Провеждането на второто междуправителствено заседание, ратификацията на меморандумите в гръцкия парламент и евентуалната практическа подкрепа от Атина за Скопие на пътя към ЕС може да бъдат част от предизвикателствата в отношенията между Република Северна Македония и Гърция през 2021 година, с оглед на това, че тези дейности от миналата година се прехвърлят в сегашната, съобщи кореспондентката на МИА в Атина.
Миналата година бе белязана от първото посещение на премиер на Република Северна Македония в Атина, по-интензивна комуникация за сътрудничество, особено в енергетиката, отворен канал на комуникация между министрите на здравеопазването на двете страни, но и продължаващо изразяване на подкрепа от гръцка страна за европейската перспектива на Северна Македония. Годината започва динамично с подписването на три нови меморандума за сътрудничество между двете страни.
Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи в четвъртък ще пристигне в Атина, където ще има среща със своя гръцки колега Никос Дендиас, както и с алтернативния шеф на гръцката дипломация Милтиадис Варвициотис, който отговаря за еврропейските въпроси.
Професорите Йоанис Армаколас от Солунския университет "Македония" и Вели Креци от Университета за Югоизточна Европа изтъкнаха миналия месец на събитие на Аналитика и ЕЛЕАМЕП между другото, че за подобряване и задълбочаване на свързаността на ниво правителства Атина трябва възможно по-скоро да ратифицира меморандумите.
Още едно задължение за 2021 година е провеждането на междуправителствено заседание, домакин на което ще бъде Гърция.
Съгласно договора от Преспа Съветът за сътрудничество на високо равнище, воден от премиерите на двете страни, "ще се среща най-малко един път годишно и ще бъде отговорен орган за правилно и ползотворно изпълнение на договора и плана за действие, който ще произлезе от същия".
Първата междуправителствена конференция се състоя в Скопие през април 2019 г. при посещението на тогавашния премиер на Гърция Алексис Ципрас.
Премиерите на двете страни Зоран Заев и Кириакос Мицотакис се договориха за второто междуправителствено заседание по време на тяхната среща през септември миналата година то да се проведе в Атина през зимата, в зависимост от ситуацията с пандемията.
Въпросът, който се поставя, е дали през новата година може да има по-голяма дипломатическа активност от гръцка страна за отключване на пътя на Република Северна Македония към Европейския съюз и премахване на българската блокада.
Официална Атина засега не е изразила становище за различията между Скопие и София, а посланията, които идват от гръцкото правителство са, че Гърция е с непроменена позиция и остава силен поддръжник на европейската перспектива на всички страни от Западните Балкани, включително на Северна Македония.
Експерти от Гърция казват, че Атина би могла да се активира, да изпрати послание до София и по някакъв начин да посредничи за превъзмогване на различията.
Професорът от университета "Македония" в Солун и висш научен сътрудник в гръцката фондация за външна политика ЕЛИАМЕП Янис Армаколас заяви в началото на миналия месец в разговор с кореспондентката на МИА в Атина, че Гърция е могло да намери начин да посредничи, но също, че не е късно да стори това.
Той обясни, че интеграцията на целите Балкани в ЕС е въпрос от жизнен интерес за Гърция, но изглежда, че Атина не разбира значението и оставя политиката на разширяване да я създават страни, които имат двусмислено становище и вероятно не искат цялостна интеграция.
Гърция можеше да намери начини да посредничи в спора между двете съседни страни България и Република Северна Македония, които са приятели и съюзници. Тя има дипломатически опит, най-способни дипломати и политическа и геополитическа сила в региона да стори това. И сигурно САЩ и много страни от ЕС биха приветствали такова дипломатическо активиране на Атина. Но това досега не се случи, каза Армаколас.
Професор Йоргос Христидис, който също е от Солунския университет "Македония", каза преди около двайсет дни на панел дискусия, организирана от Аналитика и ЕЛИАМЕП, че за Гърция е императив Северна Македония да започне преговори с ЕС, това е от национален интерес и гръцкото правителство трябва да каже ясно, че подкрепя началото на преговори.
Той изтъкна, че най-добрият начин Атина да изпрати послание до София е просто да изпълни Договора от Преспа заедно със споразуменията, които прозлизат от него.
Атина би трябвало също така да изпрати послание до София, че не е съгласна с нейната позиция по отношение на присъединителния процес на Северна Македония в ЕС и трябва да направи това не само като публично заяви, че не е съгласна, а и с изпълнение на договора /от Преспа/. Това е най-доброто послание, което Атина може да изпрти на София, заяви професор Христидис.
Външните министри Буяр Османи и Никос Дендиас ще подпишат три меморандума за сътрудничество - единият ще бъде с "Entrrprise Greece", другият за цивилна защита, а третият за сътрудничество между дипломатическите академии на двете министерства на външните работи. Според говорителя на гръцкото външно министерство Александрос Папайоану става дума за меморандуми, които няма да е необходимо да бъдат ратифицирани в парламента. В гръцкия парламент вече няколко месеца стоят три меморандума, които чакат да бъдат ратифицирани. Става дума за меморандума за ускоряване на процеса на интеграция на Република Северна Македония в ЕС, Меморандума за формиране на координационен комитет за икономическо сътрудничество и Техническо споразумение за наблюдение на FIR Скопие, които произлизат от Договора от Преспа.
Освен комуникация на политическо ниво през тази година се очаква да продължат и контактите за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни в много области, нещо, което започна миналата година. Със сигурност трябва да се подпише и договорът за избягване на двойното данъчно облагане, нещо което години наред бе искане на бизнес средите и за който стана дума на срещата Мицотакис- Заев в Атина.
Още едно предизвикателство за тази година е отварянето на границите за македонските граждани, въпрос, който вероятно ще зависи от хода на пандемията.
/От БТА/
