Парите за втория локдаун вече са при бизнеса, но от първия още не са платени, казва ротационният председател на Асоциация на организациите на българските работодатели и председател на АИКБ
Още акценти:
Когато работиш, получаваш 100% от предприятието, когато не работиш – 75% от програмата
Националният план за възстановяване и устойчивост е за 12,2 млрд. лв., за бизнеса бяха предвидени едва 3 на сто, след критиката ни станаха 8, искаме да са 25%
- Г-н Велев, Асоциацията на индустриалния капитал в България пое ротационно председателството на работодателските организации в сложна година. Пожелаваме успех и възстановяване на бизнеса.
- Благодаря. Чака ни работа.
- Работодателите обявихте, че 90% от мениджърите са песимисти, че 56% ще спират инвестициите. Три дни по-късно НСИ обяви, че бизнес климатът се покачва с 6,9 пункта спрямо декември. Защо е тази разлика?
- Колегите от БСК цитираха анкета, която са провеждали в по-ранен период. И националната статистика за декември е с много по-лоши резултати от януари, но едните и другите показват, че бизнес климатът е под дългосрочното средно ниво. Причината е несигурната икономическа среда, на второ място е недостатъчното търсене, на трето - недостигът на квалифицирана работна сила. Различна е картината за различните бизнеси. Примерно холдингът, който аз управлявам, за януари спрямо същия месец на 2020 г. е с неголям ръст от 2,5%, като се има предвид, че януари 2020 г. беше силен.
- Съвсем нелоша рекапитулация за бизнес в пандемия.
- Да, но за различните предприятия в холдинга е от минус 48% при производство на козметика до плюс 11% при машиностроенето. Текстилът, облеклото, козметиката в някаква степен се влияят от затвореността, хората, които стоят вкъщи, не ползват парфюми и козметика в тези размери, нито си купуват нови дрехи. Това не е видно на пръв поглед, както при туризма, където спадът е от порядъка на 50%, както и на свързания с него въздушен транспорт. В същото време в някои сектори на индустрията имаме съживяване. Като цяло прогнозите се подобряват.
- Имаше много тренировки с прогнози за спад, за растеж и възстановяване, те като че се люшкат в зависимост накъде отива пандемията. Какви са вашите?
- Европейската комисия в последната си есенна прогноза даде 5,1% спад за България за 2020 г. и 2,6% ръст за тази година. МВФ преди няколко дни обяви много по-добра прогноза - спад 4,6 на сто и ръст 3,6%. До третото тримесечие на 2020 г. реалният спад беше под 4% благодарение на доброто първо тримесечие, за годината очакванията са спадът да е малко над 4 на сто. И тази година няма да се компенсират напълно ефектите от кризата, ръстът ще бъде по-малък от спада през 2020.
- Мениджърите в нашия бизнес проявиха ли гъвкавост в тази пандемия?
- Да припомня тежката криза през 2009 г., тогава загубихме много повече работни места, отколкото сега, те така и не се възстановиха напълно до старта на тази нова криза. Сега имаме загубени 163 000 работни места, като най-много те бяха през април 2020 г., но това е три пъти по-малко от 2009 г. Кризата сега се проявява различно - за някои сектори е много по-дълбока, казхме - туризма и свързаните с него транспорт, търговия и услуги. Сектори като онлайн търговия и доставки пък имат ръст, но той не може да компенсира общия спад.
- Поведението на държавата в пандемията адекватно ли е?
- При първото затваряне държавата не беше подготвена и не реагира по най-добрия начин и това доведе до резултата, че за април 2020 г. България бе на първо място по ръст на безработицата. Мярката 60/40 не беше добре направена и всички работодателски организации я критикувахме, внесохме предложения. Впоследствие тя се подобри. При втората вълна реакцията беше много по-адекватна и компенсациите за бизнесите със затворени обекти бяха направени навреме и изпревариха плащанията за първото затваряне. Така например за средните предприятия тези държавни помощи от 30 000 до 150 000 лв. още не са платени, а за малките предприятия още не е стартирала схемата. Изплатени са само за микро- предприятията - от 3000 до 10 000 лв., и то не на всички. За малките фирми, с продажби над 500 000 лв. и спад на продажбите с 20% за три месеца, се предвиждаше по 50 000 лв. подпомагане. Схема въобще не стартира, защото парите се насочиха към затворените бизнеси от втория локдаун. Очакваме тя да стартира с новите средства от REACT-EU. От втората вълна не малка част от компаниите вече са получили парите си.
