Забавянето на ваксините изисква смяна на плана -
имунизацията за хронично болните да започне сега.
Може да увлекат колебаещи се учители и ВиК кадри
Мразя да пререждам някого. Нито за мляко, нито в банката, нито за ваксина. Дано не се налага.
Опитвам се честно да си отговоря кого трябва да защити една държава при върлуващ вирус? Но този път без сложна математика и най-вече без политика, но пък изцяло ползвайки техните похвати.
Да приемем за аксиома, че ваксините помагат да не се стигне до смърт. Ако в уравнението известното е, че без имунизация определено число болни хора неминуемо ще умрат с вируса, защо, аджеба, ни е да търсим въобще проклетото неизвестно и да се потим със задачата?
Вглеждали ли сте се внимателно в изброените по пол и възраст починали в Националния информационен портал? Сталин бил казал, че смъртта на един човек е трагедия, но смъртта на милиони е просто статистика. Та в днешната СOVID статистика и в онези изброявания е пределно видно, че най-много са починалите хора с хронични заболявания и възрастни със или без други болести, доколкото последното е възможно за тази възраст и в нашите географски ширини.
В края на март 2020 г. пенсионерите у нас са били 2,1 млн., казва НСИ. В средата на февруари 2021 г. на колко от живите от тях е поставена ваксина? Вероятно на няколко десетки професори или доценти по медицина, избегнали неврологични страдания по воля на природата и също така щастливо избегнали задължителното пенсиониране заради хабилитационните си трудове.
На първи “боц” сигурно се радват и стотина “потребители” (както любезно ги наричат) на домове за възрастни хора, които ваксинационно влязоха в медийните прожектори, за да се възвести, че се ваксинира и там.
Кой ни е виновен, че в ЕСГРАОН-а български си нямаме Уилям Шекспир?! Поглеждаме към хронично болните - млади и стари със сърдечни операции, байпас, с диабет или астма. Те си нямат свой гръмогласен флагман - седят кротко вкъщи, мълчат и си вземат инсулина или синтрома за разреждане на кръвта... В този ход на мисли, за да решим онова зарязано по-горе уравнение и довършването му да има някакъв смисъл въобще, нека честно да си кажем, че ваксините трябва да бъдат насочени към тях. Към болните млади и после към възрастните болни. Не в четвърта фаза, а веднага.
Независимо дали са инженери, бивши лекари, дали и днес работят към ВиК или енергото, тайно стиснали помпичка за астма например. От всяка група - първо болните. Личните лекари много добре знаят кои са.
Точка с приложната математика.
Идва политиката. Тя пък тича с изборите.
Нека тези или Този, който ги закова в пика на пандемията, да каже как да се ваксинират едновременно членовете на изборните комисии, наблюдателите от различните партии, застъпниците, полицаите, които ще охраняват секциите, журналистите, които отразяват живота ни, работниците в индустрията, създаващи брутния ни продукт. А ще дойде и лятото - чуха се гласове, че ваксини трябват сега и за работещите в туризма на “първа линия”.
И всичко това при “грешките”, вече признати от Европейската комисия за забавянето на ваксините.
Явно сме в друга
ситуация
Ваксинационният план и да е бил съвсем логичен в началото, сега при новите реалности трябва да се промени и щитът вече да е за най-застрашените, независимо от това в коя фаза са. Положително е, че безспорната първа линия - лекарите у нас, вече са имунизирани.
Има и друго. Обратно на “здравия икономически разум” и на порядките в племената - за най-уязвимите от вируса хора трябва да се насочат най-модерните ваксини, от които се очаква действителен за тях ефект.
В световната война на фармацевтичната индустрия, която се води днес и с жестоката преса върху правителствата, много лесен изход изглежда да се кривне към лов на макропоказатели и лесна логистика на ваксините без точна преценка на ефекта от имунизацията.
Да се отчитат
бройки дози,
а не спасения. Това би било елементарна статистика и малко кофти политика. Аксиомата, онази горната - че ваксините спасяват животи, обаче изобщо не е приета, оказва се, от половината от населението. Списъците за ваксинация от всяка от групите се правят трудно, започват с около 25 процента сигурни, после се добавят неколцина, някой чака хората да бъдат убедени, звънят се телефони.
Лични лекари пък чакат да им напишат точни протоколи и указания кого да ваксинират.
Не за ваксини, у нас хора се чудят дали и безплатен тест да си направят. Затова нека твърдо
вярващите в
науката да се
пуснат за ваксини
напред
сред колебаещите се от предните фази. Може пък да ги увлекат.
Така ще се даде шанс и за отваряне на икономиката - болните ще са защитени, а здравите напред, в завода, на ресторант, във фитнеса, на ски. Болниците от своя страна няма да се препълват с хора, на които е нужно дълго, скъпо и с неясен край лечение.
Няма време. Заедно трябва да решим това уравнение с едно или с няколко неизвестни. За да няма много, ама много горчиви известни.
За да се спасят възможно най-много човешки животи. И да е вътрешно морално неприемливо за повечето хора да се прередят за ваксини. Защото сега за изкушените да го направят е по-скоро въпрос на инициативност. И ако 60 починали от COVID-19 на ден за едни е статистика, то за всяко от 60-те семейства е трагедия. 100-процентова.
Ако иглите с РНК или убит вирус са поне някакво оръжие срещу това, пък нека станат аксиома.
За всички не може. Поне за 70%...
