На 16 октомври ще има паметно утро в родното му село Сладък кладенец
110 години от рождението на актьора Петър Василев се навършват днес. Той си отиде на достолепните 98 и беше един от доайените на Народния театър, на чиято сцена беше 60 години. Сега неговата дъщеря Румяна свято пази паметта му и поддържа архива на театъра и мечтае там да има къща музей в памет на баща й.
На 16 октомври (събота) от 11 часа по инициатива на Екатерина Иванова, председателката на читалище “Просвета - 1898 г.” в Сладък кладенец (родното му село), ще се състои
паметно утро,
посветено на
големия артист
Ще има кратка художествена програма. Слово ще произнесе историчката д-р Стойка Кайракова. Ще бъде открита експозиция с документи и предмети на актьора. Детската театрална трупа отсега нататък ще бъде наименувана “Петър Василев”, научихме от дъщеря му.
Той живя дълго. Игра до преклонна възраст и въпреки напредналите си години удивляваше зрители, почитатели и колеги с изключителната си виталност, отлична за годините си кондиция, бликаща енергия, с уникалната си дарба да се преобразява до неузнаваемост в различни персонажи.
Познаваше най-големите представители на българската култура и изкуство от ХХ век и поддържаше искрени приятелства с тях. Негови приятели бяха Симеон Радев, Николай Лилиев, Михаил Арнаудов, Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Иван Димов, Васил Бараков, Златю Бояджиев и много други.
Колкото скромен бе в живота, толкова бе ярък, характерен и неотразим на сцената, независимо от големината на ролите. Той умееше да докосва сърцата. Неслучайно в “Хъшове”, “Големанов”, “Боряна”, “Сенки”, “Под игото” публиката винаги го изпращаше с бурни аплодисменти. На сцената владееше най-трудното, но и най-възвишеното в изкуството на актьора - дълбокото творческо превъплъщение.
Обожава литературата. Събира уникална специализирана библиотека от над 6000 тома, в която няма нито едно случайно заглавие.
И още - остави за българската театрална история необятна галерия от над 300 роли. Но преди това в зората на творческата си кариера,
изминава над 300 км
пеш, за да осъществи
мечтата на живота си
- да стане артист!
Петър Василев започва своята кариера в началото на 30-те години на миналия век при ненадминатите до ден днешен колоси като Роза Попова, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Кръстьо Сарафов. Роден на 9 октомври 1911 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско, Петър Василев завършва гимназия в Казанлък, където разпалено декламира стихове по ученически утра и вечеринки. Но големият му талант се проявява първо чрез свиренето на кавал.
Колко силно е било желанието на Петър Василев да постъпи в театър, говори фактът, че поради липса на средства той извървява над 300 км пеш (безпрецедентен случай в нашата театрална история!), за да се добере до гастролиращия в Лъджене (днешен Велинград) Пловдивски общински театър с единственото желание да бъде приет в неговия състав.
Но, уви, местата в трупата вече са попълнени и добросърдечният Стефан Киров го подпомага парично, за да се върне до София и да потърси място в някой от пътуващите театри. Но и тези трупи вече са попълнени в началото на сезона... И така загубилият всякаква надежда да започне в професионален театър Петър Василев споделя със своя верен приятел - писателя Вичо Иванов, своята тъжна одисея...
Именно с неговата съдбовна намеса Петър Василев най-после постъпва в състава на Варненския общински театър. А именитият актьор Стоян Бъчваров става първият директор и художествен ръководител на постигналия най-после своята мечта младеж. Бъчваров е и най-големият учител по актьорско майсторство на Петър Василев. Неговите завети той ще спазва до края на живота си и ще остане верен на напътствията му: “Никога да не се отказваш от роля, мойто момче! Аз съм играл всякакви - и селяни, и слуги, и занаятчии, и глупци...
харесвам и каквито
не харесвам
Сърцето не ми позволи да ги откажа. И съм си мислел, че ако откажа да ги играя, ще обидя тази категория хора в живота!” Великият Стоян Бъчваров го препоръчва за актьор на директора на Народния театър - поета Трифон Кунев, и на драматурга Николай Лилиев, като свой млад заместник и бъдещ изпълнител на неговия репертоар: “Аз съм вече стар, скоро ще си отида, посочвам човека на моите роли.”
През своя дълъг творчески път Петър Василев работи с няколко поколения актьори, режисьори, драматурзи, сценографи. Сред тях блестят имената на Роза Попова, Сарафов, Бъчваров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Владимир Трандафилов, Иван Димов, Николай Лилиев, Масалитинов, Николай Фол, Никола Икономов, Магда Колчакова, Петко Атанасов, Никола Попов, Никола Балабанов. Десетилетия Петър Василев бе живата връзка с онова знаменито актьорско поколение, което идва още отпреди Втората световна война и предава на следващото правилата на изключителното актьорско присъствие на сцената и в живота.
Непрекъснатото му общуване до последния ден от неговия 98-годишен живот с велики автори от българската, руската класическа и европейска лиэтература допринася за изграждането на голяма духовна култура, въз основа на която се оформят безкомпромисните му критерии за голямо театрално изкуство. Принципи, на които той остава верен до края на своя живот.
По спомените на неговите колеги и партньори от Народния театър “Иван Вазов” Петър Василев е
ярък характерен
артист, с вродено
невероятно чувство
за мярка
Актьор с огромна енергия на сцената, ненадминат майстор на ярки паметни сценични образи, независимо от големината на ролята. Многократно доказал по неоспорим начин прочутата максима на Станиславски, че няма малки и големи роли, има малки и големи артисти.
Достолепен носител на особения морал и етика от предишни поколения творци, положили непоклатимите основи на националния ни театър.
