Никъде там император Василий II не е споменат с прозвището си Българоубиец
Но все пак, говорейки за руската държава през ХVI-ХVII в., рядко казваме, че в нея живеят и марийци, мордовци, башкири, татари и т. н. В историята на Великобритания от ХVI в. рядко се споменава, че в нея живеят валийци. Или че в Испания живеят галисийци. Колцина знаят, че като говорим за индийци в Индия, имаме предвид и бихарци, и бенгалци, и малаяли, и нага, и раджахстанци. С други думи, практиката е името на държавата да се пренася и върху народа, който живее в нея.
От това се възползват и българските, и северномакедонските автори. Внушение чрез подразбиране - държавата е България, следователно е населена от българи. Държавата е Македония, следователно е населена от македонци. Странно е, но в споровете колегите от комисията упорито твърдяха, че
тогава е нямало
етноним българи
Но в македонските учебници той се използва наред със сърби, албанци, гърци и т.н. Подсъзнателно, но и директно се внушава, че има етноним македонци, равностоен на съседите. Проблемът е, че държавата тогава никъде не е споменавана като Македония.
Един от основните прийоми при изграждане на внушение е позоваването на мнението на пилотни, еталонни личности. Това липсва и в северномакедонските, и в българските учебници. Пък и би било твърде трудно за разбиране от 12-годишни деца. Използването на извори, най-вече писани от съвременници, обаче би могло да изиграе такава роля. Тук е основната разлика между учебниците.
В нито един северно-
македонски учебник
не е цитиран извор
В българските те често достигат половината от обема на урочното съдържание. При това са най-разнообразни - български, византийски, западноевропейски, та и арабски. С други думи, така се постига тъй лелеяната от нашите македонски колеги мултиперспективност. За да бъде запълнена липсата на извори в техните учебници, те са заменени в задачите за ученици с екскурзии с непряко внушение - например децата трябва да видят Самуиловата крепост в Охрид. Връзката е ясна - има внушителна крепост, разположена е в днешна Северна Македония, следователно Самуил е цар на Македония (всъщност е строена от византийците, той я обновява).
В споровете с комисията колегите
настояваха
да казваме
на учениците,
че, вярно, някои твърдели, че държавата на Самуил била българска, но други я смятали за македонска или славянска. На нееднократно повторените ни искания да ни посочат съвременен извор, който я нарича така,
си правеха оглушки
и не отговориха
нито веднъж
Логично е, като видим, че най-красноречивият извор за самосъзнанието поне на елита на държавата (и в другите европейски държави от това време, когато говорим за самоидентификация, имаме предвид най-вече елита), Битолският надпис на Йоан Владислав, в който той в три изречения три пъти нарича себе си, царството си и рода си български, не е дори споменат в нито един македонски учебник. А името на владетеля, което в надписа (Йоан, самодържец български) е писано в македонските учебници като Йован, (македонски владетел) (2, 49). Тези опити за промяна на етническата идентификация post mortem напомнят опитите на властта в България по време на възродителния процес да промени документите и имената на починалите мюсюлмани, за да ги изкара българи, и то по възможност християни.
Колегите твърдяха, че изворите от ХIII-ХIV в. за времето на Самуил били късни и не трябвало да се вземат под внимание. Но и тук възниква въпросът - как, след като през немалка част от този период Северна Македония е под властта на Сърбия, Византия и разни местни феодали, в съзнанието на пишещите тогава се е утвърдило убеждението, че основната част от населението на областта е българско?
Никъде в македонските учебници император Василий II не е споменат с прозвището си Българоубиец. Вярно е, че то е засвидетелствано за първи път някъде към края на XII в., но това говори, че за византийците и тогава, и два века по-рано тези земи са обитавани от българи. Иначе се озоваваме пред
парадокса
при Самуил
да са македонци,
а след това през двата века византийско господство, без своя власт, държава, войска, училища някак си, както казва Иван Вазов за друг случай - “тайно и полека народът порасте с няколко века” и македонците да са станали българи. И докато колегите непрекъснато отричаха думата “българин” да е етноним през Х в., в техните учебници е казано без никакви съмнения и никаква мултиперспективност: “от измешаните словени и македонци най-късно през втората половина на Х в. бил създаден новият македонски народ” (1, 47); при Самуил окончателно бил създаден “македонският народ” (1, 66). Интересно защо колегите първо не са погледнали собствените си учебници. Но както се казва в Евангелието от Матея “И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?”.
А още по-подробно: освен македонци в държавата живеели българи, сърби и т. н. (1, 66). Македонците били най-многобройни (2, 48) и управляващият елит бил от македонци. Официалните документи били писани на “македонски славянски език с кирилски букви” (1, 66). Всъщност единствените запазени документи от онова време са сравнително пространният Битолски надпис на Йоан Владислав и два кратички от три-четири думи.
