Трусовете на лято 2001 - от първо лице
“Как се печелят и защо се губят избори” е особено поучителна глава от книгата на Георги Първанов, президент от 2002 до 2012 г. “Пътуване към паметта. Разкази за политика”. Тя излезе неотдавна от Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
Георги Първанов разказва увлекателно и като централно действащо лице за ключови обрати на политическата ни сцена. Лятото на 2001 г. Точно преди 20 г. - като сега, предстоят вотове за парламент и президент. Държавен глава е Петър Стоянов, избран като кандидат на СДС през 1996 г. и се явява за нов мандат. Президентските избори са на 11 ноември 2001 г.
Но преди това на парламентарните на 17 юни “царската вълна” - НДСВ на Симеон Сакскобургготски, помита двуполюсния модел. Печели огромна победа - 42,7%. Десницата в лицето на ОДС взема 18,18%, а БСП - 17,15%.
На 24 юли е гласувано правителството “Сакскобургготски” на НДСВ с ДПС. По това време Георги Първанов е председател на БСП - на този пост е от края на 1996 г.
Публикуваме откъса с малки съкращения. Заглавията са на редакцията. Ще дадем място и за разкази на други участници в тези събития, ако имат различна гледна точка.
- Уроците на бившия президент - как се печелят и защо се губят избори
- В издигането на лидера като ход съзирах шанс за реабилитиране на партиите, за разширяване територията на левицата
- В разговорите с партийни лидери сред кандидатурите се обсъждаха Елена Поптодорова и Димитър Цонев
След загубата на “Коалиция за България” на парламентарните избори от лятото на 2001 г. беше особено важно “да се върнем в мача” още в предстоящата кампания за избор на президент през есента на същата година.
След като стана ясно, че Симеон Сакскобургготски няма да участва в надпреварата, ние от БСП ставахме ключов играч. Въпреки това анализите сочеха, че трудно бихме могли сами да преодолеем силен десен кандидат, още повече действащия президент Петър Стоянов, обявен от водеща социологическа агенция за “българин на ХХ век!?”.
Цялото лято на 2001 г. мина във “викане на неволята”. В стремежа да намерим печелившия кандидат, измислих предложението за “равноотдалечена от партиите фигура”. Смисълът на тази формула беше
да се съберат повече
политически вектори
в битка срещу СДС,
които далеч не бяха изчерпали потенциала си. Проведох десетки разговори с партийни лидери, включително и от управляващите.
Премиерът Сакскобургготски сякаш гледаше благосклонно на идеята; Ахмед Доган дори изглеждаше мотивиран. Обсъждали сме различни имена - царят имаше симпатии към дипломата Елена Поптодорова; аз мислех, че ген. Михо Михов (по това време авторитетен началник на Генералния щаб) би бил добър вариант, в един момент от централата на ДПС дори споменаваха името на тв журналиста Димитър Цонев. Резултатът от разговорите беше отчайващ - виждах, че всички - и кандидати, и евентуално подкрепящи ден след ден или се отказват директно, или са хлъзгави и несигурни...
(...) Началото на кампанията наближаваше, без да има конкретен, реален резултат от разговорите.
В партията вървеше мъчителна дискусия и с всеки изминат ден натежаваше мнението, че трябва да излезем със собствена кандидатура, за да си защитим идентичността. (Тук му е мястото да отбележа, че аз принципно не приемам тази теза. Най-добрият начин да си отстояваш идентичността е като побеждаваш). Моите вътрешнопартийни опоненти все по-настоятелно поставяха въпроса готов ли съм да поема отговорността лично.
На 15.08.2001 г. в ИБ обсъждаме анализ за участие в президентския вот.
Вариантът “БСП участва
със своя кандидатура” не
се препоръчва, той е губещ,
защото ще ни изолира. Не е подходяща и формулата “Нова левица”, няма да разшири влиянието ни. По-широкият вариант на “Коалиция за България” може да постигне резултат, близък до семплите проценти от парламентарните избори през юни. Колегите дори са преценили, че коалиционна формула с ДПС е по-добър вариант от другите.
