Разглеждаме всички подходящи технологии – от разнообразяване на горивната база, системи за съхранение на електроенергия, ВЕИ и зелен водород, улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид, казва изпълнителният директор на “КонтурГлобал Марица-изток 3”
10 години "КонтурГлобал" в България
Мажоритарният собственик на втората по големина електроцентрала на лигнитни въглища в България е с дял 7% от инсталираните мощности в страната, като осигурява 10% от годишното производство на ток
Централата работи в пълно съответствие с най-високите европейски стандарти за безопасност на труда и опазване на околната среда
Компанията е инвестирала над 1,4 млрд. лв. в екология, безопасни условия на труд и надеждна експлоатация
10 години вече “КонтурГлобал” е мажоритарен собственик на втората по големина електроцентрала на лигнитни въглища в България. ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3” е с дял от 7% от инсталираните мощности в страната, като осигурява 10% от годишното производство на електроенергия. Тя е ключова в българската електроенергийна система с приноса си за енергийната сигурност.
Инвестицията в централата е първият частен проект в електроенергийния сектор, стартиран през 2003 г. През последните 15 години в нея са направени инвестиции от над 700 млн. евро.
След мащабната рехабилитация и екологичната модернизация ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3” става първата централа на лигнитни въглища на Балканите, която работи в пълно съответствие с най-високите европейски стандарти за безопасност на труда и опазване на околната среда.
През 2012-2015 г. са направени допълнителни подобрения, с които централата отговаря на новите норми за емисии на ЕС, които са в сила от 2016 г.
През последните години компанията е инвестирала над 1,4 млрд. лв. в екология, безопасни условия на труд и надеждна експлоатация. Улавя почти 100% от отделяните прахови частици, а употребата на прясна вода е намалена наполовина.
Централата отчита и повече от 14 милиона човекочаса без трудови злополуки към днешна дата.
ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3”, благодарение на техническите параметри на енергоблоковете си, е в състояние да изменя режима на работата си от минимална до максимална мощност няколко пъти в рамките на един час.
Тази маневреност и гъвкавост позволяват тя да бъде сред най-използваните мощности за регулиране на електроенергийната система и така целогодишно допринася за сигурността, устойчивостта и надеждността ѝ.
Въпреки инвестициите в екологично производство целите на Европейския съюз за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. поставят нови задачи пред централата за зелена трансформация. В този смисъл е късмет, че “КонтурГлобал” е дългосрочен инвеститор с опит в изграждането и експлоатирането на електроенергийни мощности.
Какви варианти има за инвестициите в нисковъглеродната енергетика, зависи от инвестиционния климат и регулаторната среда.
Как би могла да стане зелената трансформация и при какви условия - виж вдясно интервюто с изпълнителния директор на централата Красимир Ненов
- Г-н Ненов, станаха 10 години от присъствието на “КонтурГлобал” в ТЕЦ “Марица-изток 3”. 10 години от колко от съществуването ѝ?
- Централата е строена от 1978 до 1981 г. От 2003 до 2009 г. е направена мащабната рехабилитация, както и модернизацията с изграждането на системи за очистване на серния диоксид, модернизация на електрофилтри, на цялото оборудване за екологията на централата, което позволи да стане
първата централа
в Югоизточна
Европа,
отговаряща на
най-високите
стандарти за
опазване на
околната среда
От 2011 г. “КонтурГлобал” е мажоритарен акционер в компанията. До момента в централата са инвестирани 1,4 млрд. лв., за да се осигури надеждната и екологосъобразната ѝ работа. И важното е, че се разчита на местен ресурс – лигнитните въглища на “Мини Марица-изток” и по този начин се гарантира енергийната независимост на страната. Заедно с другите централи и с мините комплексът “Марица-изток” осигурява 40% от електроенергията на България.
- През годините инвестирахте в очистващи инсталации и изпълнявахте нормите, които поставяше ЕС, още преди те да са в сила.
- Точно така. Даже и в момента продължаваме да инвестираме в подобряване на екологичното представяне на централата, изпълнява се проект за 10 млн. лв., който е за повишаване на очистването на серния диоксид от 96 на 97%. Очакваме след месец и половина да приключим работа и отново да сме изпълнили изискването преди влизането в сила от средата на август на по-строгите норми.
- Говорите за сигурност, за устойчивост, за да не останат хората без ток, нали?
