Осъденият на смърт през
1996 година води над 100 дела
срещу затвора и описва
откритията си на 700 страници
Никога не съм се страхувал от смъртта. Смачкваше ме мисълта, че ще умра по унизителен начин и това ще рефлектира върху близките ми. Майка ми получи инфаркт в съдебната зала, после беше в кома два месеца, но оживя. Баща ми рухна и почина. Това разказва 51-годишният Бисер Манолов, осъден на смърт с решение на Окръжен съд - Кюстендил, от 11 юли 1996 г., потвърдено от Апелативен съд - София. Той получи смъртното наказание за няколко престъпления, като основното е убийството на сарафката Виолета Георгиева на 18 май 1994 г. в центъра на Кюстендил при обир на 2 млн. лв. След премахването на смъртното наказание, то е променено на доживотен затвор без право на замяна. Подсъдими по нашумялото тогава т. нар. сарафско дело са няколко бивши и настоящи полицаи, но само той получава смъртна присъда.
Манолов е служител на МВР до 1993 г.,
бил е в
специалните
части,
но напуска и започва да работи за местни бизнесмени с не особено чист бизнес. Минава от другата страна на барикадата и участва в трафик на оръжие и гориво през границата в годините на югоембаргото. Признава, че се е замесвал в нечисти дела, но за убийството на сарафката е категоричен, че не го е извършил. В началото на 90-те майка му ходила при Ванга, която ѝ казала, че истината ще излезе наяве.
Зад решетките Бисер Манолов се превръща в затворника с най-много заведени дела срещу държавата у нас и в Страсбург. Всички са за лоши битови условия, лишаване от хранителни пратки, малко време за разходка и спорт и др.
Няколко пъти администрацията на затвора в Бобов дол е осъждана от него, печели и дела в Европейския съд по правата на човека. Сам пише жалбите си, които са над 100, и сам се защитава. Консултира и съкилийниците си как да водят дела и да си търсят правата, които смятат, че са нарушени.
Пуснал е и няколко жалби с искане да му бъде променено наказанието на по-ниско, като се надява, когато излезе на свобода, да се бори за ново разглеждане на делото и оневиняване.
Зад решетките казва, че се занимава с изобретения. Имал
над 700 страници,
в които ги описал - от различни електроцентрали до автомат “Калашников” от стъкло, безшумни патрони, както и “българското куфарче”, което може да изстрелва 2000 куршума в секунда. Искал да даде живот на изобретенията си, но няма намерение да ги продава, а да ги подарява.
И за разлика от Манолов, много от затворниците са подписали, декларации, че не желаят да бъде огласявана информация за присъдите им.
