Загадките около позицията на Клеър Дели
В политиката, както и в медиите винаги олекваш, ако компенсираш липсата на достоверност с патос.
От друга страна, страстният политик никога няма да остави дефицита на факти да попречи на пламенната реч. Наслушали сме се на такива от българския парламент. Прави впечатление ярката фраза за България, изречена в Европарламента: “Фондовете на ЕС са кръвта на тези вампири, които я смучат и живеят от нея. Трябва да спрем това”. Каза го ирландката Клеър Дели, член на Европейския парламент, в Комисията за граждански свободи LIBE и имаше предвид властите у нас, които харчат еврофондовете корупционно.
Вампири? Такива думи лесно се подхващат в чужбина, защото са звучни и се лепят на всички българи.
Сред примерите на едро, дадени от уважаемата представителка в Страсбург, са “подкупи, свързани с плащания за COVID”. Това пък какво ли означава?
На 10 септември г-жа Дели говори пред LIBE разгорещено и убедено как в България няма напредък през последните 13 г. Човек остава с впечатление, че знае прекрасно какво се случва у нас.
На 18 септември в интервю за изданието toest.bg казва
“Знам много
малко за
България,
но съм готова да се уча”. Кое е вярно?
Дели е част от крайната левица в Европарламента, известна е с радикалните си възгледи. През 2012 г. е напуснала Социалистическата партия в Ирландия. На 12 септември тази година в британското издание Byline Times, популярно с разследванията си, излиза статия, озаглавена “Независими ирландски политици оправдават престъпленията на Кремъл". Статията, написана от Сара Хърст с подкрепата на journalismfund.eu, проект за финансиране на журналистически разследвания, говори за “двама ирландски евродепутати, които редовно се появяват в спонсорирани от Русия медии, за да защитават империалистическите политики на Путин”.
В началото на статията се описва Мик Уолъс, близък съратник на Дели: “Ирландски евродепутат, който допуска, че бившата кандидатка за президент на Беларус Светлана Тихановска може да е "пионка на западния неолиберализъм", има дълга история на защита на Кремъл и призиви за отмяна на санкциите срещу Русия. Мик Уолъс е прям, когато става дума за нарушаване на човешки права по цял свят, но сочи като виновници предимно САЩ и Европа. Колежката на Уолъс в групата Independent 4 Change Клеър Дели има сходни възгледи за Русия".
По-нататък Сара Хърст пише: “Уолъс и Дели бяха арестувани заедно през юли 2014 г. заради опит да претърсват самолети, които според тях са използвани от американски военни.” Хърст припомня участието на Дели в предаването “Спутник” на Russia Today, думите й:
“Колкото
по-бързо
спрем тази
паника от Русия
и да виждаме руски агенти навсякъде, толкова по-добре ще е за нашите общества, трябва да започнем диалог, за да продължим напред”.
Интересно, тук виждаме че обичайният радикализъм на г-жа Дели е отстъпил място на една кротка, балансирана позиция.
Статията в Byline Times завършва така: “Странното пропускане на Русия и Сирия от страна на Уолъс и Дели се споделя от много леви в Европа. Загадка е защо те толкова бурно се противопоставят на това, което виждат като западен империализъм, но пропускат да видят руския империализъм.”
Впрочем в туит на Дели от последните дни виждаме как, след като е громила яростно положението в България, тя пише в обичайния си изискан стил: "Европейската комисия
няма проблем
да си пъха носа
във вътрешните работи на Венецуела, Беларус, Иран или който щете още, но когато стане дума за свирепите нарушения на човешки права на Испания в Каталуня, това е "вътрешен въпрос", явно...” Дели очевидно не вижда вампири във властта в Беларус например.
Всичко това дава някаква линия за разсъждения защо евродепутатката Клеър Дели подкрепя евродепутатката Елена Йончева. Онова, което е загадка, е какво прави Радан Кънев в тази приятна компания.
В последните години в политологията се наложи терминът deep state - дълбока държава. Той се използва най-вече покрай бурните събития в САЩ и означава най-общо това, което у нас се нарича “задкулисие”. Доста точен беше Ивайло Цветков - Нойзи, който говореше по една телевизия как протестът у нас е насочил неточно гнева си, той трябва да е към “дълбоката” държава вместо към публичните институции. Въпросът е дали и някъде под официалните европейски институции не функционира deep state.
