Ние сме общество, в което първо правим белите и едва тогава
осъзнаваме каква грешка е това
В понеделник (9.11.) Вежди Рашидов получи благодарствено писмо от папа Франциск, на когото той дари книгата си албум “Вежди”.
В писмото си светият отец отправя към Вежди Рашидов своя благослов, като измолва от Господа “изобилна небесна благодат за плодотворна културна и артистична дейност”.
По повод на този жест известният скулптор споделя своите размисли за човечността, саможертвата и доброволчеството в дните на световна пандемия.
- Г-н Рашидов, не се ли страхувате, че съпругата ви - д-р Снежана Бахарова, е на първа линия в борбата с коронавируса?
- Би било лъжа, ако кажа, че не се страхувам. Страхувам се както аз, така и съпругата ми. Но въпреки всичко тя е отговорен човек, дълги години работи в една от най-тежките клиники – “Пирогов”, с много практика е, самоотвержено полага усилия да бъде сред колегите си, чиято работа колкото и да е благородна, толкова е и опасна.
Смятам, че в такива ситуации проличава смисълът от труда на тези хора. От героизма, който проявяват да са на първа линия, за да са в услуга на обществото,
ние трябва да се научим
да ги ценим и да ги
уважаваме
Аз всекидневно виждам тяхната умора, но едновременно с това и техния висок професионализъм. От моя страна – единствено респект към тази професия.
- Тя как приема своята мисия?
- Като всеки от колегите, които са положили Хипократовата клетва.
- Чия е тази битка? Не е ли това направо война?
- Аз, без да имам професионално отношение и без да мога да го докажа, смятам, че
някой създаде,
без да иска, огромен
световен проблем
Това е една война, в която няма видим враг. Война, в която всеки е срещу всеки и всеки заразява всекиго. И от само себе си е ясно, че това е битка за оцеляване на света.
- Каква е цената на саможертвата и благородството сега? Не е ли твърде висока?
- Саможертвата е част от професионалните задължения на всеки лекар. Това са също хора, подложени най-вече те на риск, тъй като са на “фронтовата линия”. Ние днес трябва да сме благодарни на усилията на всички български лекари, сестри и медицински персонал, обслужващи всеки пациент с риск самите те да се заразят. Напрежението и
отговорността на тези
хора са много големи и
поради факта, че те са
наясно, че имат дом,
близки, деца, семейство
Именно това ги прави по-смислени от безотговорните.
- Има ли хора доброволци, наричаха ги самаряни през войните? Познавате ли такива?
- В дни, когато всички нации и държави са в бедствие, всички сфери на живота са парализирани - в такъв момент жалките протести и техните самозвани лидери е отвратително да ги гледа човек. Как скупчени един върху друг с изкривени от омраза лица крещят без маски в тежка пандемия. Те са потенциален инкубатор за разнасяне на вируса.
Статистиката за вируса не е на улицата, а в коридорите на болниците. И властта към всичко има своите мерки, но заобикаля това. Смятам, че тези хора не само че не са полезни, а те са национално опасни. За щастие, в началото на протестите младите хора разбраха какво бездарие и безсрамие яхва тяхната енергия и се оттеглиха.
Затова днес чувствам гордост не от онази шепа хора, които крещят всеки ден по улиците, а именно от младите хора – студенти, бакалаври, дипломанти, млади хора с образование и отговорност,
които наричат себе си
доброволци и се
включиха всячески
да бъдат полезни
на своите учители,
на опитните си колеги. Прекланям се пред тях, защото не улицата, не маргиналите, а именно в ръцете на тези млади и образовани, умни и благородни деца ще бъде държавата един ден. Това за мен са отговорните хора и в тежки моменти обществата се сплотяват по този начин. Помним примерите на всички войни, на всички природни бедствия , помним Хаити и Фукушима – хора с жертви сред най-близките си и останали без домове се обединиха в името на живота, за да го създадат отново.
- На площада скандираха “Искаме да живеем по-добре”, но става ли това само с желание?
- Да, чувах тези скандирания. Не може само да се иска. По-добрият живот не се сервира на тепсия и държавата не е сервитьорка за паразитиращи хора.
Това е единствената
рецепта за
по-добър живот
- Що е то човечност в днешните измерения?
- Човечността се съизмерва в силата на това човек да превъзмогне собствения си егоизъм, за да съгради онова, което наричаме добрата част на живота на хората. Винаги съм казвал, че да дариш 5 лева и 5 милиона лева, за да помогнеш, то това е едно и също, защото измерението е в добротата на човека.
- Кои са моралните закони на нашето време?
- Моралните закони в общество, което от свободата премина много бързо към свободията, е единствено да се върне отново към свободата. Свободията води до хаос, какъвто днес ние имаме и той се превръща в тип деморализация на живота.
- Не се ли предаваме, вместо да се борим?
- Мисля, че примерът на тези млади хора, за които говорих - готови на саможертва, не ми говори за предаване, за “вдигане на ръце”. Но за съжаление, ние сме общество , в което първо правим белите и едва тогава осъзнаваме каква грешка е това. Затова
в българското изкуство
много често оставяме
картини и произведения
на тема черните
забрадки
- Вие самият много пъти сте помагали на дейци на културата.
- Вече не смея да го казвам това, защото винаги срещу теб застават едни хора, които никога на никого нищо не дават, но за сметка на това охолно очернят даващия.
- Може ли изкуството да помогне? С някакъв вид благотворителност...
- В тежки кризи именно хората на духа трябва да бъдат пример за благородство, за устойчивост и състрадание, пример за оцеляване.
Такива са талантливите артисти, българските художници, прекрасните български писатели и поети, композиторите, изпълнителите, хората, които са двигател на всяко време и се борят за своя живот и реализация. Но за жалост, има едни хора, чийто единствен вътрешен протест не е свързан с изкуството, а с пари - това е онази група, която винаги е рекетирала държавата със своя рев и протести, за да могат да бъдат финансирани.
Ще бъде тъжно, ако
държавата не финансира
култура, а едни шумни
хора, за да си
купи тишина
- Как може да бъдат успокоени хората, когато не са спокойни за утрешния ден, кой да даде “надежда за всички”, както казва Джани Родари?
- Джани Родари е мъдър писател. Надеждата за всички е в надеждата за самите нас поотделно. Именно надеждата е тази, с която трябва да преодоляваме всички кризи.
- Каква да е нашата молитва?
- Всеки един от нас да моли своя бог, за да може всеки един от нас да вижда сутрешното слънце.
CV
- Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград
- Завършва Художествената академия, специалност “Скулптура"
- Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби по цял свят, пластиките и акварелите му са обект на колекционерски интерес
. - Награждаван многократно за работите си
- Почетен академик на Московската художествена академия
- Избран за депутат в 41-ото народно събрание като водач на листата на ГЕРБ в Кърджали
- Два пъти министър на културата в кабинета на Бойко Борисов
- В момента е председател на парламентарната комисия по културата и медиите
- Женен е за д-р Снежана Бахарова - кардиолог
- Има един син - Вадим, който живее в Австрия
