Няма нужда - до април няма голям дефицит
Липсват герои като Радев, Велчев, Орешарски, Христов, Горанов - те реализираха излишъци и затова днес България е в добро финансово състояние
Напоследък се приема едва ли не за даденост, че актуализация на бюджета е неизбежна. Към харчене, разбира се, не към спестяване. Т.е. не ни стигат 4-те млрд. заложен дефицит - хайде да го направим 6 или 8 млрд. Не ни стига разходната част от над 50 млрд., а доскоро беше под 40 - хайде да вървим към 60.
Политиците се надпреварват да дават идеи за нови харчове:
- Да преизчислим пенсиите. Разбирай – да ги вдигнем още. Спрямо 2019 г. +25% не са достатъчни, давайте +35%.
- 50-те лв. месечно да останат до края на годината. А 100 не може ли?
- Да подкрепим бизнеса с нови милиарди. Най-добре за постоянно.
Моите тези са съвсем различни:
- По-добре е да свикнем да живеем без актуализации. Новият бюджетен цикъл и без това наближава - нека се упражняваме там.
- Със или без актуализация, държавата трябва да мине на режим затягане, а не нови разхищения.
В най-тежките години нямаше актуализации
След кризата от 1997 г. заплатите бяха няколко долара, БВП беше десетина пъти по-скромен. Въпреки това три много различни кабинета от 1997 до 2009 г. изкараха пълни мандати без нито една актуализация. Дори когато се сменяха правителства, приемствеността надделяваше. Мислите, че тогавашните политици не са имали желание да строят, да вдигат доходи? Грешите - няма такива политици. Но споменът от тоталната икономическа катастрофа беше жив.
Финансовата
дисциплина
донесе резултати
- висок растеж,
силна валута
и световен рекорд по намаляване на публичния дълг. Той беше към 100% от БВП през 1997 г., а спадна до 13% - втория най-нисък в ЕС. От 1998 до 2008 г. имахме или горе-долу балансирани бюджети, или огромни излишъци.
След 2009 г. бюджетите се променят като носни кърпички
За първите няколко месеца на тогавашното ново правителство - цели три пъти! Твърдеше се, че има икономии, постна пица, а разходите от 1997 г. досега (с изключение на една година) неизменно растат. Да не мислите, че някой актуализира, за да икономисва? Не, 100% от актуализациите са в посока нагоре - диетата винаги се коригира, за да оправдае вече настъпилото дебелеене.
Бюджетната политика след декември 2019 г. - ефекти на пандемията
През март - септември 2020 г. имах много интервюта и статии по темата със следните тези:
- През декември 2019 г. поставихме рекорд по харчене за месец - почти 7 млрд. лв. Кой си спомня за какво се прахосаха милиардите? Късогледо “изядохме” голяма част от натрупания излишък, сякаш парите никога няма да ни потрябват.
- Сгрешихме. Кризата удари веднага след това и хвана света неподготвен в медицинско отношение, а и в бюджетно. Италия тъкмо се беше опълчила на “лошия” Брюксел, че бил против по-голям дефицит, и два месеца по-късно проплака, че без многомилиардна европейска солидарност ще загине.
- Одобрявах мярката 60/40 и умерената подкрепа за пострадалите сектори - в обем 1-2, а не 30 млрд. лв., както предлагаха други.
- Подкрепях запазването на излишъка - какъвто имахме чак докъм октомври.
След септември бях против предизборния популистки завой.
- Кой пострада финансово от кризата? Категорично не пенсионерите и не бюджетната сфера. Пострада частният бизнес и работещите в него. А държавата даде повече пари на хората, които не са засегнати. Пенсиите скочиха с 25% от 2019 г., а заплатите в бюджетната сфера с 20-44%. Вместо балансиран бюджет, реализирахме 3,4% дефицит за 2020 г. Изтеглихме дълг от 5 млрд. лв.
- Увеличиха се рязко пенсии, заплати и други разходи, повечето от които нямаха общо със здравеопазването, хората на първа линия и засегнатите от пандемията бизнеси.
- За 2021 г. се прие най-щедрият бюджет за целия преход - най-висок % разходи/БВП, неоправдан нов ръст на пенсии и заплати, нов голям дефицит.
- Счупи се рекордът за декемврийско харчене. През 2020 г. наближихме 8 млрд. лв. Отново, кой си спомня за какво?
Нарекох бюджет 2021 “Мечо Пух”
За пръв път виждам бюджет, в който има повече пари за периода до изборите, отколкото за след това - 50 лв. месечно към пенсиите, мярка 60/40 и 80/20 за бизнеса и др. И тогава казвах, че в политиката временното става постоянно.
Не, не сме в
перфектна буря
Би имало “перфектна буря”, ако едновременно има:
- война наблизо;
- природно бедствие - напоследък на Балканите само при нас няма земетресения;
- нова миграционна вълна - готови ли сме?;
- нова пандемия;
- световна рецесия, например заради дългова криза в красиви страни наоколо;
- извънземни пред Белия дом - ако не наистина, то поне в някой филм с Мария Бакалова.
Опасявам се, че всяко от горните е възможно. Едновременно - също. Ако изхарчим всички резерви, натрупаме нови дългове, не започнем никакви реформи - такива и без това почти няма вече 14 години - с какво ще посрещнем по-голяма буря? С дългове до откат?
Къде е общественият разум?
Някои нарекоха бюджет 2021 “разхитителен” (споделям), а сега искат еди-кои си социални групи да бъдат подкрепени. Бизнесорганизациите правилно констатират, че пострадалите сектори не са били достатъчно защитени. Те не критикуват дефицитите, защото се надяват нещо да получат от новите разходи - я като “мерки” (наречете ги раздаване на калпак), я като обществени поръчки. Същите работодатели скоро ще писнат, че някой ще им вдига данъците. А като се заформяха дефицити, защо не казаха нищо? Не знам кои политици и икономисти са десни и реформатори, но не чувам гласовете им. Неотдавна Ивайло Мирчев призова към спестовност. Няма ли други?
Предлагам да се върнем към нормалността и бюджетната отговорност
- няма нужда от актуализация - до април няма голям дефицит;
- да намалим рязко дефицита за 2021 г. и без актуализация;
- да орежем значително неприоритетни разходи, например чрез съкращения в администрацията, отказ от някои обществени поръчки и капиталови разходи;
- с бюджет 2022 да не се вдигат данъци, да няма дефицити и нови дългове, разходите да спаднат като % от БВП;
- ако вече ще има достатъчно ваксини, мерките - медицински и бюджетни, може ли да поприключват и да заживеем както преди?
“Не е щедрост да се раздават чужди пари”
Думите са на Маргарет Тачър. Днес в световен мащаб тя много липсва. А у нас липсват герои като Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов. Тези финансови министри реализираха излишъци и затова днес България е в добро финансово състояние.
* Николай Василев е бил член на две правителства. В кабинета “Сакскобургготски” (2001-2005) е вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията. При тройната коалиция (2005-2009) е министър на държавната администрация. В момента е управляващ партньор в компанията за управление на активи “Експат капитал”