- Това решение да минава одобрението и плащането на компенсациите през НАП се оказа ефективно?
- Това беше наше предложение, защото НАП има повече административен капацитет и служители и необходимата информация, за да администрират бързо схемата. И стана така, че компенсациите за втората вълна изпревариха тези за първата. Ние предупреждавахме, но бяхме чути едва при втория локдаун. Същото е за 60/40.
- Вие бяхте много против тази схема?
- Казахме, че ще има Видовден и в началото България загуби най-много работни места, те не са възстановени още. Тогава помните съветите - продайте колите си и плащайте заплати.
- Някой продаде ли си колата?
- Колегите сметнаха, че като си продадат колите, ще платят заплати за 2 часа. Това е обидно, не искам да го коментирам. След това беше променена схемата. Тя всъщност икономическата криза си беше назряла, COVID-19 само я усили. Още през юли 2019 г. предупредихме, че кризата в индустрията дойде. В Германия през пролетта на 2019 г. имаше десетки хиляди, които бяха прибягнали към работа с намалено работно време, тяхното 60/40, но на нас ни казаха, че се глезим. И в България имаше спад на продажбите, 2019 г. е по-слаба от 2018-а. Вместо да се подготвим предварително, да имаме готов механизъм, ние още не сме го направили като в Германия и Австрия.
- Какво трябва да се направи?
- Ние заедно с КНСБ сме го предложили. Да е както в Германия и Австрия, където има подкрепа на държавата за отсъстващия доход. Когато се работи по-малко, примерно половин ден, служителят получава половин заплата. С нея не може да живее и предпочита да отиде на борсата. За да не се случва това, държавите подкрепят отсъстващия доход. Не за цялото време, а за времето, в което не се работи. При нас има изисквания да се покрие 100% отсъстващият доход, като 40% доплаща предприятието. Когато спадът е малък, то може да го направи, но когато е голям, няма откъде да ги вземе тези 40% и става така, че точно бизнеси, които са най-пострадали, не могат да ползват подкрепата, а тези, които са малко пострадали отиват даже на плюс. Тоест богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Става така, че който не работи, живее по-добре - стои си вкъщи, получава 100% доход, няма разходи за транспорт, няма по-големи разходи на хранене извън дома. Действащата схема в момента предлага точно това. Ние предлагаме да се подкрепя отсъстващият доход, но не 100%.
- Защо не 100%?
- Предлагаме 75%, защото, когато човек не работи, няма същите разходи. А субсидията в крайна сметка се плаща от работещите и трябва да е премерена.
- Какво е виновен един барман, както сега са затворени заведенията, че не работи?
- Затова получава компенсация от държавата 75% от възнаграждението си и няма да дължи върху него осигуровки и данък, при 100% възнаграждение те се дължат. Но до тази схема 75 на 0 стигнахме на деветия месец от кризата. За затворените бизнеси е приета, не е приета за тези, които са със спад в продажбите. Трябва да има една-единствена схема, нека да я наречем 100/75. Когато работиш, получаваш 100% от предприятието, когато не работиш – 75% от програмата.
- По вашата схема бизнесът е освободен от всякакви плащания към персонала, така ли?
- Бизнесът плаща на персонала, когато работи, и не плаща, когато не работи, така е по света. Къде е солидарността, питате. Солидарността е, че този бизнес, с тези работни места, го има, въпреки че губи - плаща наеми, лизингови вноски, за счетоводство, за охрана и др. постоянни разходи. Бизнесът ги плаща и държи работниците, въпреки че има 50% от приходите и е на загуба. Защо само у нас възниква този въпрос?
- В последните дни реагирахте на централизираното снабдяване от ЕС. Искате руски ваксини като в Унгария ли?
- И китайски като в Турция, мисля, че и Унгария разреши китайски. В момента има централизиран пазар на ваксини, който в началото може би е оправдан. Но спомнете си какво беше с маските и дезинфектантите през март - голям дефицит, високи цени, държавата се стремеше да осигури за медицинския персонал. Сега е същото - държавата централизирано осигурява ваксини за лекари, учители, изборната администрация. Ако има свободен пазар, той бързо ще приключи с дефицита и с високите цени. Просто трябва да се регистрират всички ваксини, които са с добри характеристики, без геополитически предразсъдъци, и тогава цените бързо ще паднат и ще се успокоят.
