До дни ще е ясно кога избираме нов държавен глава: най-рано 24 октомври, 21 ноември - най-късно
Засега само Румен Радев е известният кандидат. “24 часа” прибавя към името му сънародници, които във всяка своя роля са полезни
Кой е този българин, когото хората искат да видят редом до президентите от Европа и САЩ? Чиито думи и действия ще ги изпълват с гордост, интелектът и възпитанието ще му помогнат да открие пътя към заличаване на онези разделителни линии, които копаем от десетилетия? Който ще строи, вместо да гори мостове.
Да му имат доверие, в същото време респект, защото е учил, дал, доказал се, а защо не и защото е умен, талантлив и красив (в общоприетия смисъл на тези думи, извън контекста на актуалния политически сленг).
Това определено е ребус, над който в политическите централи трескаво блъскат глави, за да намерят човек, който да не се харесва само на техния електорат, а да получи широка подкрепа. Профилът на подобен кандидат-президент е по-важен от датата на предстоящите президентски избори.
По закон те трябва да са в една от 5-те недели от 24 октомври до 14 ноември, но
в навечерието им
са ясни само две
кандидатури
- на действащия президент Румен Радев и на заявилата се изненадващо тази събота журналистка Цвета Кирилова, председател на сдружение “Азбукари”.
Настоящият президент, който бе независим кандидат, подкрепен от БСП в първия си мандат, пристъпва към втория с над 60% одобрение според летните социологически сондажи.
За иначе приятната бивша журналистка от Нова телевизия Кирилова шансът в едни избори е само да добави щипка популярност и снизходителност. България е частица от съзнанието на Бог Отец с единство на осъзнатата духовна сила на Човека, дръзнал със смирение, твърдост и търпение да покори големия и стръмен връх на Аза в себе си, написа хубавата Цвета. Частта за “Аза предизвика вълна от, меко казано, иронични коментари в социалните мрежи.
Има обаче българи, които отдавна са доказали своя “аз”, без да парадират с това. Те наистина биха били идеалните кандидати за президент.
Част от тези
имена са
проверени без
излишен шум
от партийните
централи чрез
проучвания
Големият проблем на партийците е, че тези лидери на обществено мнение всъщност не желаят да влизат в играта. Позволяваме си да посочим тези фигури, които вероятно биха били полезни с позициите си и авторитета не на отделни партии, а когато дойде времето за държавата да мислят умни хора. И да го правят заедно.
1. Кристалина Георгиева
Бих посочил няколко имена, с които България би се гордяла - Кристалина Георгиева например. Това обяви наскоро експрезидентът Росен Плевнелиев. Но веднага уточни, че тя не е кандидатът на ГЕРБ.
Управляващият директор на Международния валутен фонд е българинът на най-висока позиция в света. Няма управленска и политическа логика тя да изостави този пост във времената на тежката световна криза заради COVID пандемията, за да влезе в българските политически борби. Още повече че безпрецедентно правилата на МВФ за заемане на управленски постове бяха променени, за да не е пречка предпенсионната възраст на Георгиева. Явно дългосрочен залог и най-малкото чувството ѝ за лоялност не би позволило да предаде това доверие в момента, когато МВФ има ключова роля в управлението на кризата.
Истината е, че Георгиева вече е твърде отдалечена от политиката на национално ниво и колкото и репутативно това да е идеалният кандидат, надали някой у нас може да я склони. Това не пречи името ѝ да е сред първите, които се споменават.
2. Венцислав Мутафчийски
Генералът професор впечатли българите буквално за дни и те му повярваха от първата му поява на тв екрана в дома им след избухването на пандемията. И не само защото това беше период на неизвестност и шок. Началникът на Военномедицинска академия до този момент бе разпознаваемо лице само за тесния кръг от медици и военни, но професионализмът му веднага бе разпознат и от широката аудитория. 57-годишният ген. Мутафчийски стана главен герой в социалните мрежи с чувството си за хумор, с добре премереното си поведение, с усета кога да “стегне редиците” и кога да успокои хората, с прямота и отказ да изневери на професионалните стандарти в името на рейтинг или друго.
