- Г-жо Пенкова, на какъв етап са преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС и плана за възстановяване на ЕС?
- В момента се водят преговори между Европейския парламент, Комисията и Съвета за бъдещия седемгодишен бюджет и за Плана за възстановяване на ЕС. В решението си от месец юли, Съветът драстично намали финансирането по някои основни приоритети и програми на ЕС. За съжаление, времето все повече ни притиска.
Що се отнася до Плана за възстановяване, там е изключително важно да постигнем споразумение в най-кратки срокове. Средствата трябва да достигнат до европейските граждани и бизнес максимално бързо. Не можем да си позволим забавяне, защото последствията от икономическата криза тепърва ще се засилват. Ако гражданите и бизнесът не получат предвидените спасителни средства, рецесията ще се задълбочи и ще доведе до нов скок на безработицата.
Страни като Полша и Унгария открито заплашват, че не биха приели критерии за обвързване на европейските средства със спазването на върховенството на закона. Забавянето на преговорите автоматично забавя и създаването на така наречените „собствени ресурси“, които да компенсират необходимостта от повече средства за възстановяване на европейската икономика след кризата, причинена от COVID-19.
- Може ли да ни кажете малко по-подробно за програмите с намалени средства?
- В новия седемгодишен бюджет на ЕС, финансирането по някои от основните политики е значително намалено. Тук може да споменем „Еразъм+“, Цифрова Европа, InvestEU и Хоризонт „Европа“. Намалените средства са като спусната бариера за допълнителни инвестиции в нови технологии, развитие на младите и създаване на повече работни места. Още през юли, ЕП изрази своята позиция, с която показа, че разпределените средства не отговарят на целите за постигане на вече заложените политически приоритети от страна на ЕП и ЕК.
Програмите за стратегически инвестиции, работни места и здравни услуги са с най-намалено финансиране. Намалените средства по Фонда за справедлив преход ще затруднят постигането на основните цели, заложени в Зелената сделка и преструктуриране на икономиката ни.
Смятам, че иновациите и човешкият капитал трябва да бъдат във фокуса на икономическото възстановяване и развитие.
- Какво точно са „собствените ресурси“?
- За странични приходи, събирани, за да допълват бюджета на ЕС, се говори от доста години. Първите реални стъпки към по-мащабно реализиране на тази идея се направиха след кризата, причинена от COVID-19. Напускането на Великобритания допълнително съкрати приходите в европейския бюджет. За да се реализира Плана за възстановяване, в размер на 750 млрд. евро, европейските лидери се съгласиха за създаване на отделни източници на приходи под формата на „собствени ресурси“, които директно да допълват европейския бюджет.
Тези нови приходи трябва да постъпят не от директно облагане на европейките граждани, а от наложен цифров данък върху приходите на най-големите технологични компании, които генерират печалби от единния пазар, но остават необлагаеми. Освен това се обсъжда и въвеждането на данък върху финансовите транзакции над определена стойност, който да генерира около 50 млрд. евро на година. В допълнение се обмисля и въвеждането на въглероден данък върху продукти, идващи от трети страни, което ще балансира фискалната тежест с държави, отказващи да спазват европейските екологични стандарти за производство. Искам да подчертая, че настояването за собствени приходи на ЕС е настояване на европейската левица.
- Защо е важно върховенството на закона? Кой е против това изискване?
- Въвеждането на подобни критерии за спазване на принципите за върховенството на правото са важни, за да върнем доверието на гражданите в европейските институции. Виждаме, че дори и в България по време на протестите се появиха негативни коментари, че ЕС толерира и дори финансира корупцията. До момента Полша и Унгария са най-активните в отпора си срещу въвеждането на подобни критерии за оценка.
Ако тези критерии не се спазват, се спира финансирането от страна на ЕС. Въвеждането на подобен механизъм ще покаже, че ЕС има единен отговор, за да защити интересите на своите граждани и да осигури спазването на техните права
За жалост, нашият регион на Централна и Източна Европа влиза в полезрението с дългогодишните проблеми, свързани с върховенството на правото, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите и започва все повече да се възприема като проблемен. България също се нарежда сред проблемните държави и оттук насетне ЕС ще има нормативен инструмент, чрез който да иска реформи в тези. Но тяхната цена ще е висока и ще се отрази силно на българската икономика и общество.
- Какво е компромисното решение и може ли да бъде постигнато то?
- Компромисното решение, което се обсъжда е приемане на бюджета с обикновено, а не с пълно мнозинство, което ще обезсмисли идеите на Полша и Унгария за блокиране.
При такова стечение на обстоятелствата, е много вероятно Виктор Орбан да блокира в унгарския парламент възможността за събиране на собствени ресурси към европейския бюджет. Това ще прекърши Плана за възстановяване, защото той разчита именно на тези нови постъпления, за да гарантира безпрецедентното теглене на общ дълг от ЕК, чрез който ще се съберат предложените 750 млрд. евро.
Позицията на ЕП остава непреклонна, в настояването си за обвързване на отпусканите средства със спазването на принципите за върховенство на закона и определя това като основен приоритет в преговорите със Съвета.
- Тази седмица в ЕП се обсъждаха и промените в Европейската служба за борба с измамите. Ще ни кажете ли малко повече за това?
- През изминалите месеци, Европейската служба за борба с измамите внимателно преразгледа организационната си дейност. Преструктурирането цели постигането на по-ефективна борба с измамите и координация с Европейската прокуратура. На 3-ти септември, в Комисията по бюджетен контрол обсъдихме с представители на Европейската служба за борба с измамите причините за преструктурирането и последиците от реорганизацията.
Паралелно с това, като докладчик от страна на Социалистите и демократите по досието за Програмата за борба с измамите, ще участвам активно в дебатите за финансирането на оборудване на Службата за борба с измамите. Новата програма за борба с измамите ще осигури подкрепа за оперативни и разследващи дейности, чрез осигуряване на сигурни информационни системи и ще улесни докладването на нередности от държавите-членки и управлението на риска на национално ниво.
