяванията и опита от следването в чужбина го карат да осъзнае още по-силно значението на патриотизма. По това време, докато още бил в САЩ, там постановили, че китайците трябва да се явяват в имиграционната служба на всеки три месеца, за да докажат, че не са извършили „незаконни дейности“ за този период.
След края на Корейската война, Китай и САЩ постигнаха споразумение за размяна на американски военнопленници за китайски студенти. Известният китайски учен Циен Сюесън използвал тази възможност, за да се завърне в Китай през октомври 1955 г. Лу Юендзиу тогава съзрял лъч надежда. След много трудности, той извършил процедурите по завръщането си в Китай и се качил на кораба от Сан Франсиско, заедно със съпругата и трите си деца.
Корабът първо отплавал към Япония, след това се насочил и към Манила. Когато акостирал там, на всички пътници било разрешено да слязат от кораба, с изключение на китайците, които били събрани в една каюта и надзиравани. Корабът отпътувал от Манила за Хонконг и когато бил на път да акостира, няколко завръщащи се студенти със същата съдба били извикани посред нощ и им било позволено да се качат на малка лодка и стигнат брега. Лу Юендзиу и семейството му преминали през много трудности по пътя си до Китай през 1956 г. Вълнението, с което стъпил на китайска земя, било незабравимо: „След като преминах през моста Луоху до континенталната част на Китай, за тези няколко минути сякаш преминах от един свят в друг. В този момент осъзнах какво означава да се завърна в Китай и какво е родина“. Лу Юендзиу казва, че любовта към родината е чувство, вкоренено в сърцето му.
„Работата в собствената ми страна, колкото и да е тежка, колкото и да е изморителна, ме кара да се чувствам се щастлив. Нашето поколение, учещо под артилерийския огън, посвети скъпоценни години от живота си на родината и нацията. Трябва да останем верни на мисията, да служим на родината с наука и технологии“, каза академикът.
При избора на специалност Лу Юендзиу решава да научи някои „нови неща“, в които родината по това време няма. „Накрая избрах специалност, свързана с контролно-измервателна апаратура, за която никога не бях чувал преди, и станах студент на световноизвестния експерт по автоматизация професор C.S Dreber“.
Специалността била изключително трудна, той трябвало не само да изучава нови предмети, но и да положи изпит преди написването на дипломната работа. Дори американците се обезкуражили от тази специалност. В крайна сметка останали само двама студенти в цялата специалност, Лу Юендзиу и още един китаец. През трите години на обучение той прекарвал почти цялото си време в общежитието и университета. Разчитайки на упорита работа и солидни изследователски умения, той най-накрая успял да се върне в Китай с почти най-модерната концепция за инерционна навигация в света по това време.
Лу Юендзиу: Когато пристигнах в Масачузетския университет, нямаше инерционна навигация. Нямаше нищо в небето по това време, разчитахме изцяло на инерционната технология. Къде и в каква посока се насочва вашата ракета в небето, това е моята работа. Моят ментор е бил в Китай. Той каза, че китайците са много добри. Преди имаше Циен Сюесън, но сега имаме Лу Юендзиу“.
През 50-те години на миналия век инерционната навигация е технология от световна класа. Когато Лу Юендзиу се завръща в Китай, Китайската академия на науките се подготвя за създаването на Института по автоматизация. Той е назначен там като изследовател, директор на изследователската катедра, а по-късно и като заместник-началник. Междувременно Лу Юендзиу не само провежда изследвания в областта на автоматизацията на промишленото производство, но и ръководи изследванията за автоматично управление на самолети, изследвания на системите за стабилност и др., и постига значителни резултати.
През 1958 г. Мао Дзедун отправя апел „Нека ние също изградим изкуствени спътници“. Лу Юендзиу предложи да се проведат изследвания за автоматично управление на изкуствени спътници и да се използват методи за контрол на тяхното рециклиране. Тогава за първи път в света се споменава концепцията за "рециклиране на спътници".
На 14 февруари 1996 г. ракета-носител „Чанджън-3B“ се разрушава заради проблем при режима на полета. Оттогава китайската аерокосмическа индустрия не е провеждала международно изстрелване с търговска цел в продължение на цяло десетилетие. Като човек, отговарящ за инерционните устройства, Лу Юендзиу се втурнал към центъра за изстрелване на сателити в Сичан, за да разследва възможно най-бързо причината за инцидента. Той беше на 76 години същата година.
В продължение на три месеца Лу Юендзиу работи ден и нощ, за да разбере причината. Всеки ден приемал четири пъти повече сънотворни от обикновено. В крайна сметка, след непрекъснат анализ и проучване, причината най-накрая била разкрита в безброй сложни улики.
Лу Юендзиу: Изстрелването на ракети, особено пилотирани, е животозастрашаващо. Следователно моят стандарт е 99,9%, с малко свобода на действие. Ето защо правилата са толкова строги.
Освен че полага техническата основа за китайската аерокосмическа индустрия, Лу Юендзиу отдава голямо значение и на обучението на кадри.
През 1984 г. той служи като главен инженер на Министерството на аерокосмическата индустрия и член на Постоянния комитет за наука и технологии. С негова помощ, проблемът с пропуските на различни нива при подготовката на таланти в аерокосмическата индустрия постепенно са решени.
Лу Юендзиу, един от пионерите на китайската аерокосмическа индустрия и носител на орден „Първи юли“, тази година навършва 101 години, но е все така енергичен. Той продължава да поставя четири изисквания към себе си: да не бърза, да не се ядосва, да не е мързелив и да не е алчен. Старецът каза: „Тревожа се и лесно се ядосвам. Трябва да внимавам какво ям, ако надебелея, ще ми е трудно да ходя!"