Когато обаче генералът усети, че не си струва да се бори за доверието на тази част от българите, които не вярват на никого, деликатно се оттегли от драматичните пресконференции, интервюта и публични изяви. Предпочете да се среща с бъдещи военни лекари, да стегне реда във ВМА, да организира борбата с коронавирусната инфекция. Категоричен е, че няма да стъпи в политиката, където се опитаха да го въвлекат заради тежката пандемия.
3. Даниел Вълчев
Той е един от най-интелигентните и умни български политици. Всичко на пръв поглед му се случва лесно. И впечатляващо преминава от една роля в друга - когато напусна политиката, се хвърли в продуцентство на телевизионен сериал и пиеса, започна да пише разкази, издаде книги. После безапелационно стана декан на Юридическия факултет на Софийския университет. И без да се замисли, дори пропя в шоуто на Димитър Рачков.
Това, че професорът по обща теория на правото и теория на държавата е невероятен разказвач, вероятно го прави любим преподавател. Но същата дарба, наред с диалогичността и хладния му ум, му отваря и пътя в политиката. Когато влезе като царски депутат от “юридическото лоби” на НДСВ в 39-ото НС, бързо стана център на внимание и за колегите си, и за журналистите - винаги имаше какво да каже и знаеше как да грабне аудиторията.
Стана вицепремиер и просветен министър в кабинета на тройната коалиция и въведе делегираните бюджети на училищата - неоспорима и следвана и до днес система. Устоя и на най-дългата учителска стачка в историята ни, като бързо му простиха онова прословуто “разтуряне на седянката”. (Репликата всъщност бе на финансовия министър тогава Пламен Орешарски.)
От години Даниел Вълчев изготвя юридическия барометър - уникален ежегоден преглед на българското законодателство, адекватността на промените и доколко нормите се спазват от различните институции. Малцина знаят, че е запален ветроходец, а да лавираш през вълните и подводните камъни, е ценно и в политиката. Но отрича да е изкушен от връщане в нея, като за последно коментира с типичното си чувство за хумор, че няма да става служебен премиер.
4. Анастас Герджиков
Настоящият ректор на Софийския университет е още едно име от Алма матер, която от век дава едни от най-добрите строители на съвременна България. Политическата теория на Античността и Средновековието и римската литература са любимите научни сфери на професора. Той е автор на първия превод на български на Аристотеловата “Политика”, но упорито отказва да влезе в днешната политика.
Въпреки че реално го прави с всяка една своя реч за откриването на академичната учебна година - словата му винаги са послания към обществото, но най-вече насърчение към младите хора да изследват, да се борят за истината, да са любопитни и дръзки. Проф. Герджиков знае, че думите са и меч, и умее да ги ползва. Владее ги на още 4 езика - английски, немски, френски и руски.
Притежава и управленски опит, защото да ръководиш най-голямото и старо висше учебно заведение у нас, го изисква. Докато е ректор, СУ се изкачи в международните класации. Управлявал е фонд “Научни изследвания”, бе за кратко и зам.-министър на образованието в правителството на Сакскобургготски.
Герджиков също е от фигурите, които различни партии оглеждат, но авторитетът му е прекалено силен за кратковременната употреба на лица, която политиката взема и след това забравя.
5. Соломон Паси
Той е перпетуум-мобиле на европейската и атлантическата идея в България. Неуморният двигател за още цели и още мечти, които - убеден е - можем да сбъднем. Включително това да пратим пак човек в Космоса, защото ще успеем само когато започнем да гледаме нагоре, а не в краката си, казва президентът на Атлантическия клуб. Той изобщо не се смути от иронията, с която подобна заявка бе посрещната, когато Слави Трифонов я обяви сред приоритетите на ИТН при първия проект за кабинет начело с Николай Василев. Напротив - организира уникалното събитие “Ало, Космос - говори България”, в което деца питаха астронавтите от Международната космическа станция за всичко, което им е любопитно.
