Надявам се от 1 януари 2021 г. синьо гориво да потече от България към Сърбия, казва изпълнителният директор на "Булгартрасгаз"
Още акценти
Руски източници по никакъв начин не участват в проекта “Балкански поток”
На територията на България “Турски поток” няма, ние разширяваме газопреносната си мрежа с наше финансиране и по европейски правила
10 банки ни предложиха заеми с по-ниски лихви, от което ще спестим 65 млн. евро
- Г-н Малинов, вече сте собственици на 20% от “Газтрейд”, всъщност на част от проекта за терминал за втечнен газ при Александруполис. Кога ще бъде завършен?
- Това, което в понеделник подписахме в Гърция, бяха два документа. Единият е договор за покупко-продажба на 20% от акциите на “Газтрейд”, които “Булгартрансгаз” придоби. Вторият е акционерното споразумение, което подписахме заедно с досегашните акционери - Елини Копелузу, GasLog Cyprus Investments, DEPA Commercial. По предварителните бизнес планове терминалът трябва да бъде пуснат в експлоатация в края на 2022-а или началото на 2023 г. Всички акционери предвиждаме до края на тези година да бъде взето окончателно инвестиционно решение за реализацията му, предстоят търгове за избор на компания, която да построи газопроводната част, дълга 17,6 км, както и да се наеме на лизинг или под наем кораб, който ще служи като терминал. Предстои да съгласуваме окончателния план за финансиране на проекта, в него се предвижда да има частичен грант от оперативни програми на ЕС и тогава ще излезе окончателният финансов модел. Но съгласно решението на Министерския съвет инвестицията на “Булгартрансгаз” е ограничена до 16,8 млн. евро. Платили сме малко над 13 млн. евро за придобиване на акциите и покриване на разходите на компанията, за да докара проекта до това ниво.
- “Булгаргаз” резервира капацитет от този терминал за втечнен газ. Каква част от капацитета е вече ангажирана?
- През февруари приключи обвързващата фаза за резервиране на капацитет, по същия начин, по който ние проведохме процедурата за “Балкански поток” - с необвързваща и обвързваща фаза. “Булгаргаз” резервира капацитет за 10 г. по 500 млн. куб. м на година. Капацитетът на терминала е 5 млрд. куб. м на година. В обвързващата фаза беше резервиран капацитет от 2,6 млрд. от различни компании, в това число и от “Булгаргаз”, за което има и договори. Затова изчаквахме, за да приключим сделката, да видим търговския интерес към него. След като процедурата приключи, тя дава много по-голяма сигурност за инвестицията ни.
- Резервирането за колко време е?
- Различно - от 3, 5, 10 до 15 години.
- Във вашето съобщение пишеше, че проектът за терминала е в синергия с тези за българско-гръцкия интерконектор и с разширението на газовото хранилище в Чирен. Бихте ли пояснили?
- В абсолютна синергия са, тъй като основният маршрут, по който природният газ от LNG терминала в Александруполис би могъл да постъпва за българския пазар, e интерконекторът Гърция - България. С разширението на газовото хранилище в Чирен ще осигурим възможност за складиране на по-големи количества природен газ, тъй като един терминал за втечнен газ има ограничение да съхранява. Надяваме се до края на годината да вземем окончателно инвестиционно решение за Чирен, след като приключат 3D сеизмичните проучвания.
- От терминала газът стига през гръцката мрежа до газовата връзка между Комотини и Стара Загора и оттам накъде ще тръгне - към български потребители, за износ, но по кои тръби?
- Участието на “Булгартрансгаз” в проекта за терминала на гръцка територия е ключово, включително и за търговската реализация на проекта. Ние го разглеждаме като регионален, защото не само ще служи за гръцкия и българския пазар, но и за Югоизточна Европа. Ние продължаваме да разработване газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз” по такъв начин, че да осигурим трасета за снабдяването в региона. Не на последно място свободният капацитет в разширението на газопреносната инфраструктура до сръбската граница (“Балкански поток” – б.а.) е 20%, или на изходна точка от България към Сърбия е над 3 млрд. куб. м на година и се разглежда като един от основните варианти за транспортиране на газа от терминала. Само през “Балкански поток” можем да осигурим транспортирането на половината от този капацитет и газът да достигне Сърбия и Унгария и до газовия хъб в Баумгартен в Австрия.
