Рядкото явление носи надежда
“Нова епоха, нов късмет”.
Но надеждата може
да е и проклятие
Per aspera ad astra
(През тръните към звездите (лат.)
Луций Аней Сенека
Не съм астролог, даже астроном не съм, но това явление е факт. Съвпадът на газовите гиганти в Слънчевата система Юпитер и Сатурн, които точно в деня на зимното слънцестоене се сливат и с просто човешко око се виждат ясно като една ярка звезда. Не се случва за пръв път в историята на човечеството, но си е явление. На всеки 20 години, на всеки 200 години, независимо от аспектите, носи промени. Или най-малкото ни подтиква към такива.
Днес, когато
много хора
започват деня си
с прочит на
хороскопите,
които заливат информационния поток, неизбежно “звездите ми го говорят”, оказва своето влияние. Друго си е да ти вдъхнат надежда редовете, че ти предстоят хубави неща - успех в работата, нова любов или просперитет за старата, преодоляване на препятствията по житейския ти път, някак подкрепян свише се чувстваш.
Без да искаме, ставаме зависими от астрологичните прогнози. Някак по-леко ни е да си мислим, че цялото звездно небе над главите ни работи за индивида, искрено и лично. Няма лошо. Нормално е мирозданието да ни влияе, нали не сте забравили, дето ябълката, осенила Нютон, привлича също земята, която я е привлякла да падне върху умната глава.
Точна наука е физиката като цяло и астрофизиката в частност. Затова ние ще вперваме поглед към нощното небе и ще се дивим на двете реално съществуващи планети, които се прегръщат и предвещават... Какво предвещават? Новата епоха на Водолея, за която се говори с надежда, че
ще смени
овехтялата
вече рибешка
реалност?
Като не забравяме, че не звездите, а учените предполагат този съвпад като обяснение за библейската Витлеемска звезда, осияла Рождеството Христово, този път какво ще ни донесе той - надеждата за нещо ново и измъкването от старите устои?
Не знам, не знам.
Знам само, че надеждата умира последна, затова и последната е излетяла от кутията на Пандора. Но знам също, че надеждата била и най-голямото проклятие, защото само да седиш и да се надяваш, нали разбирате, тегаво е. Тоест опираме до туй, дето човек е сам ковач на съдбата си. А ковашкият труд е много, много тежък. Според астролозите в следващите 200 години ни предстои да дишаме по-леко, да вървим напред по-лесно, да се радваме на постижения и просперитет.
Напомня ни се, че при един от предишните съвпади се е случил Златният век на България.
Златото се кове по-лесно, мек метал е, но и повече прецизност трябва при него, повече ювелирност, фантазия и визия за крайния продукт. С усмивка го казвам това, защото колцина от нас са способни начаса да отберат истинското злато от казионното дубле.
Нови лидери вещаят астролозите, нови светли умове, тъй щото много ми се ще да има повече интелект в прогреса на технологиите.
Като се замислите, не се бият тези две понятия. Защото Витлеемската звезда дава нова светлина, но тя огрява и трънливия път, по който трябва да минат вярата и надеждата ни, за да я запази тази нова светлина.
Може би свободният и свободолюбив дух на Водолея ще трябва да надмогне старите догми с електрическата искра на здравия разум.
Може би трябва сами да осъзнаем, че в своя прогрес унищожаваме света около себе си, затова е препратката към необходимостта да разбием сами какавидата, в която човечеството се е завило удобно, та да може да литнем като пеперуда към жадуваните през завършващата епоха свобода, равенство, братство.
Не знам, не знам. Просто разсъждавам какво ни е необходимо, чудесно осъзнавайки - всекиму различно е необходимото, понякога не можеш да го обходиш. Та да сме смирени в изискванията си, щедри в
намеренията и осъзнати в желанията. Това май е правило за всеки ден, не за цяла епоха напред. Епохите са съставени от отделните дни, тъй върви светът. И защо да не е наистина с крачки нови - Водолеят толерира именно приятелството, съпричастието, дружното вървене напред.
“Пътят е труден, но славен”, през тръните към звездите е пътят на човечеството. Ама пък вижте в каква ярка прегръдка са Юпитер и Сатурн, макар и да са затънали в тръните на старите и нови вируси от всякакво естество краката ни, няма как да не ги изгазим, да не ги разчистим и пак да се прегърнем един друг и ние.
Нова епоха, нов късмет? Ковете съдбата си, докато е гореща, и нека е в добри ръце чукът, другото оставете на звездите - те винаги ще светят над тръните.
