Не е хубаво да не познаваш запетайката, но
далеч по-дразнещо е ширещото се езиково
чуждопоклоничество и афишираната неграмотност
Чуждопоклонничеството ми е болна тема. Изригвал съм гневно по повод стотиците надписи на латиница по улици и площади, в реклами, магазини..., където се обърнеш. Из ония дни гледам обменно бюро. Фирмата му, разбира се, на латиница и накрая абревиатурата Ltd. Влизам и питам, знаете ли какво е Ltd. Оказа се, че знаели – ООД. (Това пак добре, защото преди време Централната кооперативна банка се беше изписала Ltd, а тя няма как да е ООД, тъй като като банка може да е само акцио-нерно дружество).
Ами защо, питам, фирмата ви е на латиница? Мигат на парцали. А в Търговския закон изрично е казано: “Търговецът изписва фирмата задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език“ (чл. 7, ал. 3, ТЗ). Ама кого го вълнува какво пише в закона. Те управляващите го не спазват, пък камо ли фирмаджиите.
Нагледах се на Sham Foods, Salon/Care, Gold, Silver, Diamont, Вlack Dog (FЕЕL GOOD FAST FOOD), BG Bar… Вероятно не съм прав. Къде-къде по-изискано е барът да е Bar, да е Fitness (вместо Фитнес), да е Welcome (вместо Добре дошли)..... - по-авторитетно, по-европейски, някак. Друго си е да прочетеш rooms Fitting, вместо някаква си там “Пробна”...
Ама аз все пак си настоявам на българското – на езика свещен на моите деди. Затова истински се възторгнах, когато на витрината на магазин видях “Дабъл Дискаунт”. Ето така разбирам родолюбието. Вместо да се подведат по модното „Double discount“ те го изписват на кирилица “Дабъл Дискаунт”. Това вече е вери гут, направо си е екселенс.
Отрадно впечатление ми прави инициативата на Столичната община (обръщам внимание – СтоличнаТА, а не Столична община, каквато масова зараза тръгна дори и по медиите) имената на улиците да се съпровождат от обяснителни табели, които имат важно познавателно значение. Все пак не всички знаят кой е Леге (Леандър Леге), Позитано (Вито Позитано), Паренсов (Пьотр Паренсов)... и какви са заслугите им за България, та да има кръстени улици на техните имена. Такава табела видях и на ул. “Шипка” – естетски изработена, двуезична.
Известно е, че има спор между историците къде се е провела епичната битка на опълченците с турците – на Шипка или на връх Свети Никола. Столичната община обаче разсича гордиевия възел от раз. На уличната табела категорично се заявява: “Тук(!!!) през август 1877 година се водят кръвопролитни боеве...” Значи не там – на връх Шипка, нито пък на Св. Никола, а ТУК – т.е. на ул. “Шипка”, в центъра на София, са се водили боевете. Това историческо откритие на общинарите трябва да намери място и в учебниците по история.
Мегаломанията изглежда е завладяващо явление. Тя не се изразява само в използването на латиницата. За това свидетелства огромен надпис на площад “Славейков” “Столична Общинска Агенция по Приватизация”.
На “приватизаторите” им се е видяло подобаващо всяка от съставящите думи да е с главна буква. Вероятно са се поучили от една, за съжаление, отмираща политическа формация – СДС. Всички знаем сградата на ул. “Раковски”, изписана с големи сини букви “Съюз на Демократичните Сили”. Нито “демократичните”, нито “силите” се нуждаят от главна буква. С това не стават нито по-демократични, нито по-силни. Но може и да не съм прав. Че те, американците, пишат всичко с главни букви. А ние нали се бяхме засилили да ги стигаме.
Преди време бях срещнал заглавия в пресата: “70% от зрелостниците не познават запетайката”, както и “Абитуриентите много зле с пунктоацията”. Вярно е, че не е хубаво да не познаваш запетайката, но далеч по-дразнещо е ширещото се езиково чуждопоклоничество и афишираната по улици и площади неграмотност. За тях не са виновни абитуриентите. Виновни са чиновниците с “вишо” образование.