- Ако една компания иска да осигури ваксини на служителите си, може ли да го направи?
- Сега няма откъде да си ги купи, за ваксините няма пазар, държавата ги разпределя. С компаниите не можем да влезем в контакт, защото продукцията им е изкупена от ЕК, а китайските и руските ваксини не са регистрирани. Държавите си имат свои органи и могат да ги одобрят за своята територия. Сега нашите сънародници, живеещи в Турция, ще могат да се ваксинират с китайска ваксина, това не е опасно за тях. Сънародниците ни от Западните покрайнини могат да се ваксинират с руска ваксина, това не е опасно за тях, но нашите сънародници, живеещи в България - не могат.
- АИКБ пое председателството на асоциацията на работодателите в много странна година - пандемия, избори, нов кабинет. Има доста неизвестни. Какво ще е поведението ви като работодатели, партньори?
- Годината е много важна. Трябва да се одобрят многогодишната финансова рамка и оперативните програми 2021-2027 г. и те да стартират, но и Националният план за възстановяване и устойчивост, където европейските средства са допълнителни 64% спрямо европейското финансиране по многогодишната финансова рамка. Това са още 2/3 от средства от ЕС за целия следващ програмен период, и то вкарани в първите 4 години, тоест резултатът ще е бърз.
- Колко пари са общо?
- Националният план е за 12,2 млрд. лв., но ние имаме сериозни критики към него. Той е подобрен, но е направена малка крачка, има да се направят още 2, за да отговаря той на очакванията на работодатели и синдикати. Защото за съществуващите предприятия, за реалната икономика, които хранят българските домакинства и пълнят бюджета, бяха предвидени 3%, 301 млн. евро, от бюджета му. След преговори процентът стана 8, но би трябвало да е поне 25. Направили сме конкретни предложения за подкрепа на инвестициите за иновации, технологична модернизация, цифровизация на съществуващите предприятия, енергийна ефективност. Предложили сме да се отделят 1,3 млрд. лв., 700 млн. лв. за производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници за собствените нужди на предприятия и домакинства, и още 500 млн. лв. за пазара на труда, общо 2,5 млрд. лв. Икономиката е това, което ни храни, това е, което ни дава плод, и това е, което има нужда от възстановяване.
- Създава се впечатление, че бизнесът все иска, все плаче, не мислите ли?
- Ами вие го създавате. Ние нищо не искаме, искаме да не ни се пречи. Кой мислите, че пълни бюджета с пари, правителството да не би да е намерило някакво място и да ги рине оттам парите, нали ние създаваме стойностите, ние ги вкарваме в бюджета. И когато даваме предложения как те по-рационално да се инвестират, това не е плачене, а е градивното предложение. Когато критикуваме пороците, това не е плачене.
- Най-много се оплаквате от енергетиката. Но когато са ниски цените, не реагирате например.
- С електроенергията произвеждаме продукт, който продаваме на европейския и световния пазар. И конкурентите я плащат на по-ниска цена, те имат предимство, а ние нямаме заради лошото управление на енергетиката. Датата 1 юли е провалена като срок за либерализация на пазара.
- Защо да е провалена?
- Защото нямаме нотифициран механизъм за капацитети, нито имаме преобразуване на договорите с американските централи. Тези дългосрочни договори с “Ей И Ес Марица-изток 1” и “КонтурГлобал Марица-изток 3” са неправомерна държавна помощ, не са нотифицирани от ЕК. Европейският начин за такава помощ е проведен търг по механизма за капацитет. Тя би изглеждала с около 400 млн. лв. на година по-малко. Това е нещо, което трябва да се направи.
- Но тази капани в енергетиката са поставени преди години и няма как да се излезе лесно от тях.
- Те бяха поставени и в Полша и Унгария, но те излязоха от тях преди 10 години и забравиха. Това трябва да се направи час по-скоро. Другото, с което закъсняваме, е обединение на пазарите. Като се присъединим към европейските пазари и с платформата “Ден напред”, няма да може да се манипулира пазарът, както се прави сега. Това го казаха и ОИСР, трябваше да дойдат чужденците, защото, когато ние го казваме, излиза, че мрънкаме. Тези две неща трябва да се случат час по-скоро, за да имаме един балансиран пазар на електроенергия и цените да са конкурентни на тези в другите страни. За да не губим още на старта.
