Няма друга система в обществения сектор oсвен образованието, в която реформите да са толкова решителни и успешни
Още акценти от интервюто:
Съветът на ректорите поставя интереса на обществото над интереса на отделните висши училища
Подготвяме се с по-добра техника и интернет свързаност, но се надяваме, че ще се върнем към присъствено обучение
Стратегията за висшето образование трябва да се насочи към свързаност на българските висши училища с европейските
Новината, че тази година в право ще се приема с резултатите от
зрелостните изпити, окуражи по-голям брой хора да кандидатстват.
Това, че ще се приема по-лесно, се оказа заблуда
С ректора на Софийския университет разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Проф. Герджиков, оглавихте Съвета на ректорите в България и предупредихте, че гласът на ректорите трябва да се чува по-силно - как ще се случи това?
- По закон Съветът на ректорите на висшите училища е консултативен орган, който дава становища по нормативната уредба и по проекта за бюджет. Тази роля позволява мнението му често да не се взема предвид. Това е неправилно, защото ректорите най-добре познават системата на висшето образование, а Съветът им неведнъж е показвал, че поставя интереса на обществото над интереса на отделните висши училища.
- За какво спорят ректорите, когато се съберат в Съвета?
- Висшите училища са изключително разнообразни. Има технически, медицински и висши училища по изкуствата, има комплексни и специализирани, държавни и частни, големи и малки (броят на студентите варира между 200 и 20 000), някои са в София, други в страната.
Това разнообразие означава, че всички имат своята специфика и често противоположни интереси. Въпреки това за 20 г., през които наблюдавам работата на Съвета на ректорите, не съм видял конфликти между тях. Често сме на различни мнения, спорим, но когато обсъждането приключи, се стига до общо решение.
Затова са несправедливи упреците, че висшите училища не желаят да се реформират. Само през последните 4 г. Съветът на ректорите показа многократно, че иска реформи и че всяко висше училище е готово да понесе големи трудности в името на това системата на висшето образование да се развива.
Първо, Съветът на ректорите многократно подкрепи промяната на финансовия модел от количество към качество, от финансиране според броя на студентите към финансиране, зависещо от качеството на образованието. Това е все едно държавата да стимулира 20 г. по-високата раждаемост, а след това изведнъж да започне да глобява семействата, които имат повече от едно дете.
Висшите училища не бяха виновни, че 20 г. държавата е стимулирала увеличаването на броя на студентите без стимули за качеството на образованието.
Въпреки това те подкрепиха реформата, която беше мъчителна за много от тях, защото за 5 години Министерството на образованието и науката намали местата за прием от 70 000 на 38 000. Подкрепиха я, защото реформата е добра за висшето образование и за обществото.
И се примириха с финансовите затруднения, които произтичат от нея за много от тях.
По същия начин Съветът на ректорите предложи въвеждането на мораториум за разкриването на нови филиали и нови професионални направления. Това очевидно е нужна и полезна за обществото стъпка и ректорите я подкрепиха, въпреки че за отделните висши училища тя е пречка.
И отново ректорите предложиха да се спрат пътуващите преподаватели, като за нуждите на акредитацията всеки преподавател да се отчита само в едно висше училище.
Има висши училища, които нямат достатъчно капацитет и тази мярка ще им навреди, но въпреки това Съветът на ректорите не само я предложи, а дори я предлага многократно, защото при първите предложения тя не намери подкрепа в парламента.
Ето няколко примера, които обаче не намериха справедливо отразяване в медиите.
- Какво според вас не разбраха медиите?
- Кой разбра например, че Съветът на ректорите е инициаторът, кой разбра каква сериозна реформа е проведена във висшето образование, кой разбра какви жертви са направили много висши училища в името на това системата да се развива. Обществото не може да очаква, че ректорите ще предлагат реформи и висшите училища ще приемат да търпят последствията от тях, ако вместо признание получават упреци и никой не оценява усилията им.
Следствие от негативното обществено настроение срещу българските висши училища е постоянното недофинансиране на висшето образование. На въпроса защо през последните 5 г. има значителен ръст на средствата за училищното образование, но не и за висшето, отговорът обикновено е, че системата на училищното образование е реформирана, а тази на висшето не е. Не съм съгласен с това мнение - благодарение на упоритостта на министър Красимир Вълчев и подкрепата на ректорите се проведоха тези много сериозни реформи.
Всъщност не виждам друга система в обществения сектор - здравеопазване, социална сфера и т. н., в която реформите да са толкова решителни и успешни.
- Единни ли сте ректорите да сключват договор с министъра на образованието и според това как си вършат работата да вземат допълнителни пари?
- Проектът за наредба, публикуван за обществено обсъждане, предлага възнаграждението на ректорите да се състои от два компонента - първият да зависи от размера на преподавателската заплата и от броя на студентите, а вторият - от степента на изпълнение на договора с министъра на образованието и науката, който ректорите ще трябва да сключват според последните изменения на Закона за висшето образование. Първият елемент формира месечното възнаграждение на ректора, а вторият се получава един път годишно. Основният проблем е, че първият компонент за някои висши училища е около 500 лева. Това очевидно е недостатъчно месечно възнаграждение за ректорска длъжност.
