Това е възможно след 7 млрд. лв. инвестиции в технологии и машини през последните 6 години, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ
- Г-н Вълканов, 6 месеца след началото на коронакризата какво е здравословното състояние на минната индустрия?
- Както във всички индустрии, така и в минната тази близо 6-месечна пандемия не се отразява добре. Първо, защото през това време цените на металите на Лондонската метална борса паднаха значително, а това намалява приходите ни въпреки същата продукция, която даваме, и същите разходи, които правим. Хубавото е, че сме единни в минната камара, имаме общо решение, което сме обсъждали на три управителни съвета. Ние
не съкратихме
хора, не
намалихме
заплатите, не
спряхме работа
Работим в трудни условия, индустрията ни е най-енергоемка, с много хора, със скъпи материали. Това е труден бизнес, но се държим над водата.
- Цените сега не тръгнаха ли нагоре?
- Това, че един ден са малко нагоре, на другия - малко надолу, не е тенденция. Спадът започна преди повече от 2 години, но най-рязко паднаха цените през декември, януари, февруари, март.
- Сега има ли възстановяване?
- Не може да се каже, ще има след няколко години. Цените на борсата не са спекулативни, свързани са с потреблението на индустрията. Цветните метали се използват най-много в автомобилостроенето, а знаете, че то е паднало в световен мащаб с 30%, другите сфери са строителството, комуникациите. Спадът не е продиктуван от някаква спекулация, а от потреблението - когато то пада, падат и цените. Когато има свръхпотребление, те се вдигат. Понякога има и спекулации, но в случая имаме намалено производство в целия свят.
- Минната индустрия у нас сви ли производството, има ли спад?
- Не, не. Ако свием производството, трябва да затворим. При ниски цени, намалено производство, при запазване на хората, как да го направим? Или другият изход е да намаляваш заплатите, при нас те са над 35-40% от разходите, 20% е енергията, другото е за материали - кое да намалиш? Най-лесно се намаляват заплати или се съкращават хора, но ние не го правим. Напротив, увеличаваме производството, за да компенсираме ниските цени и да запазим хората. Така че в отрасъла като цяло няма намаление на производството, намаление на заплати, съкращаване на хора. Най-важното е да запазим хората и работните места, да плащаме данъци. Всички искат да харчат много пари на държавата, а те идват от данъци и акцизи, тя не произвежда нищо, за да има пари. Като не плащаме заплати, осигуровки, като намалим производството, държавата ще фалира един ден. Всеки трябва да го мисли това.
- Коронакриза плюс протести над 30 дни, плюс политическа нестабилност в момента, имат ли последните събития някакви проекции върху вас?
- Протестите са в София на трите кръстовища. Иначе в страната е нормално. Нашият бизнес е в Родопите, в Средногорието, не е на паветата. Нашите хора работят нормално навсякъде, не се влияем от протести.
- На пазарите златото поскъпва, има невероятни прогнози за 4000 долара за тройунция в близките години, но после преди дни цената тръгна надолу. Очакват ли се движения нагоре и за други метали?
- Не се връзвайте на тези прогнози. Видяхте, че в последните дни цената започна да пада.
Златото го гледаме
като нещо
извънземно, това
са спекулации с
цените му,
не че се е увеличило световното му потребление или нещо друго. От 2-3 дни падна пак под 2000 долара и ще се върне пак, където му е мястото.
- Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за подземните богатства в частта за концесиите. Това има ли значение за компаниите от добивната индустрия?
- Много уважавам президента Радев, той има това право по конституция. Ние написахме на него, на правителството и на комисията в парламента едно писмо от името на камарата. Той не налага вето върху целия закон, а по два пункта, които ще коментирам. Първо,
този закон
се работи от
3 години, той не
е измислен за ден
или седмица като
нещо спешно,
защото ние и в момента имаме действащ Закон за подземните богатства. Единият основен момент, заради който е ветото, е увеличаване на срока на концесиите. След изтичането на срока по сегашния закон - 20-25 г., тя автоматично се удължава до 35 години.
- Защо?