Следват анализи на формули от рода на “не издигаме, а подкрепяме” - съответно кандидат на друга партия или независим кандидат. За да се стигне до препоръка “ВС на БСП да вземе решение по принципни въпроси и да делегира права на председателя и на ИБ да действат в зависимост от ситуацията”.
В следващите дни заседаваме непрекъснато и все така без никакъв резултат. (...) Към края на лятото ИБ се обединява около извода, че “издигането на самостоятелен (на БСП или КБ) кандидат, с цел спечелване на президентските избори е малко вероятна за реализиране задача”. И от тук следва формулираната цел: “БСП да постигне по-високи резултати в сравнение с парламентарния вот” от юли същата година. А това не е никак амбициозно. И продължаваме да търсим човек с чужди езици, академична подготовка и т. н.
Всички анализи водят до категоричния извод, че и най-силната с добър имидж партийна кандидатура ще позволи на Петър Стоянов да спечели още на първи тур.
Не се даваха повече
шансове и на “ляв
интелектуалец”,
подкрепен от повече леви формации.
Впрочем, още през юни 2001 г. съм записал в бележките си: “Няма място за пораженчество. Няма предопределени кампании и изборни резултати. Категорично неприемлива е позицията на самоотказ от възможността за номиниране на кандидат на левицата”. Това, разбира се, е текст за надъхване - и на колегите, пък и на мен самия. В подготвителни бележки за публични прояви след номинацията съм записал възможен въпрос “как се стигна до тази кандидатура (респ. формула)” и дебело съм подчертал “моя е”.
В публичните си прояви при номинацията изтъкнах, че това е израз на воля за победа, на ясно отношение към властта. В издигането на лидера като ход съзирах шанс за реабилитиране на партиите, за разширяване територията на левицата, за отваряне и доказване на реформаторския ѝ облик.
Броени дни преди официалния срок за регистрацията ние имаме много предложения, кандидат нямаме.
Това изобилие от имена
по-скоро е свидетелство за
тежък кадрови дефицит
Не беше нещо ново, по-лошо е, че тази традиция се запази и в следващите години. (...)
От вътрешната опозиция, в лицето на “Открит форум”, настояват за акад. Бл. Сендов и генерал Любен Петров. Аналогични гласове се чуват и до последно в КБ, загрижени БСП да не жертва своя председател. (...) Колегите докладват, че обсъждането е “практически приключило” към 24.09.2001 г. (...) С други думи - два месеца след началото на процедурата по номинациите и
не много преди самите
избори ние бяхме
пак на “кота 0”
Запазил съм систематизирания списък на имената, предложени от структурите на БСП - над 30 интересни и силни личности от българската политика, от управлението или от духовния живот - проф. Андрей Пантев, Стефан Данаилов, Иван Славков, проф. Боян Биолчев, акад. Благовест Сендов, Ирина Бокова, Янаки Стоилов, Георги Пирински, Костадин Паскалев, Гиньо Ганев, Димитър Попов... Мнозина от членовете на партийното ръководство, даже областни лидери. А, да - номинации имах и аз, да не си помислите, че съм бил самозванец. И изненадващо почти за всички казах, че ще бъда кандидатът на партията и левицата. Приятели и съмишленици
се затръшкаха, че с този
ход вече съм изгорял
Противници и опоненти триеха ръце със задоволство по същата причина.
Съгласих се и дори сам се номинирах тогава, когато видях че други варианти не са възможни. Имах колебания относно крайния резултат, но не смятах кандидатурата си за обречена. Затова и не се притесних особено, когато премиерът Сакскобургготски публично, буквално в президентството и пред гвардейците, обяви своята и на НДСВ подкрепа за Стоянов.
На 30.09.2001 г. ВС на БСП взе решение за издигането ми като кандидат за президент. Целта беше категорична - спечелването на президентските избори. Как, не е ясно...
На пленума приех номинацията съзнавайки “нееднозначните интереси на тези, които ме предлагат”. Приех с ясното съзнание за персоналния риск. Впрочем, някои медии сравниха поведението ми с това на самурай, намеквайки че си правя политическо харакири. Отговарях патетично, но искрено: достойнството в политиката е важно. Както и куражът.
(СЛЕДВА)