- Точно така. Затова от години работим за внедряване на механизъм за капацитет, сътрудничим си с Електроенергийния системен оператор, с Министерството на енергетиката. За съжаление, това, което не се случи, е, че до края на 2019 г., когато имаше възможност той да бъде внедрен включително за инсталации като нашите (които емитират над 550 грама емисии на 1 киловатчас електроенергия) и те да продължат работа и след 2025 г., това не стана. Тази възможност е пропусната и ако все пак се внедри такъв механизъм в скоро време, той ще може да действа не по-късно от средата на 2025 г.
- А защо е пропуснат този срок?
- Обосновката на такъв механизъм изисква сериозни усилия, тъй като се прави анализ на адекватността на системата, изготвя се подходящ пазарен модел, обосновка, че той няма да попречи на функционирането на пазара в другите страни членки на Европейския съюз, и чак след одобрението му може да бъде приложен. Известно ми е, че има изготвен анализ на адекватността на системата, който е представен в ЕК и се разглежда. На какъв етап е изготвянето на пазарния модел, нямам информация.
- Казвате, че зелената сделка е хубаво нещо.
- Зелената сделка е цел, която обществото си е поставило за намаление на въглеродните емисии. Предвид целите за декарбонизация до 2030 г. за намаляване на емисиите с 55% и още по-амбициозната цел до 2050 г. за нулеви емисии, е важно
да постигнем
трансформацията
плавно, при
минимални
разходи за
обществото и
съхранявайки
енергийната
сигурност на
страната ни,
както и да отчитаме социалния фактор и икономическото развитие на региона. Важно е и публичните средства, които са предвидени като част от нея, както и от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат насочени по най-прозрачния начин, така че да катализират частни инвестиции, които по плавен начин да доведат до изпълнение на тези цели.
- Как ще направи централата този плавен преход при цените на емисиите, след като изтече дългосрочният договор през 2024 г.?
- “КонтурГлобал”
е растяща
компания, в
момента е
публична,
акциите се
търгуват на
Лондонската
фондова борса, има силно присъствие в Европа, САЩ, Южна Америка и Африка. Тя инвестира в разнообразни технологии, включително в конвенционални централи, централи на газ, възобновяеми източници, системи за съхранение на енергия и за улавяне на въглеродни емисии. Компанията и в момента разглежда варианти за разнообразяване на горивната база, други решения, които могат да допринесат за постигане на целите на зеления преход. Но е нужно да има благоприятен инвестиционен климат, инвеститорите да планират инвестициите си и нещо изключително важно – да има подходяща регулаторна и инвестиционна рамка.
- Какво означава тази рамка?
- Да кажем, че има проект за промяна на горивото на един енергоблок с биомаса. Публичните средства, които са предвидени като част от Зеления пакт и от Фонда за възстановяване и устойчивост, трябва да са достъпни за такъв тип проект, за да може компетентен инвеститор на пазарен принцип да успее да го структурира, да го обоснове пред акционерите си и пред финансиращите институции, които да осигурят необходимото финансиране.
трансформация в
“Марица-изток”,
но с приемлива цена
на електроенергията
Тоест публичните средства да бъдат в минимален обем, но да направят възможна реализацията на този проект при пазарни условия. Това е инвестиционната рамка. Подобни модели са договорите за премии на възобновяемите източници, договорите за разлики и др.
Трябва ни ясен
план как се
преминава към
бъдещото
състояние,
за да може
да се планират
и реализират
тези инвестиции
Нас това пряко ни засяга и от гледна точка на краткия хоризонт до приключването на действието на дългосрочния договор. Добре е в следващите 10 години да е ясно, на базата на анализ, как да се постигне адекватността на системата с най-ниски разходи, подходящ енергиен микс, с който да се намалят въглеродните емисии, но и да се съхрани енергийната сигурност, привличайки нови инвестиции, които да дадат възможност компетентните хора, които работят в комплекса, да намерят подходяща реализация.
- По думите на служебния енергиен министър 700 млн. евро от плана за възстановяване се насочват към комплекса “Марица-изток”. Това добре ли е?
