Неподправеният чар на соцпорядките се усеща в приглушеното говорене
Соцът стремглаво се завръща като чисто нов тренд, но как е по-правилно да се каже - “ретро” или “винтидж”? Прашасал и вехт ли е отхвърленият “режим”, думата я употреби Румен Радев, или вее романтичен дух от славното минало?
Отговорът зависи от човека, когото питаме. Две момиченца от ланшните протести бяха написали върху голите си коремчета “Вие сте” и стрелки към плитките си къси панталонки. Според тях “Всичко е cool!”
Живите свидетели на социализма обаче са в пълен ужас, в техните очи Червената армия настъпва, партизаните слизат от Балкана. Изобщо не им е cool, че временният вътрешен министър борави с ДС терминология, наричайки лицата от предишното добрутро “бивши хора”.
Средната и третата възраст у нас безпогрешно разпознават измамния вятър на промяната, съживените маниери на работническо-селската номенклатура, свикнала да държи масите в подчинение чрез насаждане на страх. Това население помни гръмките закани за безжалостна разправа с враговете на народа и смразяващото значение на думи като “неблагонадежден”, навяващи мрак и обреченост.
“Чегъртането” е един от най-ясно различимите знаци за соц реставрацията. Дума, въведена в съвременната политическа терминология от новите народни любимци, издаваща вродения им финес.
Навремето същото деяние е известно като “чистка”, поданиците на НРБ са наясно до болка, че отстранят ли висши кадри от държавни постове, всичко живо под тях минава под ножа за назидание – до последната машинописка. И сакън да се изцепиш, че май заменят предишните тъпаци с още по-жалки кухари, моментално те извозват в Ловеч или на Белене, а на майка ти казват: “Забрави го, той е срам за партията!”
Днес неподправеният чар на соц порядките се усеща в приглушеното говорене. Ако не дай боже другари обсъждат позитивните аспекти от мандатите на ГЕРБ, споделят симпатии към патриотичните сили, изказват неодобрение към временното правителство и неговия вездесъщ юмрук, това се случва тихо, шепнешком, под сурдинка.
Да не чуе дяволът, както се казва, и да не си навлекат тежко проклятие от праведните оръдия на новия ред.
В наши дни разумният избор е да не се отрича, че “олигарсите са на Бойко”. Капка здрав разум няма в излагането на аргументирани съмнения, че и новите водачи хранят свои олигарси и им назначават протежетата за министри. “Преклонена главица меч не я сече” е избродирано върху знамето на промяната, мълчанието е добродетел.
Не сме далеч и от възраждането на отречени образователни практики какъвто например е “отговорът на литературен въпрос” – незаменим стимул за подрастващото съзнание. За да не се объркват децата и да развиват излишна склонност към разсъждение, им се дава като теорема какво точно е искал да каже авторът, какви чувства и мисли изпитва лирическият герой. И се следи да не излизат от релсите.
Взаключение цитирам акценти от новогодишни приветствия на двама славни държавни ръководители, едното от средата на 80-те, а другото още съвсем прясно:
“Потребни са ни нов ред, нова дисциплина, нова организация. Все повече печели почва разбирането за взаимната зависимост и взаимната заинтересованост от сътрудничеството между страните и народите на нашата планета.”
“Нашето общество ще преуспява, когато обединим усилия в името на достойнството и благоденствието на българския народ. Когато на почит са образованието, науката и културата, а талантът, трудолюбието и почтеността са водеща обществена ценност.”
Голямо е сходството, впечатлява със своята неподправена безсмисленост, както и с мотивацията на лирическите герои, прославящи родината в нищото. Важното е да сме живи и здрави!
Съвсем малко усилие се иска сега от българите. Ако спрат най-сетне да дразнят промяната с паралели и градивни критики, и кротко привикнат със здравата социалистическа атмосфера, нейните изконни ценности и елити, всички ще сме cool! Не ли?
