На посещение в Москва бе заместник-държавният секретар на САЩ Стивън Бигън. С оглед на сферите на отговорност на високопоставения американски дипломат тема на разговорите му в Русия стана Беларус. Загрижеността на ръководството на САЩ от ситуацията в Минск обаче едва ли е единствена причина за повишеното внимание към тази страна. Мисията на Бигън изглежда е свързана с глобалните политически процеси, в които съдбата е тласнала Република Беларус. Прочее, какво е мястото на Минск във външнополитическите стратегеми на Вашингтон?
На първо място ще обърнем внимание, че основният повод за безпокойство на Вашингтон и на президента Доналд Тръмп във външната политика безспорно е Китай. Растящата му икономическа и военна мощ тревожат американския политически елит доста по-силно от съдбата на политзатворниците в Минск или от кюфтетата на Светлана Тихановска*. Пекин хвърля реални предизвикателства срещу еднополюсния световен ред, граден от САЩ десетилетия наред след Втората световна война и през първата студена война. Тези предизвикателства няма как да оставят Вашингтон равнодушен. Оттук идва откритият натиск върху Пекин, включително заплахата да бъдат скъсани търговските връзки.
Какво общо обаче има тук Беларус? Сферата на геополитическо съперничество между двете суперсили - САЩ и Китай, обхваща все нови региони. Постсъветското пространство играе специална роля в това противоборство, тъй като Вашингтон все още го разглежда като "политически вакуум", твърде привлекателен и за САЩ, и за КНР. Колективният Запад обаче изобщо отказа да признае изборния резултат в Беларус, докато председателят на КНР Си Цзинпин пръв поздрави Александър Лукашенко като победител. Факт, показателен сам по себе си. В Китай нищо не става случайно. Не е случайно и повишеното внимание на Пекин към Беларус, нито пък очевидният флирт на Лукашенко със Си. Беларусите мечтаят да построят нова процъфтяваща Швейцария в центъра на Европа, тъкмо защото разчитат на подкрепа от Пекин. Но какво може да предложи в замяна Минск и с какво би могла Беларус да заинтересова китайския политически елит?
Има какво, и то не е малко. Китай отдавна вече търси начини да си изгради опорни точки в Европа. А и Лукашенко все гледа с повод и без повод да спомене тясното икономическо и военнотехническо сътрудничество между двете страни. Като знаем мащабите на беларуската икономика, Пекин може без усилие да я измъкне от днешната криза, разчитайки в бъдеще Беларус да стане удобна платформа за увеличаване на износа му в Европа.
А за Китай износът не е разкош, а средство за съществуване. Поднебесната империя не може да оцелее, без да изнася голяма част от промишлената си продукция и без да внася съществена част от необходимите храни.
В контекста на американския натиск Пекин се вглежда все по-внимателно в европейския театър на световната политика. Тъкмо Европа според пекинските стратези може и трябва да бъде евентуалният алтернативен на САЩ пазар за пласмент на китайски стоки. И в този случай беларуската опорна финансово-икономическа база със силно присъствие на китайски банки и инвестиции, чрез които беларуските предприятия могат лесно да се превърнат във филиали на гигантските китайски фирми, представлява перспективно предмостно укрепление, подпомагащо Китай да навлезе на европейските пазари. Схемата е изгодна и за Лукашенко, защото не крие видими заплахи за независимостта на Беларус. Пекин е прекалено далеч, за да доминира над политическия елит в Минск.
Ами Москва? Защо всъщност Бигън пристигна именно в Москва да обсъди ситуацията в Беларус и предварително направи във Вилнюс помирително изявление, че не вижда у Москва някакви агресивни намерения спрямо Минск? Може би защото възможното укрепване на руското влияние в тази братска страна в очите на САЩ е по-благоприятна алтернатива от сближаване на Беларус с Китай?
Всичко това поставя Москва в изключително трудна и деликатна ситуация. Интересът ни безспорно е да видим стабилна и процъфтяваща Република Беларус. Но сред хората, които излизат сега на улиците на беларуските градове и стачкуват в предприятията, има и доста симпатизанти на Русия. Докато в обкръжението на ръководството и в държавния апарат на Минск се водеше през последните години известна "беларусизация", понамирисваща и на антируски нагласи.
Идеален изход от положението би била предложената от самия Лукашенко конституционна реформа, по време на която да се стабилизира ситуацията в страната и да се появи най-сетне политик от тежка категория, по-гъвкав и сговорчив от опърничавия Бащица. Такъв, каквито няма днес в беларуското политическо поле.
Колкото до Китай, засилващото се присъствие на Поднебесната империя в Съюзната държава между Русия и Беларус едва ли може сериозно да разтревожи Москва. Нещо повече, то би могло да форсира изпълнението на позаглъхналия напоследък грандиозен проект за икономически пояс "Път на коприната", който обективно е изгоден за Русия, тъй като й обещава солидни изгоди покрай нарастването на китайския стоков транзит за Европа.
С оглед на казаното дотук разговорите на Бигън в Москва най-вероятно ще приключат с ръкостискания и взаимни уверения, че страните споделят демократичните ценности и идеалите за човешки права. От Москва не бива да се очакват насрещни стъпки в отговор на антикитайските дипломатически сондажи: знаем, че американската администрация държи в портфейла си и друг геостратегически проект - т. нар. голяма двойка, предвиждащ военностратегическо сътрудничество между САЩ и Пекин на антируска основа.
(БТА)
* б. пр.: Беларуската опозиционерка Светлана Тихановска, бивш кандидат-президент на изборите на 9 август, заяви по време на кампанията, че ако спечели, ще организира нови, честни избори, и добави: "Не ми трябва власт. Искам си децата, мъжа си и да си пържа кюфтетата и занапред."