Любопитството и увереността, че няма как да не се получи, са сред отличителните черти на Соломон Паси. Той и съпругата му Гергана бяха в основата на идеята целият Европейски съюз да премине към общо зарядно.
Практично, смело и с щипка артистизъм е неговото поведение в политиката още от влизането му във Великото народно събрание с “абсурдната” тогава идея за членство в НАТО, поканата към папа Йоан Павел Втори да дойде в България, през годините начело на Външното министерство при царя и до днес.
Ако Слави Трифонов не бе заявил подкрепа за втори мандат на Румен Радев, някои наблюдатели залагаха, че Паси ще бъде агитиран да се кандидатира. Едвин Сугарев пък видя логика ГЕРБ да издигне бившия външен министър за президент.
Но самият най-виден BG атлантик винаги е намеквал, че кройката на тази институция не му пасва особено.
6. Борис Велчев
Председателят на Конституционния съд е първо блестящ юрист, а какво по-добро от неговата експертиза в тази политическа (напът да прерасне и в конституционна) криза, по чийто ръб страната се движи от месеци!
Бившият главен прокурор (2006 - 2012 г.) оглавява КС от ноември 2015 г., бе преизбран за втори мандат. Член е на Съюза на учените в България. Бе сред първите юристи, които се обявиха за отпадане на имунитета на народни представители и магистрати.
Извън професионалната си репутация той може да е мост и към леви избиратели на емоционална база заради фамилията Велчев и тъй като бе председател на правния съвет на президента Георги Първанов. А днес се ползва с доверието на повечето партии.
Името му се появи в медия, която се позовава на непотвърдена анкета, с която ГЕРБ са правили през последните месеци допитвания за профила на кандидат извън партийните им редици.
Тези, които познават Борис Велчев, са категорични, че той не би влязъл в нито едни партийни обувки и единственото място, за което е кандидат, е преподавателската територия. Професорът преподава в Софийския и Великотърновския университет наказателно право, защото иска и може да подготвя добри юристи.
7. Меглена Плугчиева
Друга силна жена с безупречна репутация на международник и опит в дипломацията и управлението вече е имала разговори, носи политическата мълва в София. Плугчиева е сред експертните, свръхенергични и надпартйини фигури в политиката от последните 20 години, въпреки че е свързвана с БСП.
Настоящата посланичка на България в Черна гора имаше изключително успешен мандат в Швейцария цели 6 г. А през 2004 - 2008 г. бе посланик в Германия. При тогавашния президент Георги Първанов тя е била посредникът и причината да се установят бързо ползотворните отношения между София и Берлин.
За година (до юли 2009 г.) бе вицепремиер в правителството на Сергей Станишев, а в това на Сакскобургготски бе зам.-министър на земеделието и горите. Оттогава реално няма партийна връзка с БСП, а е експерт, равноотдалечен и ценен от партийните централи. Немски възпитаник и доктор на науките по екология на горите, Плугчиева е последователен следовник и в политиката на немската дисциплина, ясните правила, усърдното изпълнение на задачите. Диалогична и прагматична. Неслучайно през 2006 г. бе сред спряганите да е първият български еврокомисар. Носител на почетния знак на МВнР за принос към присъединяването на България към ЕС и най-високите ордени на Германия.
8. Николай Младенов
Бившият външен министър е човекът, когото цялата световна дипломация аплодира за ролята му в Близкия Изток, където той бе специален пратеник на ООН.
Ерудиран, деликатен, дипломатичен, елегантен, безупречен в репутацията си дотук, Младенов бе част от СДС в силните години на партията, а после бе министър и при Бойко Борисов. Въпреки това няма политически опонент вляво, който в момента да каже лоша дума срещу дипломата. Дълго и упорито се говореше, че той може да е кандидатът на ГЕРБ за президент - фигура, която да обедини много широка електорална територия в център-дясното и с реални шансове да победи Румен Радев.