- Смисълът на това е, че когато изтече договорът за концесия на дадено находище, както в момента изтича на находището при Лъки, трябва автоматично да се продължи, докато се изземат запасите. Ако това не стане, би трябвало да се обяви търг за нова концесия. Явява се някой, печели я, но не може да започне да работи, защото в това предприятие има вложени десетки, а и стотици милиони - машини, техника, технологии. Нов концесионер не може да започне работа, трябва да плати на предишния или да извади нови 100 млн. да влезе и да добива. Затова е предложена тази възможност да се удължи концесията автоматично, защото иначе ще се случи затваряне на находището, неизземане на подземните богатства, затваряне на работни места. Мисля, че това ще се преодолее, президентът и неговите съветници ще го разберат, защото удължаването означава приходи за държавата, работни места.
- А вторият казус, заради който е ветото?
- Той засяга границите на запасите в концесията, понеже понякога се нарушават. Този текст е записан, търпи корекция. И по двата въпроса през септември ще се срещнем със съветниците на президента, с комисията в парламента, ще ги обсъдим наново.
- Да ги убедите, че няма далавера ли?
- Не да ги убедим, защото това, което казвам, е истината.
Ако спреш
концесията и
отвориш нова,
трябва да знаеш
какво следва
Това са неща, които не само ние предлагаме, а са действащи в повечето европейски страни, да не говорим за латиноамериканските. Дори някъде има безкрайни договори за концесия.
- Данните на камарата за 2019 г. показват, че има ръст при добива на почти всички полезни изкопаеми с изключение на въглищата и на течните горива. Какви са прогнозите за тази година?
- Въглищата не можеш да ги продаваш на друг пазар, те са за местния. И когато имаш спад в производството на електроенергия и на потреблението, имаш и намаляване на добива. При нас “Мини Марица-изток” са единственият производител, те винаги могат да добият 30 млн. тона, правили са го, но зависи от потреблението. Иначе навсякъде имаме ръст.
- А прогнозата ви за тази година каква е?
- Също ще има ръст, дали ще е 15, 20 или 30%, но ще има ръст, и то навсякъде. Говоря за рудодобива предимно, тъй като той е водещият. Той произвежда продукт, който може да бъде продаван и в България, и на международните пазари. Очаквам увеличение на продукцията за 2020 спрямо 2019 г.
- Като стойност ли, или като обем?
- Като обем произведена продукция. За стойността виж точка първа - Лондонската метална борса.
- Всяка година констатирате, че вносът на продукти на минерално-суровинната индустрия превишава износа, а цените на българските суровини са конкурентни. Заключението ви за миналата година е, че все още има неизползван потенциал на бранша в полза на платежния баланс на страната.
- Имайте предвид, че освен българския концентрат, който се превръща в метали в двата големи производителя - “Аурубис” и КЦМ-Пловдив, те внасят и от чужбина. Металургията ни, ако работи само с българските суровини, ще фалира. На един комбинат като “Аурубис” му трябва 3, 4, 5, 7 милиона тона концентрат, а ние произвеждаме само 1 млн. - много ясно, че ще внасят. Ние
можем да
задоволим
българската
металургия
с 20-30% от
суровината,
която ѝ е нужна
С металургичните комбинати сме в отлични отношения, цялата ни продукция вземат, но тя не е достатъчна да задоволи капацитета и инвестициите им. В Европа има няколко големи комбината и всички внасят, и в Испания, и в Полша.
- Намаляват заетите в индустрията ви, а в същото време производителността на едно лице е 2,5 пъти по-висока от средната в индустриалния сектор. В същото време работят все по-малко хора в последните 10 г. Как става така?
- Механизирахме производството, направихме много инвестиции в работата под земята и в отритите рудници - с нови технологии и машини. В един подземен рудник работят 30, 50 нови машини - пробиват, товарят, камиони под земята. Увеличи се производителността, както и безопасността, те са много свързани неща.
Ние не намаляваме хората, но не ги увеличаваме, а вдигаме производителността заради новите технологии и машини, които вкарваме в добива на полезни изкопаеми. Ако не увеличаваме производството, няма как да издържим. Една характерна черта е производителността на един човек. Планов термин от миналото, но е важен и днес.
- Какво е възнаграждението в сектора за тази година? Миналата беше 42% над средното в страната. Сега вероятно няма да увеличавате заплатите.
- Напротив, ние
всяка година
от януари
увеличаваме
заплатите с 10%,
така че вече сме
го направили.
Но не сме ги
намалили
след това
Със синдикатите работим много добре – с КНСБ и “Подкрепа”, с техните миньорски федерации. Ние може би сме единствените, които подписваме с тях споразумения, правим така, че да има увеличение на заплатите от година в година, да се подобряват условията на труд и най-важното да са безопасни, да имат миньорите добри социални придобивки.
