За най-ниските да има повече, но от системата за социално подпомагане
“24 часа” се допита до всички социални министри от 1990 г. досега. Ще публикуваме техните съвети, а в момента, в който кабинетът е готов със сметките, ще ги съберем отново в клуб “24 часа визионери”, за да подпомогнат с мнението си социалният министър Гълъб Донев и министъра на финансите Асен Василев.
Представяме ви мнението на Зорница Русинова. Тя бе социален министър от 18 май 2016 г. до 27 януари 2017 г. Тя сложи край на дългите уикенди от 4 дни и на отработването в събота. Насърчи работещите майки на деца до 1 г. - върнат ли се на работа, вземат 50% от обезщетението плюс заплатата. Това всъщност им носи по-висока пенсия, тъй като иначе втората година майчинство се смята с нулев доход. Вдигна помощите за деца с над 90% увреждания до 930 лв. Помощта за децата с увреждане от 70% до 90% е 450 лв., а за тези с увреждане със степен между 50% и 70% - 350 лв. През 2017 г . минималната заплата стана 460 лв. Пенсиите пък бяха вдигнати с 2,4%. Сега е председател на Икономическия и социален съвет.
- Г-жо Русинова, правителството обмисля два варианта за вдигането на пенсиите - чрез преизчисление с актуален осигурителен доход от 2018 г. или чрез вдигане на тежестта на стажа на 1,3. Кой вариант е по-добър?
- Много е важно, когато говорим за пенсионната система, промените да бъдат огледани от всички страни. Трябва да бъдат съгласувани и обществото да е подготвено за тях. От една страна, варианът за преизчисление на пенсиите е добър, защото ще доведе до увеличение за много пенсионери. За съжаление, няма да обхване всички и един от съществените проблеми на този вариант е, че когато се стъпи на осигурителния доход към края на 2017 г., се оказва, че малко над 900 хил. пенсионери няма да получат увеличение на пенсиите. Това са 44% от общия брой пенсионери.
Другият вариант, който се предлага, е свързан с повишаване на коефициента за стаж. Той изглежда добре от експертна гледна точка, но моето мнение е, че всички тези промени трябва да се гледат в малко по-дълъг хоризонт, защото увеличението на пенсиите не е заложено в средносрочната бюджетна прогноза. Преизчисляването им ще доведе до разход не само за тази година. Министерството на финансите съобщи, че има достатъчно добра събираемост на приходите и могат да се отделят средства, но трябва да се гледат и данните в по-дълъг хоризонт.
Трябва да се правят добре обмислени и внимателни промени в пенсионната система. Те вървят с
цялостен
преглед на
осигурителната
система,
защото България продължава да е страна с негативна демографска тенденция и трябва много внимателно да се гледат всички страни. Балансът, който бе постигнат през последните години - 50% от пенсионната система да се финансира от осигуровки, трябва да се запази, защото това създава стабилност. Друг е въпросът, че пенсиите са изключително ниски и трябва да се търси връзката със социалното подпомагане. Може да се обмислят референтни линии - като линията на бедност, които биха изчислили кои са хората, които имат нужда от помощ, и да се минава през подкрепа на социално подпомагане и услуги за възрастни, за да може хората с най-ниски пенсии да не останат ощетени.
- Помощ през социалното подпомагане е по-добро решение?
- Промените в пенсионната система трябва да бъдат внимателно огледани и изискват един по-дълъг хоризонт на цял мандат на парламента и постоянно правителство. Предишните промени отнеха няколко години не само като съгласуване с всички заинтересовани страни, но и да се разиграят всички модели и да се подготви обществото. Когато говорим за промени в пенсионната система, трябва да имаме предвид, че това касае не само вдигането на пенсиите, а и доверието в осигурителната система и това да продължим да стимулираме хората да се осигуряват. За нас е важно да продължат мерките за изсветляване на доходите. Все още процентът на хората, които се осигуряват на суми, близки до минималната заплата, е доста висок, това се видя и около мерките за запазване на заетостта при пандемията.
Целият комплект от мерки, които касаят работещите, осигурителната система и гарантиране на повишаване на пенсиите, трябва да се гледат заедно. По-справедливо би било да се търсят решения с повишаване процентно на всички пенсии. Но пак подчертавам - това да се прави във връзка със системата за социално подпомагане.
- Редно ли е служебното правителство да предлага реформа на пенсионната система, подготвена за седмици, която да завещае на следващия редовен кабинет?
- В момента сме в сложна политическа обстановка и сме в изборна кампания. Добре е промените в пенсионната система да са съгласувани и направени от редовно правителство и постоянно действащ парламент, да се видят ясно при тригодишната бюджетна прогноза. Няма пречка служебен кабинет на база на разчетите, които е направил, да даде варианти и да бъде полезен в рамките на този дебат. Считам, че подходящото място на дебата за пенсионноосигурителната система е Икономическият и социален съвет, защото в него са равно представени работниците, работодателите, неправителствените организации. Ние сме част от структурите на Народното събрание и мисля, че преди да се премине към етап на по-сериозна реформа,
бихме могли да
домакинстваме
този дебат,
защото всички актове, които излизат, са консенсусни.
- Какви варианти за по-високи пенсии са се обсъждали в Икономическият и социален съвет?
- През тази година имаме две становища, които касаят повишаването на пенсиите. Тази седмица ще излезем със становище за икономическите мерки, които касаят и добавката от 50 лв., и всички социални помощи, които бяха направени, и би могло да се използва при подготовката на актуализацията на бюджета.
Една от темите, които сме подготвили за есента, е за неравенството в доходите. Пак подчертавам, че дебатът за увеличението на пенсиите не е само бюджетен въпрос, но е свързан и с осигуряването, защото трябва да мислим за пенсиите и на нашите наследници, и за стабилизирането на самата система. Това за мен е отговорният дебат.
- При варианта с вдигането на тежестта на стажа обаче се появява проблем с пенсиите на хората, които са работили в първа и втора категория труд като миньорите. Възможно ли е да се направи нова формула за категорийните работници и така доходът им да се изчислява върху действителния стаж?
- Наистина се получава дебалансиране. Би могло да се разработи нова формула, но това означава по-сериозен преглед на цялостния модел, защото отново ще се отвори темата кои влизат в тези категории. Има все още нереформирани сектори и ще постави още въпроси, по които трудно бе намерен консенсус в обществото при предишната реформа. Важно е да запазим справедливостта на модела, защото той отчита приноса. Добре е да се подготвят различни варианти, дебатът да е сериозен - и с браншовите организации, и тогава да се пристъпи към вземане на решение. Категорично то не трябва да е от днес за утре, но това не означава, че не трябва да се търсят начини за подкрепа на хората с ниски пенсии. Може да се увеличи социалното подпомагане или да се търсят други компенсаторни механизми. Преговорите с ЕК се надявам да са успешни, за да стартират програмите за най-нуждаещите се с хранителни продукти, патронажната грижа и услуги.
Добре е в този дебат
да се включат и
местните власти,
защото в различните региони имат различни проблеми и автоматичното вдигане на пенсиите невинаги би довело до решаването им. В крайна сметка едно преизчисляване на пенсиите за някои хора няма да доведе до сериозен ръст, по-добре е да се търси, ако има възможност, поетапно връщане към формулата, така че коефициентът за стажа да има по-висока тежест и така да се гарантира малко по-бърз ръст на пенсиите.
Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на останалите социални министри.
