Многообразието е богатство на Европа, а не проклятие, казва полският премиер в статия, която излиза днес в страните от ЕС
*Авторската статия от министър-председателя на Полша Матеуш Моравецки бе предоставена на в. “24 часа” от полското посолство в София. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Криза като тази се случва веднъж на сто години. Тепърва предстои да разберем какъв е мащабът на загубите, причинени от епидемията от коронавирус. Днес обаче вече можем да видим трудностите за човечеството, засегнатите сектори на икономиката, хората, отчаяни от загубата на своите роднини.
И макар че ваксината се появява на хоризонта, проблемите ни няма да свършат скоро.
Европейците все още не са
видели лъча на надеждата,
който чакат. От Европейския съюз и неговата сила, от съвместните усилия и ефективността на държавите зависи дали европейците ще си възвърнат вярата в бъдещето.
Пандемията от COVID-19 е най-тежката криза след Втората световна война. За първи път имаме възможността да отговорим на предизвикателството, породено от кризата, заедно като независима и обединена след 1989 г. Европа. Това е чудесна възможност. Това обаче е и голям въпросителен знак - ще се справим ли с историческата тежест на този процес? Вярвам, че
историците
ще опишат този
момент като
време на голямо
изпитание за Европа
В този решаващ момент обаче, който изисква проява на взаимна солидарност, в Европа се пробуди духът на разединението. Нима огромните усилия на Фонда за възстановяване трябваше да бъдат провалени заради това, което винаги е било слабост на нашия континент – склонността да спорим и да търсим онова, което ни разделя, а не това, което ни обединява.
Начинът, по който бюджетната обвързаност с върховенството на закона трябва да бъде включена в регламента, не само поражда сериозни опасения относно правната основа на този механизъм, но също така подкопава принципите на доверие и лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите на съюза.
Настоящата мярка, несъобразена с договорите (за ЕС - б.р.), предизвиква състояние на голяма правна несигурност. Това ли искаме да предложим на нашите граждани в отговор на драматичното положение, към което ги е тласнала пандемията? Несигурност и политически спорове?
Сериозен проблем и парадокс на съвременния ЕС е фактът, че въпреки постоянния акцент върху многообразието, той не може да приеме многообразието от правни и конституционни системи, вкоренени в традициите на различните държави.
Общността се състои от различни модели на демокрация, защото европейските народи се различават един от друг. Френската пета република и Западна Германия не си приличат, това е естествено, защото едната е създадена по волята на френския народ, а другата - по волята на германския народ. Италианците и поляците,
португалците,
чехите и българите
имат право да
бъдат различни
Съюзът трябва да се стреми към солидарност в многообразието, защото само по този начин неговото единство ще бъде творческо и полезно. В крайна сметка многообразието е богатство на Европа, а не проклятие.
Стремим се към равенство и зачитане на договорите. Съюзът не може да поставя под въпрос собствените си правила, нито да ги променя по политическо искане на част от държавите. Законът за защита на бюджетните интереси на ЕС е вторичен по отношение на Договора за Европейския съюз, така че той не може да заобикаля, замества или променя правилата, определени в договора.
Механизмът за върховенството на закона по регламент представлява заобикаляне,
нещо като “заменяне и
поставяне” на закона над договора
и по-конкретно над чл. 7 от Договора за Европейския съюз. Трябва ясно да се каже, че механизмът, предназначен да защити спазването на принципите на правовата държава от държавите членки, сам по себе си е несъобразяване с правото на ЕС и следователно заплаха за върховенството на закона.
В рамките на ЕС често има спорове, различни позиции, но имаме и механизми, които винаги са водили до споразумения. Вярвам, че сме в състояние да намерим решение, което да зачита буквата и духа на договорите. А може би това е игра на някои “актьори”, които
искат Европейският
фонд за възстановяване
наистина да не започне да работи,
защото не искат да допринасят за общия бюджет, макар че имат най-големи ползи от общия европейски пазар?
Днес всички ние имаме една цел и тази цел – икономическото възстановяване на Европа, трябва да ни бъде пътепоказател.
Механизмът, оформен по настоящия начин, открива възможности за опасни интерпретации. Той дава голяма власт и свобода на действие на субекти без демократична легитимност. Или поне на субектите със значителен “демократичен дефицит” в сравнение с парламентите на различните страни.
Това е голяма заплаха за всяка държава членка и за бъдещето на целия съюз. Тези, които мислят, че са имунизирани срещу него,
не си дават сметка колко
голяма свобода
позволява този механизъм
Не е трудно да си представим ситуация, при която на някоя политическата сила в ЕС няма да ѝ хареса реформата на системата или икономическата реформа, която се провежда в дадена държава членка. Достатъчно е тази реформа в медиите и на форума на Европейския парламент да се нарече нарушение на върховенството на закона и пътят към заплахата от лишаване от европейски фондове вече се отваря.
Наистина ли искаме това? Да бъде допуснат такъв произвол? Да се създадат такива центробежни сили, които тази регулация би задействала? Такова решение дава невероятно
големи възможности
за оказване
на политически натиск
върху хода на делата във вътрешната политика на страните членки. Подчертавам – във вътрешната политика. Днес този произволен, политически мотивиран механизъм е насочен срещу Полша, но каква гаранция имаме, че утре той няма да бъде насочен срещу друга държава, която няма да иска да се подчини на политическата воля на институциите в Брюксел? Договорите зачитат и защитават суверенитета, докато новият механизъм го нарушава и сериозно го ограничава.
Липсата на единомислие по този въпрос, т.е. използването на правото на вето, не води до отслабване на ЕС. Това е механизъм, вграден в реалността на структурите на ЕС, в съответствие с духа на общността и нейния демократичен характер. Това е предпазен клапан, който е от съществено значение за съществуването на съюза.
Това е метод за защита на компромиса и
бариера срещу
налагането на
воля от страна
на по-силните в момента
Това е потвърждение на идеята, че гласът на всяка държава членка е еднакво важен.
Шарл дье Гол някога беше казал, че “се жертва бъдещето в името на настоящето само защото не сме способни да кажем “не”. Полша се чувства отговорна за бъдещето на Европа съвместно с другите страни. Ето защо нашето “не” на предложения сега механизъм е същевременно и “да” на Европа, наистина обединена в многообразието, свободна, равноправна и солидарна.
