За 7 години направихме един пирует и се върнахме в изходна позиция. Случващото се е едно и също, лицата са малко различни и в други позиции, но процесите са сходни. За мен тези 7 години бяха все едно 70, сигурно защото бяха много динамични. Единственото различно днес, помоему, е склонноста към радикализация.
Докато политолозите се тюхкахме как щяла да се чалгизира политиката, проспахме нейната футболизация. Днес, политическото мислене се изчерпва с три неща: Левски, ЦСКА и съдията пед... Само нашите са честни, другите корумпета; първенството е нагласено, а парите са в черно тото. Ако бием сме герои и не чуваме никого, ако паднем е заради съдията. Днес на партиите са им виновни политолозите, утре ще са самите гласоподаватели.
Тази новост кристализира в легитимирането на самоуправството и саморазправата като императивно право на самоопределящи се за достойни и основаващо се на “очевидност”.
Да, ултрасите са само част от революционната маса, но и в началото на ВОР имало болшевики, меншевики, есери и др. Накрая, закономерно, останали само болшевиките.
Това публикува на страницата си във фейсбук политологът Стойчо Стойчев.