- Ще отлагате ли инвестициите заради кризата, в която влязохме ненадейно?
- В последните 5-6 години направихме 6-7 млрд. лв. инвестиции в добивната индустрия, което ни даде възможност да посрещнем кризи като тази. Защото е важно да се увеличава производството и така можем да издържим и дори при ниски цени на металите на борсите. Това, на което не можем да влияем, са цени на горива, енергия, материали. Единственото спасение е увеличаване на производството с много инвестиции.
- Има ли необходимост минната индустрия да бъде подпомагана от държавата или от фондове на ЕС за възстановяване в живот с коронавирус?
- Минният бизнес не е изключение от индустриите - както селско стопанство, лека промишленост, всяка една област има нужда от помощ. Виждаме в световен мащаб милиарди се отделят за подпомагане на индустрията. Ние не можем да се възползваме от 60/40, защото не сме съкращавали, хората ни не са на 4 часа, не сме спирали. Имаме ценови спад от 20% от приходите и се надяваме да излязат мерки за големите предприятия, както има за малките и средните. Това го има в програмата на правителството. Минната индустрия не е застрахована, така че
очакваме
подпомагане,
дори, ако щете, с
леки кредити,
безлихвени или
нисколихвени,
за да можем да преодоляваме ниските цени на металите и да продължим инвестиционната си програма, както и с някои безвъзмездни средства и мерки. Ние си правим нашите програми, пишем до правителството, до ресорния министър и чакаме.
- Какви кризисни ситуации биха могли да се случат в сектора и как се подготвяте за тях?
- Те могат да се случат както за нашия сектор, така и за цялата държава - увеличаване на заболелите, разрастване на пандемията. Но очакваме и да има ваксина, лекарства и да се преодоляват както преди големи грипни епидемии. Засега при нас няма заболели, но не се знае какво ще се случи във времето. Затова ни е важно да има стабилност в държавата, за да не изпаднем в критична ситуация. Моето мнение,
нашето мнение
е, че трябва да
има работещ
парламент, за да
се вземат мерки
при спешни
случаи и кризи
Конституционно право е на всеки да протестира, подкрепяме протестите, но има и работещи и на тях не бива да им се пречи.
- Зелена икономика и дигитализация са мантрите за бъдещите години. Как ще се впишете в тези нови времена, които носят и финансиране от ЕС? Особено въглищната индустрия.
- Това е тема за отделно интервю. За зелена сделка мога да говоря с часове. Готвим се за това, знаем, че трябва да се подготвим добре, работим усилено.
- Забелязва ли се промяна в отношението на населението на местата, където има възможности да се прави търсене и проучване за подземни богатства, както и за разработване на находища?
- Много често този въпрос става политически. Видяхме в Крумовград как решението да се направи рудника дойде навреме за местната индустрия, а и за хората. Местната общност трябва да знае, че има технологии и инвестиции, които не увреждат, не замърсяват, а напротив. Виждаме колко катастрофи се случиха със замърсявания, но не от минната индустрия. Инвестират се много средства в екология, има модерни технологии за пречистване на води, за спазване на изискванията за добър въздух и природа. Но често този въпрос става политически, а не икономически. Хайде да видим защо в България не можем да развиваме ски туризма, не можем да направим втори лифт на Банско, а във всички европейски държави е направено. Ходя в Италия и Франция да карам ски и се възхищавам, че и сега продължават да ги обновяват - нови лифтове, нови съоръжения, стотици километри писти. Тук, ако тръгнем да правим - не може. Същото е и с минната индустрия.
- Какво ще кажете на колегите си днес, на 18 август – празника на миньора?
- Тази година няма да правим мащабно честване, както обикновено. Ще направим водосвет за здраве в по-тесен кръг, ще спазваме мерките на правителството. По места ще има малки тържества.
Поздравявам всички хора, които работят в индустрията, пожелавам им здраве на тях и техните семейства и св. Иван Рилски да ги пази. Да бъдат разумни и щастливи, че работят в този хубав отрасъл, и ще чакаме следващия празник, на който отново да бъдем заедно.
Мениджърите на големите минни компании бяха заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова в деня на св. Иван Рилски миналата година. Днес честването е по-скромно заради COVID-19.
