Над един милион избиратели с право са разочаровани от аматьорското безумие на протестните партии
Нали всички познаваме хора, които убедено твърдят, че мерцедесът е на старо и е за ник'ви пари, ама като нов лети? На такъв ентусиаст, както и на абитуриентка пред кабинет на пластичен хирург няма смисъл да се опонира. Даваш му мегдан и след две седмици се почва: “Къде е мерцедесът, бе? Ами закарах го в сервиза да му сменят едни маншончета, а и накладките нещо се разсвириха…”
После се купува нов акумулатор, оказва се, че климатикът харчи адски много и най-добре изобщо да не се пуска, тъпата решетка отпред се откачила, “сигурно е удрян, как може да има такива измамници, бе, една торба пари ми отиде за части и ремонти!!!”.
Вярата в съживяването на изразходения лукс гасне постепенно и в крайна сметка се явява изменено от обида и гняв лице, за да пита някой случайно не търси ли изгоден мерцедес: “Всичко му смених, братле, тип-топ стана, ама на мен ми се отщя!” И се влиза в състоянието “ранен стадий на изненадани удавници”, възпято от една група, родена с безкраен талант.
Днес ей това същото неловко смущение владее иначе гласовитите фенове на протестните партии. Не един и двама, а 1 018 234 избиратели на промяната и воини на възмездието свиха победните знамена. В очите им се стопиха искрите на надеждата, че Слави, Христо и Мая ще изметат старите изедници и ще заживеем в земен рай, спряха да кълнат и да мятат яйца по всеки, дръзнал да им напомни, че прогнила стара къща се бута чак когато си узаконил проект и си събрал пари за нова.
Слави мрази
всички
Вечно сърдитите са трудни за обичане, а в “Има такъв народ” твърде много омраза клокочи. Отрезвяващо е например да откриеш, че когато депутатът Трифонов се обръща към “суверена”, той всъщност има предвид само личната си аудитория, не целия народ. Когато декларира, че в парламента той няма достойни партньори, има предвид другите протестни партии, зад които стоят близо половин милион българи, а не някакви прошляци с провиснали анцузи.
Слави категорично отказа да премери сили с останалите лидери, поканите за предизборни дебати ги отхвърли до една с погнуса, все едно са срещи на анонимни алкохолици, не стъпи дори в суверенната БНТ. Сценаристите му бълват неспирно
злъч на фонтани
по журналистическото братство,
тяхното шоу се вихри само по техния платен канал, където никой не ги притеснява с трудни въпроси за миналото, ковида и бъдещето.
Слави и другите партии. Не стъпи на протестите срещу Борисов и Гешев от страх чужди менци да не напълни, сякаш девственост ревниво пази. Не мога да участвам, каза, в протест, който не съм организирал. Обаче пък пръв подкрепи Румен Радев за втори мандат, за да покаже на нещастниците от градската десница и безумното трио, че той само с големи протестъри си играе. Оставаше само да им се изплези като Айнщайн.
Слави мрази Борисов.
То не е проста сръдня, тая ненавист обуславя цялата му партийна идеология. Жалко, че не може да се измери колко от избирателите му гласуват “за” него и колко са “против” Бойко.
Дали на самия Трифонов му е лична омразата, или повече милее за поробените, не може да се прецени, по-важното е, че
от някои
олигарси
по-малко
го е гнус
Гордо назначава шампионката по шах Антоанета Стефанова за министър-председател, без да го тревожи нейната финансова зависимост и човешка лоялност към беглеца в Дубай. Защото за него задкулисието явно има две лица.
Слави мрази директния контакт.
Арман Бабикян се оплака, че единственият начин да се срещне с колегата от ИТН е предрешен като медицинска сестра. Трифонов остава в историята като първия партиен лидер, който си е пуснал болниченq преди да отиде и веднъж на работа.
Мика Зайкова на 79 г. води заседание на Народното събрание и не се оплака къде и какво я боли, а символът на промяната се показва само до кръста във фейсбук, незнайно защо дава интервю на свой служител, даже го гълчи като класен ръководител какви въпроси е правилно да му задава и
като заядлив
домоуправител
пише мрачни
статуси
Почитателите му нямат шанс и автограф да вземат от него, репортерите нищо не могат да го питат, от Хеопсовата пирамида по-потаен е този водач. А на фона на крещящото му отсъствие Тошко громи, мята фейкове и обижда наред, чак на Христо Иванов се издърви в смисъл “аре малко по-спокойно!”.
Слави мрази този вот.
Както и да ги брои, 565 014 бюлетини за ИТН не му стигат, иска пълно мнозинство, за да управлява сам, иначе плюе. Няма средно положение.
Явно не е разгръщал “Дипломацията” на Кисинджър, не е изучил как чрез изкуството на преговорите се постига баланс на силите, муси се като примадона в квартален магазин. Окото му не мига да тегли една реч
и да прати
собствените си
избиратели на
поправителен,
понеже не са се събрали два и половина милиона и той сега как да се разгърне като Костов и царя?
Тъжното е, че и другите протестни алтернативи не вдъхват особен кураж на разколебания си електорат. Щурат се и мишкуват, карат се и изнасят гръмки Барековски монолози в нищото. Просто да се побъркаш!
“Демократична
България”
тихо оправя
олигарси
В суматохата, още преди да е заглъхнало ехото от щурма на Росенец, градската десница се зае да обслужва приближените си бизнесмени. От вратата, все едно са на черен петък в мола, Иванов и Атанасов се втурнаха да внесат поправки в закона за автомобилните превози, за да върнат на пазара “Юбер”, приложението за споделено пътуване.
Такситата бяха на косъм да излязат на протест, но тези модерни лидери не се трогват лесно. Със завидна лекота поискаха и друга промяна, която сваля грижи от плещите на любимия им олигарх, бегълците Василев и Божков, и още неколцина прочути тежки длъжници на хазната. Ако даде господ да им гласуват проекта, мракобесието няма да се докопа до яхтите и бентлитата на тия достойни българи.
Мая плаши и
крещи
Манолова, като същински инквизитор на Лаврентий Берия нахлу с отряд свирепи депутати в “Булгартрансгаз” и смръзна кръвчицата на борда, само дето камшици не плющяха в държавната компания. Но в нейната коалиция човек няма време да се концентрира върху един скандал, там безобразията се леят с гръм и трясък, както мощните води на Ниагара.
“Изправи се” не може да се разбере с “Мутри вън” кой да е министър и кой премиер, да се местят ли или не избраниците от група в група.
Въобще, в новия парламент най-големи са драмите, които ни най-малко не касаят онеправданите.
Избирателите на тези политически аматьори с право се чувстват предадени и разочаровани. Тяхното сега е като на Хазарта в “Хип-хоп”: “Мерцедеса счупен, фейса му нацупен. Кажи, това не е ли тъпанар? Абсолютен!”
