- Раденко Велинов купил “Пречиствателната” в Смилян и я ремонтира със собствени средства и с труда на роднини и доброволци
- Вече има съмишленици сред чужденците в района, които отвориха ателиета. Чака наши ковачи, кожари, тъкачки, които да предават опита си
- Завършил мебелен дизайн в Шотландия и видял там специалното отношение към традициите
- Когато този център заработи, мечтая да обучаваме деца, казва майсторът
Порутената пречиствателна на бившия завод за преработка на картофи в село Смилян се превръща бавно в център на българските занаяти и изкуство.
“Тук е ателието по дърводелство, тук - за тъкачество, кожарство, ковачество, грънчарство”, сочи инициаторът Раденко Велинов.
Той е купил сградата миналата година и се захванал да реализира намеренията си със съмишленици.
“В началото на прехода предприятието фалира, беше закрито. Сградата бе олющена.
На покрива ѝ
растяха дървета,
а вкопаните в
земята етажи
бяха пълни
с вода”,
разказва младият мъж. Към проекта му вече са се присъединили англичанинът Питър Томс, който живее в близкото село Полковник Серафимово и е бил основният помощник за ремонта на покрива, художникът Джон Паркър, французинът Рафаел от с. Чеплят , Мариана Баракчиева и швейцарецът Симон Родер. Симон, който е инженер по роботика, и Мариана, са семейство.
Тя е
софтуерен
инженер, но сега
изработва
бутикови дрехи
от мериносова
вълна
Симон прави лампи от дърво, държачи за колело и ски и много други дизайнерски предмети. В момента Симон изработва 18 дървени полилея, поръчани от нюйоркчанин.
Освен ръчно изработени предмети двамата предлагат съвети на алпинисти и интересни планински маршрути в Швейцария и България.
В начинанието помага и Кийт Холстед, пенсиониран учител и видеооператор от Англия и настоящ жител на Смилян. Той прави видео за възраждането на “Пречиствателната” и поддържа фейсбук група за проекта.
Интернационалната “бригада” решава името да си остане “Пречиствателната”, защото местните жители така си знаят цеха. Пък и да се занимаваш с изкуство и занаят, е вид пречистване, както емоционално, така и духовно, вмята Велин.
Идеята е старата индустриална сграда да предостави на творците възможност да споделят своето изкуство чрез демонстрации, изложби, обучения.
В една от големите зали на сградата през лятото е имало
кино на открито
за местните
деца, срещи с
артисти
и други занимания.
Раденко Велинов е инженер лесовъд. Като студент е бил на стажове в САЩ и Англия. След университета е работил две години в Смолян по специалността си, после заминал за Шотландия. Идеята за център за изкуства и занаяти е вдъхновена от осемгодишния опит на Раденко в мебелни студиа и ателиета за дървообработка в Шотландия. Там разбрал колко много се тачат традициите, а отношението към занаятчийството е специално. На Острова завършва колеж за дизайн на мебели.
Учи при едни от най-добрите дизайнери на мебели и майстори дърводелци - Агнъс Рос, Макс Маккенс, Лео Норис.
“Да влезеш в техните студиа, е трудно. Обикновено чакат десетки хора от цял свят. Имах късмет да вляза при майсторите, но година и половина съм бил доброволец. Тъкмо се беше родил синът ми Калин. Направих му креватче от дърво. Харесаха работата ми и останах да работя в ателиетата на големите”, спомня си Раденко.
Миналата година се връща в България със семейството си. Искал в двора на къщата си в Смилян да направи малка работилница. Научил, че сградата точно пред дома му се продава, и решава да я купи и да я превърне в артцентър.
Към момента проектът се развива с труда на роднините му, доброволци и лични средства на самия Раденко. Вложил е за сградата и за ремонтите дотук около 100 хил. лв.
IT специалистът Васил Топалов например научил от фейсбук за това, което се прави в Смилян, и
дошъл от София
да помага
безвъзмездно
цели три седмици За покрива са отишли над 20 кубика дървен материал. За да не се пълнят приземните етажи с вода, Велинов и доброволците изградили подпорни стени и дренажи. Електричеството в сградата пък е прокарано без пари от негов състудент от Лесотехническия университет.
“За съжаление, старите майстори си отиват, няма на кого да оставят инструменти, знания, сръчност. И това е много тежко и тъжно за тях. Има хора, които все още с ентусиазъм откриват неща, които сме знаели, но сме се откъснали от тях”, казва Раденко.
Според него децата нямат условия, няма къде да видят как се прави нещо от дърво или как се рисува. “Децата знаят много от интернет, но не могат. Това е проблемът. В училището в Смилян има обучение по трудово възпитание, но вече няма кабинети, където да опитат да направят нещо сами. Да се вгледат в детайла, да творят. Селото е пример за
кулинарен
туризъм с
прочутия си боб,
но това не е
достатъчно
Надявам се скоро сградата да се превърне в средище на артисти и занаятчии, които си сътрудничат, да създават малки бизнеси и да допринасят за възхода на местната икономика. Проектът не е предвиден да носи печалби, а просто да се издържа”, обяснява Раденко.
“Освен чужденците с работа и преподаване на уменията си на младите съм ангажирал Искра Донева, която тъче различни изделия. Николай Петков пък се занимава с металообработка и ще отвори ковашка работилница, Костадин Муржев от село Габрица ще шие ръчно кожени изделия, има място и за грънчарска работилница. Непрекъснато посещавам занаятчийски форуми из страната. Търся майстори, които да идват в Смилян и да правят демонстрации на редки занаяти и умения. Всеки майстор ще има свобода да работи по поръчките и проектите си. Идеята е обаче да отделя 2 дни в седмицата, които да посвети на работилници и уроци, в които да предава своите знания на следващите поколения. В Шотландия всички са задружни, изпитват радост да обучават други хора. Това ги прави щастливи. При нас също може да бъде така. Когато този център заработи, мечтая да обучаваме деца”, казва Раденко.