Имам други планове, връщам се в Близкия изток, където има нови предизвикателства, категоричен бе обаче през изминалата седмица самият Младенов на въпрос би ли приел поканата да е кандидат-президент.
9. Надежда Нейнски
Трети бивш външен министър в топ 10 на желаните кандидати. Лицето-емблема на синята идея, утвърден политик, в същото време години наред тя бе за народа Хубавото Наде. Дипломат №1, който плака, когато визите паднаха, и лично премина първа през границата с Гърция.
Нейнски, тогава Михайлова, стана и първата жена, лидер на основна политическа партия у нас, когато през март 2002 г. оглави СДС.
Бе и евродепутат, а през 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средните предприятия към Европейската народна партия - позиция, която носи безценен опит и прагматичен поглед върху това как политическите процеси да създават адекватна бизнессреда.
Горещият стол на посланик на България в Турция бе последното успешно преминато от нея предизвикателство. През 5-те години на мандата ѝ Нейнски бе във вихъра на събитията - и при опита за преврат на Гюленистите, и при първата голяма бежанска вълна и постигнатите с Анкара договорки потоците да не се насочват към страната ни.
Надежда Нейнски има експертизата, контактите в световната дипломация, визията и стила да стане първата жена президент на България, убедени са феновете ѝ. Нейният СДС е в коалиция с ГЕРБ, но тя, казват близки до дипломатката, няма нагласата да стане кандидат на партията на Борисов.
10. Петър Стоянов
“Той е!” С този слоган президентът Петър Стоянов победи през 1997 г. И днес пак той е отговорът за ГЕРБ, убедени са много от верните поддръжници на партията на Бойко Борисов и всички в СДС. Политолози и социолози потвърждават това.
Трябва някой цивилизован, интелигентен и по-смирен човек, защото тази агресия ще ни разболее всички. Мисля, че този човек е Петър Стоянов, казва и Богдана Карадочева. Петър Стоянов става приятел с хората, което е много ценно качество. Клинтън го прегръщаше, добави тя, потърсена преди няколко дни от “24 часа” като десен човек с въпроса какъв е изходът от лудостта в момента.
Той е човекът, който не позволи да стигнем до крайности през 1997 г., казва и поетът на синята идея Александър Петров, създал емблематичната песен “Времето е наше”.
Невинаги новите лица са гаранция за успех, коментира по този повод като историк и ляв човек и високоуважаваният проф. Андрей Пантев.
Президентът Стоянов, при когото покойният Николай Добрев и младият тогава лидер на БСП Георги Първанов върнаха управленския мандат и страната бе спасена от кръвопролития след Виденов, е най-спряганото това лято име за кандидат-президент на ГЕРБ-СДС.
Само Стоянов може да бие Румен Радев по 3 причини, казва пък Георги Марков: Изграден политик е и няма да учи занаят в президентската институция като Радев, нито някога е казвал лоша дума за някого, за разлика от него; избраха го 2,5 млн. българи - колкото всички гласуващи днес, след Виденовата зима и я преодоляхме под неговото водачество; той поведе България към НАТО и ЕС и до днес е приятел с Клинтън.
И още нещо актуално в сегашния контекст - Петър Стоянов като президент отказва тогава да назначи Бойко Рашков за главен прокурор. Днешният служебен вътрешен министър е големият враг и трън в очите не само на ГЕРБ, така че политикът, който го е спрял, има допълнителен бонус.
“Ще е умен и красив”, отговори наскоро самият Борисов на въпрос на кого ще заложи партията тази есен. Което пак не изключва президента Стоянов - има красива политическа биография, умен е и силно желан от голяма група избиратели. Самият той обаче публично отказва да коментира.
