Възможностите за прилагане на биологично активни субстанции от натурален произход на етерично-маслени култури, като роза дамасцена, лавандула, мента, ядкови семена, зърнени култури и техните отпадъци дискутираха наши и чужди учени. Това стана на конференцията „Медицински, ароматни и ядливи растения и странични продукти при тяхната преработка (MAEP&WASTE): Използване и оползотворяване за устойчива и кръгова икономика“. УХТ бе съорганизатор на международния научен форум, в който участие взеха почти 70 учени от девет държави, сред които проф. Кемал Башер (Северен Кипър), Дейвид Люис (Австралия), д-р Хюлиа Доган (Турция), проф. Анджела Фрейзър (САЩ), проф. Фабиан Вебер (Германия), проф. Салам Ибрахим (САЩ), докторант Алексиос Вардакас (Гърция) и докторант Милуска Циснерос (Италия). Проведени бяха 4 пленарни лекции, 20 кратки презентации и 20 постерни участия.
Университетът има дългогодишни традиции в областта на приложението, технологиите, обработката и оценяването на лечебни, ароматни и годни за консумация растения и техните странични продукти, каза в приветствието си към участниците зам.-ректорът доц. Галин Иванов.
В резултат на изнесените в Гранд хотел „Пловдив“ на живо и онлайн презентации стана ясно, че натуралните продукти са с широко приложение в почти всички сфери на човешкия живот – храни: млечни и месни продукти, конфитюри, сладка, също и в козметиката, производството на антибактериални и противогъбични средства и на имуномодулатори.
Индиректно екстрактите от натурални суровини и техните обработени отпадъци се използват с висока добавена стойност още при изхранването на дребен и едър рогат добитък.
Резултати от проведени анализи показват, че яйца от кокошки носачки са с изключително богато съдържание на Омега -3, 6 и 9 аминокиселини, което ги прави богати на висок антиоксидативен стрес. Птиците са хранени с фуражна смес от обработен отпадък от етерично-маслени култури – роза, лавандула, мента, безсмъртниче, здравец и други ядкови, зърнени и маслодайни култури.
На форума бе съобщено още, че екстрактът от свежи розови листа, както и обработеният отпадък от тях, може да се прилага за заместване на натриевия глутамат и на други оцветители и консерванти от химически синтетичен произход, които придават розово-червеникавия цвят на колбасите, сладката, конфитюрите, плодовите и зеленчуковите консерви. Те правят продуктите безопасни за здравето на хората при консумация.
Беше изнесен доклад за получаване на ароматизирани винени напитки с добавка на отпадъчни материали от производството на розово масло. Получените напитки тип розe се характеризират с приятен и мек винен аромат умело съчетан с характерния розов аромат и се отличават с повишена антиоксидантна активност.
Като естествено продължение на мероприятието ректорът на УХТ проф. д-р Пламен Моллов осъществи работна среща с поканения гост-лектор проф. Кемал Башер. Дискутирани бяха различни въпроси, свързани с конференцията, пандемията и трудностите, които тя поставя пред обмяната на опит и общуването между научните работници в световен мащаб.