На аргумента, че в края на годината ще има допълнителни средства, ректорите задават въпроса защо не се формира така заплатата и на министрите – да получават по 500 лева месечно, а ако се справят успешно, в края на годината да им се изплаща допълнително възнаграждение.
Стои и въпросът по какви критерии ще се определя вторият компонент, защото, ако липсват критерии, размерът на възнаграждението може да започне да зависи от това, колко послушен е даден ректор.
- Как Съветът на ректорите ще стане по-влиятелен орган?
- Първо, с по-добра работа и продължаване на реформата, която повишава качеството и издига публичния образ на висшето образование. И с такова сътрудничество с институциите, което да им покаже, че работата със Съвета на ректорите носи добри резултати, а игнорирането на неговите становища води до грешки.
- Първото класиране на СУ показа, че правото без приемен изпит, а с оценки от матури е изпреварило психологията.
- Както се и очакваше, новината, че тази година в специалност “Право” по изключение ще се приема с резултатите от държавните зрелостни изпити, а не с университетски изпити, окуражи по-голям брой кандидати в тази специалност.
Разбира се, това, че ще се приема по-лесно, се оказа заблуда, защото ние приемаме същия брой студенти от по-голям брой кандидати, т.е. процентът на приетите е по-малък от други години.
- Класирането показа ли други размествания в желанията на COVID абитуриентите?
- Не. Обикновено между най-търсените 10 специалности се нареждат “Психология”, “Право”, четири компютърни специалности, някои филологии и др.
Но и самият въпрос, кои са най-търсените специалности, е подвеждащ, защото така аз посочвам специалностите, които са търсени от най-много кандидати, а важно е съотношението между броя на местата и броя на кандидатите. Ако за “Право” процентът на кандидатите, които са приети, е 20-30, а например за “Графичен дизайн” е 10 на сто от кандидатите, се оказва, че специалност “Графичен дизайн” е по-търсена от “Право”, защото там конкуренцията е била по-голяма, въпреки че кандидатите са по-малко.
- Ще падне ли нивото на първокурсниците заради прием с оценки от матури?
- Не. Нивото на първокурсниците не зависи от вида на приемния изпит, а от съотношението между броя на кандидатите и броя на местата.
Лошият публичен образ на висшето образование е резултат на това, че държавата запази броя на местата, докато броят на завършващите 12-и клас постепенно намаля двойно. Така в един момент местата надхвърлиха броя на кандидатите, вместо да е обратното. Тъкмо в това се състои реформата в последните години - държавата най-после осъзна, че трябва да стимулира качеството на образованието и да намалява местата за прием. Сега, когато това е постигнато, Стратегията за развитието на висшето образование за следващия период може да се насочи към интернационализация на българските висши училища и към стимулиране на свързаността им с авторитетни европейски и световни университети и научни институции.
Колкото до държавните зрелостни изпити, аз работя от 20 г. за това те да могат да станат общ вход за висшето образование. През годините успяхме да убедим народните представители в необходимостта от редица промени на законодателството, като се започне от това оценката от държавните зрелостни изпити да включва и стотни и се стигне до най-важното за едно външно оценяване – работите да се оценяват от национална комисия, а не регионално. Причината за тези усилия е, че въвеждането на външното оценяване в училищното образование не само повишава неговото качество, като слага край на незаслужените оценки в училище, но и позволява висшите училища да приемат държавните зрелостни изпити вместо своите. Това означава, че накрая всички висши училища ще имат общ изпит и за първи път ще видим в кое висше училище с какви резултати се приема. Разбира се, в “Медицина”, “Фармация”, “Архитектура”, “Право” и в специалностите по изкуствата вероятно ще се запазят собствените им изпити.
- Как ще заработят университетите наесен?
- Никой не може да предвиди как ще се развие епидемията, затова разработваме различни сценарии, включващи изцяло присъствено обучение, изцяло онлайн обучение или някакъв смесен вариант. Подготвяме се и с по-добра техника и интернет свързаност, но се надяваме, че ще имаме възможност да се върнем към присъственото обучение - първо, защото въпреки богатите възможности на електронното обучение нищо не може да замени личния контакт, второ, защото специалностите от областта на природните науки изискват работа в лаборатория и други присъствени занятия, а специалностите от регулираните професии като “Медицина” и “Архитектура” наистина не могат да бъдат изучавани дистанционно.
- От Еврокомисията обявиха, че СУ е сред петте български висши училища, включени в европейски университетски алианси. Какво означава това за университета?
- Вече казах, че в следващия период стратегията за развитието на висшето образование ще се съсредоточи върху свързаността на българските висши училища с европейските. Вече имаме първите резултати в тази насока – във втората покана по програмата на Еврокомисията “Европейски университети” цели шест български висши училища са членове на одобрени консорциуми от партньорски университети (пет са партньори и едно – асоцииран партньор). Това означава, че всеки четвърти одобрен консорциум включва и българско висше училище. Министерството на образованието и науката има заслуга и тук - министър Вълчев окуражи и стимулира българските университети да се включат по-масово при кандидатстването по втората покана. Този успех ще доведе до много по-тясно сътрудничество на българските висши училища с европейските и оттам до допълнително повишаване на качеството.
Визитка:
Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
От 2008 г. е професор
Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ
Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
Заместник-ректор от 2010 г.
На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат
На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
