Както влезеш във властта – така и ще излезеш …
„Новият премиер блести преди всичко с атаки по адрес на предшествениците си“.
Това писа австрийският „Ди Пресе“ през 2009 г. за Бойко Борисов в статия за обвиненията му към предишните управляващи, че са пилеели държавни средства и за акцента, който новите министри поставяха на публичното разбулване на предполагаеми нарушения на онези, които са сменили.
Сега Борисов и министрите му чуват същото за себе си.
Борисов казваше, че на всички им е писнало от Станишев. Сега за него казват същото.
Впрочем – обруган от наследника си – Станишев след като си отиде оглави една от двете най-големи европейски партии – международно признание, каквото дано получи и Борисов, защото признанието за всеки българин е признание за България.
Борисов предаде Станишев на прокурор за изчезнала папка със секретна информация – после съдът го оправда. През тази седмица папката в интернет с достъпна за поправки информация за плана за европарите за възстановяване от кризата с Ковид-19 стана обект на подигравки – човешка грешка, която е оправдана.
Борисов се подиграваше и на Пламен Орешарски, че го освирквали където и да отиде. Сега сам крие къде отива, за да не бъде освиркан.
Борисов се гавреше, че търсили Орешарски. Сега него го търси парламентът.
Новите министри през 2009 г. се смееха на розово БМВ в двора на военното министерство. Готвещите се за властта сега се смеят на джипа на „шофьорчето Джипко Бибитков“.
Борисов казваше, че той плаща на Сергей Станишев пенсиите. Бъдещият ще се оправдава, че е наследил да плаща борисовите допълнителни 50 лева към пенсиите.
Борисов не се изправи на нито един пряк дебат на четири очи с лидер на опозицията. Сега на път към опозицията търси Слави Трифонов за дебат.
Всъщност през тази седмица и двамата се оказаха болни …
Време е водачите да оздравеят и да поведат народа. Българите ще ги последват – дори ако куцат, стига да хвърлят патерицата на реваншизма един към друг.
Бойко Борисов е добре да бъде изпратен след третия му мандат по различен начин от този, по който той изпрати Сергей Станишев.
Борисов не започваше разказа за Станишев с това, че при него България влезе в Европейския съюз. Силата на неговия наследник би била по-видима, ако той най-първо признае, че при Борисов България направи следваща – макар и по-малка – крачка към пълното си европейско приобщаване с трудното влизане в Банковия съюз и предверието на еврото.
Когато получи властта Борисов виждаше първо рушителя в предходния премиер, но не и строителя на новия тогава терминал на софийското държавно летище, за чиято концесия световни компании се състезаваха в края на борисовото управление. Сега наследникът му преди разруха трябва да види стотиците нови километри магистрали, построени от Борисов. И да ги довърши по различен начин от този, по който довърши Борисов спортната зала в София, от която – само и само да изкара, че строежът е скъп – махна подземния гараж и направи влизането в нея слизане в ад от задръствания и паркиране в близки и далечни околности ...
На тази наслада, с която всеки следващ обругава предшественика си във властта, е време да се сложи край.
Ревизии трябва да се правят от редовните институции, а не от извънредни комисии. Тези, които искат постоянна Централна избирателна комисия, трябва да ползват за проверки постоянните Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция.
Присъди трябва да издават съдии, а не политици.
Репликите, които чуват децата и внуците на предишните властници за своите бащи и дядовци от наследниците им, не трябва да бъдат такива, каквито новите властимащи не искат да бъдат чувани за тях от техните деца и внуци …
„Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!” – предава Свети Йоан в Евангелието думите, с които на утрешната Цветница посрещнали Христос при влизането му в Йерусалим докато се изкачвал към Елеонското възвишение, отдето с чудна красота се открил градът в нозете му.
„Разпни, разпни Го!“ – описва в същото Евангелие Свети Йоан как след пет дни викали към Христос с трънения венец, когато Пилат им го показал с думите „Ето човека!“ и после го разпнал на кръст с пирони в нозете.
Ден след разпването Му Иисус излязъл през портите между земния и вечния небесен живот Възкръснал като Цар на славата – така, както влязъл седмица по-рано в града, където Го посрещнали като Цар след като сам Той на днешния ден избрал да възкреси, а не да остави на смъртта Лазар от Витания …
И светът днес чества не Пилат, който си измил ръцете с присъдата на тълпата, а разпънатия от него Христос, който – след като тълпата му викала „Осанна!“ и малко преди да крещи „Разпни!“ – в „Майстора и Маргарита“ на Булгаков казва на Пилат: „Зли хора на света няма“.
Затова всеки, получил възможността да влезе прославян с „Осанна!“ като цар, е добре да вижда първо доброто в предшествениците си преди да говори зло за тях.
Дори да са били най-големите врагове – както, например, червенокожите и белите в Америка някога… Защото даже червенокожият Винету се помирява и става кръвен брат с Олд Шетърхенд – макар и да е един от неговите кръвни противници бледоликите …
И e добре в Страстната седмица преди Великден абсолютно всички във властта най-сетне да стигнат и до третия том на романа от Карл Май, в който Винету изповядва на Олд Шетърхенд, че се чувства християнин и се смирява...
Иначе България винаги ще бъде между „Осанна!“ и „Разпни!“ без Възкресение.
От Дарик Радио