11. Боян Биолчев
Също от лоното на Софийския университет и негов бивш ректор. Изявен интелектуалец, чиито думи никога не са извън обществения и политическия контекст. Писателят произхожда от голям прилепски род, така че и патриотичният политически спектър би бил горд с подобен кандидат. Номиниран за академик на БАН, член на Платоновата академия.
Чувствам се 51% писател и 49% учен, казва за себе си той. Но не съм за политик, политиката изисква компромиси с истината, обясни наскоро 79-годишният Биолчев в интервю за “24 часа”.
12. Георги Господинов
В Европа не би имало друг президент, чиято творба да е стигала до финалната селекция за “Оскар”, както стана с неговата “Сляпа Вайша”, нарисувана от Тео Ушев. Прочут и по света интелектуалец, Георги Господинов е носител на едни от най-престижните литературни награди, включително на тазгодишната Usedom - за принос към европейската литература и диалог. Авторът на “Физика на тъгата” и “Времеубежище” би бил сред най-възторжено приетите кандидати от българите с десни убеждения, към които той самият принадлежи. А вероятно и не само сред тях, макар популярността му да не е изследвана извън градската десница и интелектуалния елит.
Аз съм писател, не политолог, нито имам особен интерес към политиката. Но това, което мога да отвърна като наблюдаващ какво се случва с обществото, е следното: истинската промяна не зависи от един или друг нов или стар политически играч, промяната зависи от нагласата и състоянието на самото гражданско общество. Това казва писателят в интервю за “24 часа” през януари тази година.
13. Димитър Бербатов
Защо не - в годината на европейското по футбол и олимпиада един спортист, прославил ни по света, да бъде обединяващата фигура. Талантлив, красив, амбициозен, млад и богат, с чудесно семейство и благотворителност за пример, Бербо ще е сензация в ролятата на президент на който и да е световен форум. След като шоумен спечели парламентарните избори, защо спортист да не грабне президентските.
Със сигурност само хипотетична идея, която би разгневила Българския футболен съюз. Но иначе успешните спортисти са най-добрата реклама на страната и май единствените, които са обединявали нацията през годините на прехода. Друг пример в тази посока може да е Стефка Костадинова.
Извън този примерен топ 12 трябва да се спомене фигура като Стефан Данаилов. Ламбо остави забележителна следа не само в българското кино и театър, а и в политиката. Нямаше друг като него, който да вдига на крака свои и чужди в парламента. Незлоблив, широко скроен, деен, увличащ, винаги готов да подава ръка, да помирява опоненти, да каже нещо, затрогващо душата, и да преведе на човешки език и най-заплетената политическа ситуация. Плюс невероятната му харизма.
Освен всичко друго той бе човекът, който с емоционална реч на ключовия конгрес на БСП преди повече от 20 г. обърна Българската социалистическа партия “За” членството в НАТО.
Ламбо всъщност успя да пробяга много достойно финалната права към “Дондуков” 2 като кандидат за вицепрезидент в двойка с Ивайло Калфин през октомврпи 2011 г. На втория тур те спечелиха 47,42%, би ги тандемът Плевнелиев-Попова. Оттогава обаче хиляди техни избиратели са убедени, че е имало грешки при преброяването на гласовете и Ламбо с Калфин са могли да влязат в президентството. Уви, след смъртта на Мастера през ноември 2019 г. нито левицата, нито изобщо българският парламент и политика има толкова ярка и обичана артистична фигура.
И накрая - никой не може да се закълне, че темата е затворена за самия Бойко Борисов. Въпреки многократните му заричания, че няма да се кандидатира, от първите редовни парламентарни избори през април до задаващите се втори извънредни наесен ситуацията е много променена. При кампания 2 в 1 - за депутати и за президент, партиите трябва много внимателно да начертаят стратегия, която да гарантира, че няма едната фигура да повлече надолу другите, а ще дърпа. А кой освен лидера на ГЕРБ може да издърпа джипката ѝ от калта?
