Терористите от “Хамас”, празнуващи смъртта и геноцида, въвличат Израел в една нежелана конфронтация и въпреки това и двете страни са оценени като нравствено равнопоставени
През последните няколко дни светът стана свидетел на най-тежката за последните няколко години ескалация на напрежението между Израел и “Хамас”. Израел е подложен на масивен ракетен обстрел от Газа и въпреки всички международни призиви за край на насилието, ситуацията в Близкия изток ескалира.
Как се стигна дотук и на каква цена Израел продължава неуморната си борба за мир и сигурност в региона? На тези и на много други въпроси отговаря изпълнителният директор на Американския еврейски комитет (АЕК) Дейвид Харис в ексклузивен материал, осигурен специално за The Times of Israel и вестник “24 часа”.
За последните няколко дни огромно количество ракети бяха изстреляни към израелски цели от контролираната от “Хамас” и подкрепяна от Иран Газа. За да бъдем напълно точни, целта е максимално повече смърт, разрушения и опустошения.
Преди два века германският поет Гьоте е казал, че: “Най-трудното нещо, което можем да видим, е това, което е пред очите ни”. За някои от наблюдателите на последната серия от атаки от Газа това твърдение важи и до днес.
Диаметрално противоположните разлики между “Хамас” и Израел не биха могли да бъдат по-големи и все пак, докато редица правителства, в това число на Съединените американски щати, категорично заклеймиха атаките, то за други тези разлики не бяха така осезаеми, което бе видно в изказванията на някои правителствени представители на държави като Турция, както и в коментарите на част от медиите като BBC и The Guardian.
За някои е направо абсурдно – поравно “разпределена” справедливост и нравствена равнопоставеност - така все едно няма никаква разлика между причинителя на палеж и пожарникаря, терориста и неговата цел, тиранията и демокрацията.
Така все едно на 1 септември 1939 г. е имало “сблъсък” между Германия и Полша, а на 7 декември 1941 г. е избухнало “насилие” между Япония и САЩ.
Или още по-лошо – винаги става дума за “невинността” на Газа и за “вината” на Израел, която в един прекрасен ден просто решава да състави план как да провокира и да атакува мирната, спокойна Газа.
Това впрочем е перфектна илюстрация на обратната причинно-следствена връзка. “Хамас” започна нов конфликт, основан на лъжи по отношение на Израел и на религиозно подстрекателство от страна на президента на Палестинската автономия Махмуд Абас. Факт, който бива бързо забравен, ако изобщо някога е бил помнен. Вместо това фокусът е поставен върху страданието на палестинския народ, а Израел бива набързо обвинен за насилието и ескалацията на напрежението.
В интерес на истината Гьоте е бил прав. Съществуват тези, които не могат или не биха видели това, което се разкрива пред тях. Идеологическите слепци се изправят пред нас. Съществува и една безкрайна липса на реална представа по отношение на жадната за кръв “Хамас”. Или едно плашещо лековерие, което позволява на хората да вярват на всичко, което пропагандната машина на организацията бълва.
Крайно време е за нравствена яснота, а не за нравствена мъгла.
“Хамас”
е терористична
организация –
просто и ясно
Така тя е официално определена и от Съединените американски щати, Европейския съюз, Австралия, Канада и Япония (но не и от Китай и Русия). В ярък контраст, Израел е демократична държава с независима съдебна власт, върховенство на закона, свободни и често провеждани избори, свобода на вероизповеданието и силно гражданско общество.
“Хамас” има териториални амбиции към към Израел. Всъщност и това е меко казано: “Хамас” целенасочено би “заместил” Израел в неговата цялост с държава, управлявана от Мюсюлманското братство и основана на законите на шериата. Израел от своя страна няма никакви териториални претенции към управляваната от “Хамас” Газа. Тъкмо обратното: Израел напуска изцяло територията на Газа през 2005 г. и оставя управлението в нейни ръце – нещо, което предишните управляващи в ивицата, в това число Египет и Османската империя, никога не са правили. Израел дори се надяваше никога да не му се налага да се завърне там.
Основаващата се на идеологията на геноцида, “Хамас” има запазен интерес в използването на своята
база в Газа
за постоянни
конфронтации
с Израел
Държавата Израел, която, уви, не може да промени своето географско положение, има неотменен интерес към мирното, умерено и постоянно развиващо се поддържане на своята граница.
Като единствена управляваща организация в Газа от 2007 г., когато насилствено взема контрола над ивицата от Палестинската автономия, “Хамас” използва последните четиринадесет години да внася тайно оръжия и да развива военни удари, вместо да изгражда основите на отговорна и просперираща държава. Това, което можеше да се превърне в Сингапур, последва пътя на формирането по модела на Иран или Сирия.
