Слава богу, че увеличават заплатите на педагозите - хората, които създават стойност, върху която се крепи всичко останало
Честно казано, на мен ми идват свръх всичките всекидневни световни, международни, европейски и национални празници - от еди-какво си до не знам що си. Хеле пък в социалните мрежи. Защото ние отдавна не отбелязваме своите си празници, ама наистина празници, а не само почивни дни, с подобаваща тържественост, какво остава за останалите. Пък и щастието, любовта, целувката, усмивката са неща, дето се случват всеки ден или прескачат седмица, но са част от живота ни. Непрекъснато.
Това не пречи да изсипваме кичозни и весели картинки с поздравчета. Денят на учителя, който се отбелязва всяка година на 5 октомври, е достоен за отбелязване. Безспорно. В Япония, казват,
единствените
хора, пред които
императорът се
покланя, са
учителите
Защото без учители няма императори. В Турция пак, казват, че човек, който е бил учител повече от две години, няма право да свидетелства в съда. Вероятно поради многото знания, познания, бистър и пъргав ум, умение да влияе върху аудиторията или... професионално изкривяване.
Без учители не може. Без уважение към тях - също. Без уважение на учителя към работата му - още по също. Това да си учител, не е професия, а призвание, няма как да бъде оборено. Да, много хора избират учителстването по причини, че трябва да работят нещо, за да хранят себе си и семействата си. Без никаква отрицателна конотация го казвам. Може да искаш да си император, ама като няма свободна позиция за такъв, дипломата ти дава право да си учител, влизаш в класната стая и... И или се стараеш да учиш и възпитаваш тези, седнали на чиновете срещу теб, или просто “изпяваш” урока за този учебен час, хващаш си чантичката и ден да мине, друг да дойде, в сметката ти влиза договорената сума.
Тук е поредният препъникамък. Учителските заплати, винаги съм го твърдяла, са обидно ниски. От 1 октомври те се повишиха, слава богу, стартовата за начинаещ учител става 1260 лв., което е едно добро начало. Само начало. Лично мое мнение е, че в една държава най-високо трудово възнаграждение е редно да получават лекарите, полицаите и учителите. Не ги подреждам по важност, всички те са на първо място. Това са
хората, които
държат живота
в своите ръце Лекарите в буквален смисъл, полицаите и в буквален, и в преносен, а учителите - в техните ръце е бъдещето на децата ни и на държавата ни.
Ще поясня относно размера на заплатите. Когато лекарят получава толкова пари, че да не мисли за тях, той няма да ви гледа в ръцете вместо в изследванията и няма да ви препраща към частния си кабинет, а ще се погрижи на място, адекватно, с необходимото внимание и професионализъм. Когато полицаят получава заплата, отговаряща на рисковата му професия, той няма да мънка, ако е катаджия, емблематичното: “Ми ко праим сега?”, или да гледа да свърне в другата пряка, за да не се набута между шамарите пред някоя дискотека (не ми казвайте, че няма такива случаи), просто ще знае, че трябва да си свърши работата, защото иначе ще остане без нея и без мнооого приличните доходи.
Учителят. УЧИТЕЛЯТ, дами и господа, е този, който не само държи ръчичката на детето ви, за да се научи то да изписва луличките и ченгелчетата, не само този, който с велико търпение повтаря и повтаря отново буквите, сричките, откъсите и тълкуването на произведенията, простото смятане и сложните биквадратни уравнения, физичните и химичните свойства и реакции, историческите факти и достоверността на техните източници, целия окръжаващ ни свят, но и
който учи тези
деца да мислят.
Сами
Той им дава посоката, той им дава от микро, до макрокосмоса на битието и възможността за развитие по-нататък в живота. На всеки един от своите ученици. И докато прави всичко това, в ума му не трябва да се върти всичко ли необходимо има в хладилника, с колко месеца е пресрочил сметката за парно, ще може ли да си позволи да си купи нови обувки или сако, защото доста от учениците са по-добре облечени от него самия.
Не, естествено, че не всичко е пари, приятелю, както се пее в една песен, обаче! И пари е, приятели. Такава ни е системата - пари - стока - пари прим, ама при тези професии прим няма.
Образованието, здравеопазването и вътрешната сигурност нямат принадена стойност откъм материално благо. А всъщност на базата на тяхната стойност се крепи всичко останало.
Както те научи и
възпита учителят,
такъв лекар ще станеш, такъв полицай (нали разбирате, че използвам тази дума обобщаващо за всички служители в категорията), такъв учител ще станеш.
Защото всички ние така или иначе се явяваме и учители - за децата си, за по-младите си колеги, че и за по-възрастните, за приятелите си, за света, който обитаваме.
А това започва от този, който ти държи треперещата над широките и тесните редове неукрепнала ръчица в първата тетрадка. И дано неговата ръка е знаеща, можеща и отдадена всецяло на професията. Професията, която всъщност е мисия. Сили за учителите, вяра и достоен живот, за да се радват, когато след 20-30 г. на улицата някой ги спре с думите: “Г-не/г-жо, Вие не ме помните, но заради Вас станах професор по предмета, който ми преподавахте, благодаря Ви!” Значи мисията е възможна.