Другият основен маршрут е по Трансбалканския газопровод, а оттам към Молдова и Украйна, като свободният капацитет е 3,6 млрд., той е по линията “Негру вода 1”. Ние имаме техническа възможност да транспортираме газ в обратна посока, защото всичките ни компресорни станции са реверсивни и можем да движим природния газ във всяка една посока.
- А кога ще можем да получаваме газ от азербайджанската компания СОКАР?
- Капацитетът на съществуващата връзка между Гърция и България с входна точка Кулата - Сидерокастро е около 6,5 млн. куб. м на ден, от него са резервирани около 1,7 млн. куб. м, които постъпват у нас от Гърция, това е регазифицирано втечнено гориво. Имаме свободен капацитет от 3 млн. куб. м. Това, което с колегите от ДЕСФА (газовия оператор на Гърция - б.а.) обсъждаме, е кога ще имат възможност да свържат на гръцка територия Трансадриатическия газопровод с гръцката мрежа. (Азерският газ се транспортира по Трансанадолския газопровод до Турция, а оттам по Трансадриатическия газопровод, който е пред завършване поема от турско-гръцката граница до Италия – б.а.) Планирали сме това за септември, което означава, че ще осигурим маршрут, по който газът от Азербайджан да може да стигне до България. Надявам се от 1 декември да може да постъпи в България през съществуващата връзка Кулата - Сидерокастро. Така ще осигурим едно временно решение, докато бъде изграден интерконекторът Гърция - България, азерският газ да има достъп до българския пазар.
- Този каацитет от 3 млн. куб. м на ден колко прави на година?
- 1 млрд. куб. м, колкото е договорът на “Булгаргаз” със СОКАР. Предвиждаме с колегите от ДЕСФА в края на септември да пуснем съобщение до пазарните участници, че тази възможност съществува, и оттам нататък е ангажимент на “Булгаргаз” да сключи договор със СОКАР за промяна на точката за доставка. Сега тя е Комотини, входът на българско-гръцката газова връзка. И ако постигнат съгласие да я променят, остава да резервират капацитет в мрежата на ДЕСФА и на Кулата - Сидерокастро и газът от Азербайджан да постъпи в България.
- Докъде се стигна с изграждането на “Балкански поток”?
- Изпълнителят продължава да работи. Отваряме скобата, че има забавяне, защото световната пандемия даде отражение върху реализацията на проекта - в доставката на техника, материали, оборудване, с осигуряване на персонал, утежнен режим на пътуване. Голяма част от оборудването е от производители в Германия и Италия, много от италианските заводи затвориха за 2 и дори 3 месеца. Опитваме се да компенсираме и смятам, че до средата на декември ще сме готови и от 1 януари 2021 г. ще въведем в експлоатация линейната част.
- А компресорните станции, които се произвеждат от американски компании?
- Очакваме тази седмица да бъде експедирано от САЩ основното оборудване на компресорна станция “Расово”, имам данни, че е натоварено, до месец ще пристигне в България и ще започне монтажът му. Надявам се в края на първото тримесечие на следващата година тя да бъде въведена в експлоатация. За втората – “Нова Провадия”, тече процедурата по ОВОС. Целта ни е до края на октомври да имаме разрешение за строеж и до 17 септември 2021 г. тя да бъде въведена в експлоатация.
- Появиха се публикации и анализи от експерти, че със заплахата за санкции от САЩ се е затруднило финансирането на проекта, че се прибягва до руски източници на финансиране и ще се стигне до неоколониализъм. Как ще коментирате?