И един куриоз. Колегите в комисията питаха защо Самуил, ако бил български цар, не използвал инсигниите на българската царска власт. Тъй като за мен историята винаги е била жива,
си представях
как Роман и
Борис, бягайки от
Константинопол
към българската граница, грижливо са затъкнали във вързопче короната на цар Петър и неговия жезъл.
Основен принцип на внушението, спазен във всички учебници на РСМ, е представянето на мнението на македонската историография, което далеч не е споделено по света като установен факт.
Друг принцип на пропагандното внушение изисква да си измислиш плашило и после да се плашиш от него. За съжаление, така е в разглежданите учебници, където ролята на плашилото играе България. Правят се внушения и чрез противопоставяне - Македония била окупирана от чужди сили - Византия и България. (1, 48; 2, 38). За македонските автори България всъщност е само Северноизточна България на север от Балкана.
В тях се срещат и случаи на ненаучна историческа фантастика и груби грешки: “България била покорена от Русия” (2,46). “Македонската църква в началото била архиепископия, а след провъзгласяването на Самуил за цар станала патриаршия” (3, 46), докато в българския (4, 52) коректно е казано, че след падането на Преслав в Средец “"намерил убежище и българският патриарх”. Или пък - българите били “монголо-татарско племе от турската група народи” /3, 24/. Това е т. нар. в пропагандата етикетизиране,което ни спестява необходимостта сами да мислим и самостоятелно да дирим отговор на въпросите.
Визуалното внушение е изключително важно, особено при ученици на тази възраст. В известен смисъл то може да играе ролята на извор. Българските учебници са много по-богато илюстрирани от тези на РСМ. Но дори и при съседите е публикувана миниатюра от Манасиевата хроника за разгрома на Самуил при Беласица, само че с пояснителен надпис “ослепените македонски войници”. Изображението е малко и неясно, но горе ясно се чете два пъти употребеното “българи”. Едва ли ще може да се очаква да го разчетат 12-годишни деца и очевидно се е разчитало именно на това (1, 67; 3, 46). Миниатюри с подобни надписи са публикувани и от Мадридския препис на Йоан Скилица, макар наново гръцките текстове, които може да се видят, говорят, че Петър Делян е прогласен за цар на българите, а не за цар, който “по стар македонски обичай бил издигнат на щит” (1, 74). Или и в двата случая става дума за откровена фалшификация.
Интерес е и случаят с едва запазените фрески на църквата във Водоча, Струмишко, които според един от най-големите наши изкуствоведи Кръстьо Миятев представляват характерната композиция “Св. Четиридесет мъченици”, но за децата в Северна Македония е представена като “Мъченици, ослепени македонски войници” (3, 46). Известен е прочутият израз на Ейбрахам Линкълн: “Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време, но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време”. Наивен е бил. Казал го е преди установяването на тоталиризмите, преди господството на масмедиите, преди откровения стремеж на съвременната държава да контролира поданиците си. Трудна е позицията на колегите от Северна Македония. Между двете световни войни
населението
в Северна и в
Егейска Македония
е подложено на
нечуван терор,
несравним с турското управление. Хиляди - и то най-образованите, най-осъзнатите, най-амбициозните, се изселват. И нещо, което не се казва в никои македонски учебници - къде се изселват и защо се изселват именно в България.
След Втората световна война в Югославия две неща не подлежаха на съмнение и бяха директно наказуеми - да оспорваш гениалността на Тито и да казваш, че в Македония са живели българи.
По учебници, сходни с бегло разгледаните дотук, учат децата в Северна Македония вече три поколения, та да очакваме някакъв бърз завой, е наивно.
Не бива да забравяме, че в условията на репресивен режим истината не храни семейството. А французите казват: Il faut vivre, та разбираема е и позицията на авторите, които не искат да се променят. Евангелието на Йоана прогласява: “И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни”, но американският президент Уилям Хардинг допълва: “но първо ще ви направи нещастни”. Та, струва ми се, че колегите има дълго да се лутат в “долината на плача”, докато намерят “извори в нея”.
---------------
(1) Бр. Панов, А. Горчевски, М. Бошкоски. Историja за VI одделение. Скопje, 2002.
(2) Н. Нанески, Б. Мемети. Историjа за VI одделение. Скопjе, 2006.
(3) М. Бошкоски, J. Илиоски, Н. Дервиши. Историjа за VI одделение. Скопjeq 2005.
(4) Пл. Павлов, Ал. Николов, Р. Гаврилова, Р. Босева. История и цивилизация, 6 клас. С., 2017.
(5) Х. Матанов, Т. Димитров, Г. Иванова. История и цивилизация, 6 клас. С., 2017.
(6) Васко Арнаудов, Цветан Цветански, Георги Якимов, Надка Васева. История и цивилизация, 6 клас. С., 2017.
* Историкът е член на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси на България и Република Северна Македония
