Трябва да се замислим за цената, която и в Америка, и в Европа плащат и тепърва ще плащат за “евтината” работна ръка на азиатските и африканските страни, казва президентът (1997 - 2002 г.)
Проф. Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда за мир, е автор на идеята, под която се подписаха повече от 100 световни лидери - ваксините срещу COVID-19 да бъдат обявени за глобално общо благо. Сред подписалите апела има 18 нобелови лауреати, 32-ма бивши държавни ръководители, политически лидери, международни неправителствени организации и световни знаменитости като Андреа Бочели, Боно, Джордж Клуни, сър Ричард Брансън и др.
В списъка са и двама български президенти - Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. Обединеният апел призовава към действия правителствата, фондациите, филантропите и социалните предприятия да произведат и разпространят ваксините безплатно по целия свят. Подписалите приканват всички социални, политически и здравни субекти да потвърдят колективната си отговорност за защитата на всички уязвими лица без каквато и да е дискриминация. Помолихме Петър Стоянов да сподели вижданията си по темата.
- Г-н Стоянов, защо е важно ваксините срещу COVID-19 да бъдат обявени за глобално общо благо и да бъдат на разположение безплатно по цял свят?
- Апелът е абсолютно навременен. Всички политици, общественици и граждански активисти се кълнат от сутрин до вечер, че най-голямото благо на този свят е човешкият живот, както и че животът на всеки човек струва еднакво - без значение къде е роден, от коя раса и националност е, какво работи и колко получава. Тогава е съвсем очевидно, че всички хора заслужават еднакъв достъп до животоспасяващата ваксина. Казано по друг начин: за разлика от останалите пазарни продукти, включително и лекарствата, производството и продажбата на тази ваксина трябва да се подчинява на други правила, защото
сме изправени пред
необичайна и непозната
досега опасност
Доктор Юнус има сериозен опит в тази област, познавам го отдавна и имам пълно доверие в неговата почтеност и делови възможности.
- Как пандемията от COVID-19 променя света, хората, икономиките?
- Пандемията отдавна не е само медицински феномен - нейните икономически, финансови, социални, психологически и др. последици ще се усещат още дълго време. Европа не познава голямо предизвикателство от времето на Втората световна война (освен войните в бивша Югославия) и от тази гледна точка
пандемията
стъписа сериозно
европейските лидери
Въпросът е как оттук нататък ще реагират отделните страни - въвеждайки национални мерки и спасявайки “своите” народи или ще се търси някакъв вид солидарност за всички граждани на Европейския съюз, а и извън него.
Защото, ако погледнем на света извън Европа, Америка и страните от европейския тип цивилизация, като Канада и Австралия, ще забележим (вероятно с известно учудване), че този свят не е преставал да се сблъсква с ужасни предизвикателства - войни, глад, липса на адекватни медицински грижи, епидемии и т.н. – неща, които гражданите на Европа отдавна са забравили.
От друга страна, пандемията ще ни накара да се замислим сериозно за цената, която и в Америка, и в Европа плащат и тепърва ще плащат за “евтината” работна ръка, която техните фирми използват в азиатските и африканските страни. Глобализацията
със сигурност носи
огромни печалби на
големите компании,
но и рисковете, свързани с нея, са огромни и според мен недооценени.
- Колко дълга очаквате да е кризата, свързана с пандемията, и икономическата криза, предизвикана от нея?
- Не мога да отговоря на този въпрос, още повече че според специалистите пандемията от COVID-19 ще има още пикове и спадове. А и каква е гаранцията, че след този няма да се появи друг вирус. От друга страна, надеждите ни са свързани с високото развитие на съвременната медицина и откриването на адекватно лечение и достъпни ваксини. Що се отнася до икономическата криза, от голямо значение са мерките, които държавите и Европейският съюз предприемат и ще продължават да предприемат в подкрепа на пострадалия бизнес.
- Как COVID-19 променя мултилатерализма?
- Миналата година над петдесет външни министри, сред които и българският, учредиха в рамките на ООН (всъщност самата ООН е олицетворение на мултилатерализма) Алианс за мултилатерализъм. Главните инициатори бяха Германия и Франция, а целта - да се действа заедно “за укрепване ценностите на ООН и на справедливото сътрудничество”, разбира се, върху принципите на демокрацията, свободата, върховенството на закона и спазването на човешките права. Така че мултилатерализма е понятие от международните отношения и най-общо казано представлява обединяване усилията на много държави, преследващи обща цел. Трябва да признаем, че
и тази доктрина
има своите противници,
които смятат, че зад паравана на мултилатерализма отделни политически режими нарушават и върховенството на закона, и човешките права в своите страни, а това от гледна точка на демократична Европа е недопустимо.
Но тъй или иначе, в случай на пандемия като тази, без общи или най-малкото координирани действия няма как да се справим. Пандемии като сегашната са доказателство за това колко далеч сме отишли и колко сме взаимнозависими и взаимноуязвими.
Петър Стоянов е на 68 години. Президент на България от 1997 г. до 2002 г. Бил е член на борда на Clinton global initiative и председател на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена. Сега е член на борда на “World justice project” във Вашингтон и член на доверителния съвет на Александрийската библиотека.