- Важното е преходът да бъде справедлив и базиран на задълбочен анализ, да се подберат подходящите технологии и подходящото време за тяхното внедряване. Защото някои от тях поевтиняват във времето - очаква се това да стане с производството на водород например. Така че да не се избързва да се правят в голям мащаб скъпи технологии. Това, което може да се прави, е на първо място да се вземат такива решения, които не са необратими и биха се вписали в различни възможни бъдещи сценарии. Примерно - изграждането на малки инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Вероятно природният газ ще има роля като гориво на прехода, биомасата също ще има роля. Но те на този етап не могат да заместят в пълен обем съществуващите мощности.
- Съществуващите мощности в комплекса могат ли да бъдат заместени?
- В близко време не могат. Може да се мисли за постепенна промяна на горивната база, възможно е да има системи за улавяне и съхранението на въглеродния диоксид - проект, по който работим с Минно-геоложкия университет.
- Колко ще струва едно такова нещо?
- Може да
се окаже, че
ще струват
по-малко,
отколкото да
се плаща за
въглеродните
емисии
Ако се окаже, че улавянето и съхранението на емисии са приемливи от гледна точка на съхраняване на енергийната сигурност, то би могло да се съчетаят с друга технология с по-нисковъглеродни горива - биомаса или природен газ. Първоначалните резултати показват, че има геоложки формации, които са не толкова далеч от комплекса, които могат да съхраняват достатъчно големи обеми въглероден диоксид по безопасен начин. Това са първи резултати от работата на екипа на Минно-геоложкия университет. Отговорът на въпроса дали има техническа възможност е по-скоро положителен.
- То не е речено, че на всички блокове ще се улавя въглеродният диоксид, нали?
- Точно така. Други възможни решения са примерно ВЕИ в други части на страната, мерки от гледна точка на енергийна ефективност, може да намалее нетният износ на електроенергия. Тоест може да не е нужно да се замества в пълен обем съществуващата мощност на комплекса с нова. Може да се окаже, че преходът включва различни технологии, които постепенно се внедряват във времето по плавен и предвидим начин без резки движения, и така да се отчетат в максимален обем нуждите от гледна точка на енергийната сигурност.
- Разглеждате ли възможности в централата да построите фотоволтаични паркове, електролизатори за водород?
- Разглеждаме всички достъпни технологии в момента - фотоволтаични системи, възможности за производство на зелен водород, системи за съхранение.
Имаме много
голям опит за
високоефективно
производство на
електричество от
природен газ в
Испания, Мексико
и САЩ,
имаме 10-годишен опит в улавяне на въглероден диоксид в различни страни, включително в Румъния, Ирландия, Италия и Нигерия.
- На какви мощности?
- На малки мощности, но е въпрос на компетентност и взаимодействие с технологични партньори, за да се изгради по-голям проект. Имаме опит в складиране на електроенергия на един от островите на Карибите. Разглеждаме всички технологии, но по-скоро предпочитаме да тръгнем от анализ, който да ни позволи да вземем решенията.
- Излиза, че има изход за “Мариците”, ако се действа делово, прагматично и аналитично.
- Така е, и открито, честно.
Запазването на
съществуващите
инвеститори е
също толкова
важно, както
привличането
на нови
А основният източник на растеж са преките чуждестранни инвестиции. Така че, ако се направи един издържан план, който да позволи да се модернизират тецовете и да се намали въглеродният отпечатък, това ще привлече огромни капитали, които ще дадат възможност за качествена и трайна заетост.
Ние работим по различните сценарии за намаляване на въглеродния отпечатък на централата, не сме се спрели на една технология - разглеждаме разнообразяване на горивната база, ВЕИ, системи за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, за съхранение на енергия в батерии.
Технически всичко е възможно, въпросът е кое ще бъде икономически работещо, включително за инвеститорите, защото този проект трябва да бъде защитен, защото инвестицията е от акционерите, от банките, може да се окаже, че има необходимост от публични средства в някакъв обем.
И цената на електроенергията също трябва да бъде приемлива. Това е подходът, който е приложим в комплекса. В момента няма яснота кое от тези решения ще се окаже предпочетено и ще се впише най-добре от гледна точна на най-малки разходи на обществото.
А ние
работим с
водещите научни
институции в
България, с
водещи
технологични
компании
по света
и с други партньори, с местната общност, с Министерството на енергетиката да търсим най-смислените решения, включително да се намери най-подходящата инвестиционна рамка, за да се даде възможност на тези идеи за нови технологии да се реализират. Защото внедряването на всяка една от тях отнема няколко години, а няма много време.
