Намръщеното шоу и предизвикателствата, които го дебнат в държавното управление
Единствената партия, в която съм членувала, е “Народно движение Ку-ку”, още си пазя партийната книжка.
Днес, в отражението на следизборните страсти, на фона на всеобщия ступор от възхода на Слави и на жалките напъни на стари муцуни като Мая Манолова и Татяна Дончева да се представят за нови, разгръщам вълнуваща и много поучителна страница от новата история на България.
Автор на хрониката е самият Любен Дилов-син. Ето я:
До решението на Върховния съд за забрана на ОМО “Илинден” от февруари 2000 година “Народно движение “Ку-ку” е единствената официално забранена партия в България. Заличена от политическия регистър с решение на Върховния съд от 26.04.1995 г. Поради тази причина тя е и единственият политически субект, който може да претендира за реално политическо преследване.
Партията се създава на 19.10.1994 г. (регистрация по фирмено дело № 200082/1994 г. на Софийския градски съд), като нейни учредители са почти всички членове на творческия екип на предаването, техни близки и приятели, съмишленици.
Самата поява е медийна сензация – тя много бързо трупа популярност, съмишленици и членове. Програмата е изключително кратка, конкретна и обединяваща хора с всякакви политически възгледи. Документът се казва “Усмихната България” и съдържа около две страници. Партията “Ку-ку” заплашва не само да обере негативния вот на предстоящите парламентарни избори, но и да се превърне в реална алтернатива на умората от противостоянието “сини” – “червени”!
Не е дежавю!
С обратен заряд
беше!
Случи се след великото футболно лято в Америка! Въздухът трепереше, но не от злоба като сега, а от добра енергия, с която хората се поздравяваха по улиците и бяха на една вълна. Управляваше служебно правителство, след него настъпваше Виденовото, не се знаеше към Европа ли ще тръгнем, или ще останем с братушките, магазините бяха празни, всичко се крадеше, дори чистачките.
“Народно движение “Ку-ку” тогава можеше да преобърне нещата и да доведе демокрацията две години преди Костов, то бе бъг в комунистическата система, опасен малуер за здравите сили и все още могъщата и потайна Държавна сигурност.
От страх и безсилие статуквото премахна тази “напаст”, защото в нейните редици бяха 20-, най-много 30-годишни артисти, писатели, поети, сценаристи, журналисти, музиканти, бъдещи бизнесмени, пиари, визионери… Като манна небесна бяха лицата им за електората: носители на промяната, въплъщение на модерното и на представата за свободата на личността, пълен антипод на старите муцуни.
Който и кукувец да питате сега, ще си признае, че не разполагахме с капацитет да управляваме държава,
целта бе да я
раздрусаме и
проветрим,
нататък не я мислехме.
Ако движението бе допуснато до участие в парламентарни избори в края на 1994 г., щеше да е като “Има такъв народ” днес – сензация! Можеше и първа сила да стане, в онези времена българите отчаяно се нуждаеха от рязка промяна, тотално скъсване с мракобесното минало. Само позитивните послания и лекотата, с която новите водачи се подиграваха на ретроградния строй, стигаха. Те печелеха сърцата! “Ку-ку” партията щеше да е световен политически феномен.
Ще кажете: той и Слави е от “Ку-ку”, и сценаристите, и бендът… Така е, явно неизбежно е било телевизионно шоу да разбие стереотипите. Но сегашното е обратното на предишното:
не е весело
и цветно, а
намръщено
и черно
Не бърбори весело, а мрачно мълчи. Не възпява Дулсинея по пъстра риза и бермуди, на бой зове и на разплата с гола глава, кожени дрехи и тъмни очила. Само гняв събира, реваншизъм и омраза вместо обич и надежда.
Какъвто и кабинет да предложи ГЕРБ, едва ли ще мине, шоуто на Слави ще получи мандата и тогава започва адът на сбъднатите му мечти. С доверието на повече от половин милион избиратели ИТН трябва да представи министри, да спечели подкрепата на парламента и… да управлява. Превзема мегдана! Ами сега?
Още с гласуването в Народното събрание възниква проблем. Нинова вече се врече в шоумените, но собствените хора я подсещат, че програмата на ИТН е идейно по-близо до тази на ГЕРБ, отколкото до платформата на БСП.
А “Демократична България” как ще постъпи? От Европейската народна партия питат защо Христо Иванов не е с Бойко Борисов, нали в Брюксел са в един ръкав? Техният Радан Кънев действа в синхрон с евросоциалистката Елена Йончева.
Последно -
“Да, България”
и ДСБ от коя
страна на
бариерата са?
Фенове на градската десница пишат във фейсбук, че ритат от смях, но на техните фаворити хич не им е смешно – европейската им идентичност е поставена на карта.
Политиката се оказва сложна работа, ИТН не може да забрани на ГЕРБ да подкрепи кабинета . Нито на БСП или на ДПС. Всъщност
без гласовете
на една от
системните
партии
правителството
на Слави няма да
има мнозинство Не е кой знае каква радост и групата на Мая да застане зад него, последните новини са, че Николай Хаджигенов от “Изправи се! Мутри вън!” е адвокат на ЛиЛана. Със същия успех може да защитава и самия Васил Божков.
И все пак да приемем, че окрилени от изборния си успех, преодолявайки принципите и европейските си партньори, протестните партии застанат зад кабинета на шоуто. След седмица или две новият премиер трябва да се представи в Брюксел, за да обяви приоритетите на страната и да каже съгласен ли е с приоритетите на ЕС.
По въпроса за коронавируса например вече знаем от изявленията на зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов по тв 7/8 ТV, че е унизително да се подчиняваме сляпо на Урсула. Двамата с проф. Андрей Чорбанов настояват България да одобри “Спутник V” и да финансира наша си родна ваксина, вместо да чакаме нередовните доставки от ЕС.
Значи премиерът на шоуто
ще съобщи на
европейците, че
ще купуваме
от Путин?
Ще го каже на същите хора, от които държавата очаква в следващия програмен период 10 милиарда евро за възстановяване от пандемията? Дръзка позиция!
В ЕС това точно може да не им се хареса, но пък ще им допадне стратегията, обявена от енергийния експерт на ИТН Иван Хиновски: “Марица-изток 2” аут!”
Избирателите от Старозагорско малко ще се натъжат, че
остават без
работа, но ще
дишат чист
въздух,
докато правителството на Слави им измисли нов поминък.
Урсула фон дер Лайен може би ще пита дали българският ръководител одобрява присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Според Илия Димовски, говорител на ВМРО-ДПМНЕ, “Слави Трифонов по нищо не се различава от Каракачанов в отношението към Северна Македония”. Ако е вярно, значи ли това, че позицията на новите управляващи за южната ни съседка ще е като на предишните?
Заплетена е ситуацията, не е лъжица за всяка уста. Както казват в клиповете за професионалисти: “Не правете това сами вкъщи”.