- Руски източници по никакъв начин не участват в проекта. Финансирането е на “Булгартрансгаз”. Тази година проведохме процедура, в която заложихме, че търсим 400 млн. евро, с опция да ги увеличим. Имаше интерес не само от български, но и от международни банки и финансови институции. Получихме оферти за над 542 млн. евро. Предложих на органите на управление на компанията и беше одобрено да вземем пълния размер на офертите, тъй като те бяха под максималния праг на лихвен процент, който бяхме заложили - 3,5% на годишна база. Но и без тази процедура имаме сигурност, тъй като съгласно обществената поръчка изпълнителят - фирма “Аркад”, изгражда проекта със свои средства, а ние имаме 10 г. за разплащане с нея. Но лихвата е 4,1%, толкова е и с “Ферощал” за компресорните станции. С цел да направим икономии обявихме процедурата, а в офертите, които получихме, най-ниската лихва е 1,65%, най-високите са 3,45%. Само от разликата в лихвените проценти ще спестим над 65 млн. евро. В момента договаряме условията, защото това са 10 различни банки, част от тях са синдикат от банки. Очакванията ни са, че до края на месеца първите договори ще бъдат сключени, а до 15 септември и останалата част.
- Някои от банките отказаха ли се заради притеснения от американски санкции?
- Нито една от избраните 10 не ни е уведомила, че се отказва.
- Евентуални санкции за втората тръба на “Турски поток” отразяват ли се на взаимоотношенията с ваши с партньори?
- Би трябвало да кажем евентуални заплахи от санкции, защото към момента те не са наложени. А и както бяха обявени от държавния секретар Майк Помпео, те се отнасят за втората тръба на “Турски поток”. На територията на България “Турски поток” няма, ние разширяване нашата газопреносна мрежа. Моделът е различен от “Северен поток”, от “Турски поток”, тъй като собствеността е изцяло на “Булгартрансгаз”, изцяло с наше финансиране, без външно участие и при спазване на всички изисквания, които са валидни и приложими на територията на България и на територията на ЕС - както за разпределението на капацитета, достъпа на трети страни до инфраструктурата, така и за околната среда и не на последно място по отношение на обществените поръчки. Към момента нямаме индикация за отдръпване на партньори както за компресорните станции, така и за линейната инфраструктура.
- А американските компании, които правят компресорните станции, не се ли дърпат?
- Ние имаме дългогодишни отношения със Solar Turbines. Първият етап на модернизацията на компресорните станции беше с оборудване на тази американска компания, вторият етап, който в момента върви, е пак с техни компресори. Очакваме оборудването за компресорна станция “Расово”. И като приключим тези проекти, ще имаме в мрежата на “Булгартрасгаз” инсталирани 17 компресора на Solar Turbines, което говори за дългосрочни перспективни отношения.
- Когато бъде завършена линейната част, какви са възможностите за транспортиране на газ по “Балкански поток”?
- В определени участъци вече извършваме хидравлични изпитания за якост и плътност на газопровода. Ако успеем да завършим цялата линейна част в края на годината, и без компресорните станции ще имаме свободен капацитет на изходна точка към Сърбия. Той ще бъде предложен за резервиране на пазара на регионална платформа за резервиране на капацитет RBР, където всеки желаещ съгласно календара на търговете ще може да участва.
- А резервираният капацитет?
- Ще го осигурим, дори ще осигурим капацитет над резервирания. Пълният капацитет, който сме предложили за резервиране, ще бъде готов към 1 октомври 2021 г. с въвеждане в експлоатация на двете компресорни станции. Той е 38 млн. куб. м на ден, от които са резервирани по-малко от 30, останалите 8 млн. куб. м на ден ще бъдат предложени свободно на пазара.
- От 1 януари 2021 г. какво ще стане?
- Надявам се физически да потече природен газ от България към Сърбия и да има свободен капацитет, който да бъде резервиран. Конкретните числа ще мога да ги потвърдя, след като приключат изпитанията на строящата се инфраструктура. Газопроводът, който е предвиден за налягане 75 бара, се “надува” на пет места с над 90 бара налягане с вода, за да се докаже, че неговата цялост и якост са такива, каквито са предвидени.
CV
- Роден на 3 юли 1976 г. в Сливен
- Завършил гимнация с преподаване на западни езици “Захари Стоянов” в Сливен
- Магистър по право от СУ “Свети Климент Охридски”
- От март 2003 до юни 2010 г. е старши експерт в отдел “Международно право” на дирекция “Правно-нормативна дейност” и шеф на отдел в Министерството на отбраната
- От септември 2010 до февруари 2018 г. е началник- управление “Правно” в “Булгартрансгаз”
- От март 2018 досега е изпълнителен директор на компанията и член на УС
- Владее английски, немски и руски
- Женен
