Когато държавният ти глава и върховен лидер каже "Имаме нужда от лидерство", когато определи хора като Лупи, Манолова, Дионисий и подобните им като "Братството на почтените хора" и "героите на гражданската доблест", останалите хвърлени на вятъра думи звучат наистина непразнично, невдъхновяващо, немотивиращо.
Просто когато си начело, не можеш да определяш така в едно тържествено поздравително слово: "трудна и разломна година, мъчителна адаптация, самотни и в недоимък, опечалени и обезверени, сполетялото ни бедствие, епохата на егоизма, лъжата, беззаконието и корупцията, местните дерибеи, антимафиотският консенсус, несправянето с пандемията, разорението на малкия бизнес, бедността и ширещото се безправие, радикална промяна, фалшификациите на вота, пандемията на страха, демонтажа на порочния управленски модел".
Но както сам Радев казва "През 2021-а година два пъти ще отидем на избори". Остава ни да се надяваме, че след тях няма да слушаме още няколко години кабинетни политически мрачнотии, сервирани като празнично слово.
От Фейсбук.