Израел се стреми да предотврати нещо, което, между другото, всяка друга нация би направила - постигането на смъртоносната цел на “Хамас”. Дали други държави по света биха останали безучастни и биха притихнали зад призивите за “деескалация” и прекратяване на “серията от насилие”, подложени на лицемерни укори отдалеч, докато хиляди техни граждани от години
са принудени
да се укриват в
бомбоубежища,
а градовете, включително столиците и фермите им, са унищожавани, следващият терористичен заговор бива подготвян, а израелци, жертва на отвличане, биват пленници с години? Разбира се, че не! Историята ясно показва, че много малко държави са в състояние да демонстрират подобен род политика на въздържане като Израел и да! - именно въздържане.
От години насам “Хамас” няма и капка угризения по отношение на разполагането на терористични клетки и оръжия на места в Газа, на които присъства цивилно население, и с пълното съзнание, че Израел не би имал никакъв избор, освен да влезе в ролята на страна, нападаща “невинни” хора. Израел стига до безпрецедентни по своя обхват ситуации, за да избягва, заложените от “Хамас” капани, като дори предупреждава жителите да напуснат зоните на атака чрез телефонни обаждания или разпространение на брошури.
Цинично “Хамас” диктува на същото това цивилно население да не предприема действия и да не реагира на израелските предупреждения за опасност от предстоящи удари. Трагичен и показателен е фактът, че, доколкото зависи от “Хамас”,
колкото повече
палестински
жертви
има след
атаката,
толкова по-добре
Израел винаги прави всичко възможно да предупреди цялото си население – евреи, християни и мюсюлмани, за наближаващите ракетни удари на “Хамас” и да осигури максимално бърза евакуация към убежищата. За щастие държавата успя да развие удивителната противоракетна система Железен купол (Iron Dome), за да защити своята територия, въпреки разпространяваните от някои критици твърдения, че системата възпрепятства воденето на “честна битка”.
“Хамас” гледа на джамиите като на места, на които може да складира боеприпаси. Израел гледа на храмовете за поклонение, включително и на джамиите, единствено и само като на място за молитва.
“Хамас” използва училищата като складове за оръжия, докато за Израел училищата са единсвето и само места, на които се обучават деца – евреи, християни и мюсюлмани.
“Хамас” използва болниците като терористични убежища. За Израел болниците са място за лекуване на болни и ранени, включително, а на това съм бил директен свидетел, на жители на Газа, които не могат да намерят адекватна грижа обратно в ивицата.
“Хамас” се стреми да убие колкото се може повече израелци с ракети, изстреляни на безразборен принцип (някои, от които падат обратно в Газа, причинявайки жертви). Израел проучва внимателно терористичната инфраструктура на “Хамас”, а в миналото дори е прекратявал операции когато рисковете от цивилни жертви са били твърде големи.
Данните посочват в достатъчна степен, че “Хамас” няма никакви угризения по отношение на фалшифицирането на информация, подправянето на снимки, инсценирането на сцени и завишаването на числата на жертвите,
за да изгради
измамен
образ пред
външния
свят
В отличие от Израел, който стига далеч, понякога надвисвайки на ръба в “медийната надпревара”, за да провери достоверността на информацията, която оповестява за своите операции.
Привържениците на “Хамас” избухват в изблик на радост, когато израелските цели биват покосени. Израелците не “задействат клаксона”, не стрелят във въздуха и не раздават бонбони за това, което на първо място не биха искали да им се е налагало да правят, а изразяват съжаление, когато се случват неизбежни грешки. Апропо, коя война в историята не е включвала трагични грешки, довели до непреднамерени жертви?
“Хамас” не би била в състояние да изрече правилно формулировката “международно хуманитарно право”, още по-малко да се придържа към него. Отбранителните сили на Израел имат специалисти по международно хуманитарно право, зачислени към всяка единица с цел да осигурят максималнa съгласуваност с него, колкото и трудно да е това предвид специфичните обстоятелства.
“Хамас” крещи на висок глас, че Израел е брутален враг. Израел, както никоя друга нация в историята, изложена на прицел, осигурява значителен процент от електричеството на Газа и позволява транзита на голяма част от нейните горива и продукти дори когато ракетите валят от Газа към Израел и дори предвид често забравяния факт, че Газа дели граница с Египет.
“Хамас” празнува смъртта – нещо, което твърде малко външни наблюдатели могат истински да разберат. Израел празнува живота – нещо, което наблюдателите трябва в пълна степен да разберат. Израел е решен да защитава и да застане на страната на живота – както следва и както трябва да бъде!
* Дейвид Харис е начело на най-старата американска еврейска неправителствена организация от 1990 г. Харис е наречен от Шимон Перес “външен министър на еврейския народ”.
