Професията на педагога стана привлекателна за младите, дори мъжете се връщат в нея не само заради по-високите заплати, казва началната учителка в основно училище “Стою Шишков” в Смолян Ваня Чаталбашева
- Г-жо Чаталбашева, повиши ли се самочувствието на учителите? В месеците на пандемия се видя, че образованието успешно преминава през дигитализацията, а последното увеличение на заплатите показа отношение към труда на хората, които образоват децата ни.
- Да, в известна степен самочувствието се повиши, но невинаги всичко опира до финансовата страна на това самочувствие.
С новите заплати на учителите се вменяват все повече отговорности. От известно време в страната ни се създава голяма пропаст на недоверие между учителското съсловие и обществото. Част от хората мислят, че ние вземаме тези заплати, без да сме ги заслужили.
Да, увеличението им направи учителската професия по-примамлива за младите. Дори
вече се
наблюдава
завръщане на
мъжете към
почти
феминизираната
професия,
която се нуждае от тях. Във всеки етап на обучение има нужда от мъжко присъствие, което да подпомага децата в тяхното изграждане като личности.
Но ние, учителите, имаме и нужда да бъде възстановено доверие между нас и обществото.
- Как ще се постигне баланс между очакванията на обществото към учителите и промененото им заплащане?
- Този баланс ще се случи, когато доверието и уважението към учителя се завърнат.
Сега те не са каквито бяха преди 90-те години. Причината според мен е, че за част от обществото ни образованието не е ценност, че по-важно е материалното израстване, а не духовното. Докато същата тази част от
родители смята,
че учителят е
длъжен да
възпитава
децата
вместо тях,
дори да ги обича вместо тях, този баланс няма да се получи.
Учителите все по-често наблюдаваме как родителите позволяват на децата си да се обръщат неуважително към своята майка или баща.
Как тогава се очаква учениците да се отнасят по-различно към учителите?!
Променени са семейните ценности и морал. Детето се е превърнало в центъра на света за своя родител, който е готов да му поднесе всичко и веднага, без то да е положило усилия.
И се очаква същото от учителя в училище - да поднася образованието, без детето да полага усилия.
- Добре, но ако учителят получи повече уважение и разбиране от обществото, има ли потенциал съсловието също да даде повече?
- Има потенциал, и то голям!
Живеем в XXI век и ролята на учителя вече е променена. Той е изключително търпелив и трябва да е поне с крачка пред учениците, доколкото е възможно това със съвременните деца.
Това задължава учителя да не спира да се развива, да бъде отворен към промените и новостите, да успява да съчетава традициите с нови подходи, методи, идеи и технологии. Ние трябва да бъдем новатори, да умеем да покажем ценността на колективната работа и по този начин
ученикът
да стане
по-успешен
и по-умел в
общуването
с другите
Но заедно с това да успяваме да открояваме и зачитаме индивидуалността, да откриваме силните страни и да помагаме да бъдат развити. Да научим своите ученици да си задават въпроси: “Какво?”, “Как?”, “Къде?”, “Защо?”, и да търсят отговорите.
Аз преподавам в иновативна паралелка, в която използвам игра, театрални и художествени техники, за да бъде ученето по-забавно и по-мотивиращо за учениците. Иновацията се основава на разбирането, че действието и ролевата игра са начините, по които детето спонтанно избира да комуникира със своята среда, да съпреживява и да се учи от нея.
Има все повече колеги и училища, които се променят. Това означава, че учителите можем и сме готови да дадем повече.
- Защо избрахте тази професия?
- За да сбъдна една своя мечта. Когато като студентка започнах да влизам в класовете,
открих
очарованието
на контакта
с децата,
на вперените с любопитство в мен погледи, техните усмивки и прегръдки на обич, разбрах, че искам и мога да съм учител.
Децата са като бял лист, върху който всички ние - родители, учители и общество, оставяме следи и затова трябва да сме изключително внимателни в действията си. Те обаче не са чернова, която по-късно можем да изхвърлим и да започнем отново.
Като учител давам частица от себе си... като подарък на другите.
Преподавам с надеждата, че пораствайки, учениците ми ще успяват да прилагат знанието в живота и ще направят света по-добър.
- Как ще мотивирате някого да стане учител?
- Изборът при всеки е различен. За да станеш учител, трябва да си човеколюбив. Ако не си такъв - нямаш работа в тази професия.
Всеки ден в училище става нещо, което да те накара да останеш. Много често това просто е една детска усмивка.
- От какво има нужда българският учител?
- От това
да се върне
доверието в
него, че той знае
какво прави
Още помня имената и дори някои рождени дати на всички мои учители. Най-строгите от тях са се превърнали в най-любимите ми. Постигнато е с респект и уважение.
Оптимист съм, че сегашната пропаст на недоверие и неуважение скоро ще започне да се затваря, когато хората прозрат, че образованието е огромна ценност и че образованите хора са бъдещето на нацията.
Българският учител има нужда от подкрепа в лицето на увеличаване на броя на психолози или педагогически съветници във всяка образователна институция. Все повече стават децата със специални образователни потребности, с емоционални и поведенчески проблеми.
Също така има нужда и от намаляване броя в паралелките. Имаме нужда да работим в училища, чието финансиране да не превръща децата ни в определена сума.
Българският учител има нужда мнението му да не бъде просто статистика, а гласът му да не бъде глас в пустиня. Има нужда да бъде чут за това какво и къде се пропуква в образователната ни система.
- Как се промени работата ви, преподаването по време онлайн обучението - усложни ли се?
- Със сигурност се усложни, но мисля, че се
справихме
превъзходно за
краткото време, което имахме в началото на пандемията, и продължаваме да го правим все по-добре. Когато един човек има желание да се развива, винаги намира път, колкото и труден да е.
Учителската професия е точно такава - за да си успешен в нея, трябва да продължаваш да надграждаш умения, да бъдеш новатор.
- Казват, че един от големите проблеми е, че не всички деца имат достъп в къщи до компютър и лаптоп и това е един от сериозните проблеми при дигиталното обучение.
- Голяма част нямаха компютър или лаптоп и все още нямат.
За мен телефонът не е техническа обезпеченост. Дори таблетът.
Взирането на децата в толкова малки екрани от 8 сутринта до 3 следобед оказва негативно влияние върху тяхното физическо и психично развитие. Тези, които са на компютри, са една идея по-добре.
Част от децата нямат дори телефони. Държавата осигури устройства на по-късен етап. Нашето училище успешно обезпечи технически децата, които имаха нужда от лаптоп или компютър. Очакват се още постъпления в тази насока.
За съжаление се забелязва друго - част от родителите са склонни да вложат по-сериозна сума за закупуване на телефон вместо на лаптоп или настолен компютър.
- Пренатоварен ли е българският учител?
- Определено да. Административната тежест е голяма. Все по-трудно ни е да намерим време да бъдем творците. Всеки учител се опитва да се включва и в проекти, които да подпомагат обучението на децата или на материално-техническата база.
