Покрай концесията на летище София да помечтаем за терминал 3, който да се появи на кориците на световни архитектурни издания
В България не се случват достатъчно големи инвестиции. Във всяка столица международното летище е лицето на държавата. Първото впечатление, което определя дали става дума за изостанала, или за модерна страна. Идеята, че в България държавно летище може да бъде на световно ниво, е илюзия.
Само първокласен международен оператор може бързо да ни изведе в ХХI век. След години на отлагане и спиране концесионната сделка най-после е на път да приключи – 15 г. след концесията на Бургас и Варна. Ето основните параметри на сделката:
- Концесионер: Парижкият фонд “Меридиам” и летището в Мюнхен
- Първоначална концесионна такса в полза на държавния бюджет: 550 млн. лв.
- Годишна концесионна такса: 24,54 млн. евро за 35 години
- Ангажимент за строеж на нов терминал и нова писта.
Правителството
да приключва
бързо сделката
Изборът на концесионер е завършил, няма какво да чакаме повече. Ако се мотаем, може нещо да се случи и сделката пак да се провали. Животът е пълен с неприятности – със или без коронавирус. Колкото по-рано дойде концесионерът, толкова по-рано ще плати огромната начална такса, ще проектира нов терминал и евентуално писта, ще ремонтира паркинга…
Били ли сте на новите терминали в Бургас и Варна, построени от екипа на “Фрапорт”?
През далечната 2005 г. с екипа ми в Министерството на транспорта и съобщенията концесионирахме летищата в Бургас и Варна. Какво ли не чух тогава – че като варненец съм щял да затворя бургаското летище. Всъщност трафикът точно в Бургас нарасна значително. Ако концесията не беше се случила, и до ден днешен щяхме да се излагаме пред чужденците със старите бетони.
Това ли беше
най-добрият
избор
на концесионер?
Процедурата привлече не един-два, а пет първокласни играча. И най-малкият от тях управлява много по-големи и по-впечатляващи обекти от нашите малки летища. Който и да е избран, резултатът ще бъде много по-добър от сегашната неприветлива авто-, пардон, аерогара.
Професионалната публика забеляза, че не спечели кандидатът, който предложи най-добри финансови условия, нито пък вторият. Не зная защо често се случва, че техническите предложения на участниците с по-неизгодни за държавата цифрови оферти (било то цени при обществени поръчки или концесионни такси) се оценяват по-високо, за да могат точно те да спечелят. Чувал съм неофициална информация, че кандидати с по-високо концесионно възнаграждение са “отрязани” заради по-високи планирани летищни такси – но пък нивото на летищните такси не е включено като критерий за избора на победител.
Така или иначе, това вече е минало. И МТИТС, и МС, и КЗК, и ВАС избраха и потвърдиха този победител и мачът е приключил. Като се има предвид от какъв калибър са победителите, всички трябва да сме доволни.
Държавното летище изглежда срамно зле
В момента не съм горд със ситуацията на летището. Казвам го както като бивш министър, по чието време от гола поляна се издигна сградата на терминал 2, така и като гражданин, който има по-високи очаквания. Хората, които летят от София, очевидно кацат и другаде. На новите терминали в Дубай, Доха и Истанбул, на лъскавите летища в Мюнхен и Прага, да не говорим за
извънземните
творения в
Източна Азия –
все в държави, които доскоро наричахме Трети свят. Къде другаде сме виждали разбит автомобилен паркинг като в краен квартал, голи грозни стени в коридорите, неработещи с години асансьори, залепени листове с указания с много удивителни като в селска община от съветски тип? Намерихте ли си паркомясто преди Коледа? Харесват ли ви магазините? Какво последно си купихте там? Всеки от големите софийски молове е на прилично европейско ниво – но е частен, нали? Харесват ли ви кафенетата? Гурме ресторанти, здравословна храна, суши… явно се размечтах за Сингапур.
Нищо ли не ми харесва на летище София? Не е така. Харесват ми хората – добри професионалисти, добре изглеждащи. Също близостта до града и наличието на метро. И все пак терминал 2 е голяма крачка напред в сравнение със стария терминал 1 от древността.
Какво казват
критиците?
Те не са много и ще трябва да преглътнат още едно отдалечаване от държавната комунистическа икономика. Техните “аргументи”:
- “Държавата може да управлява летища по-добре.” Значи сегашното летище им харесва. Нека ви пратят снимка от асансьора.
- “Защо да даваме печалбите на чужденците, като може да ги получи държавата?”. Ето моите отговори:
- Че има големи печалби и дивиденти за държавата е лъжа. Печалбите през последните години са ниски. Годишната концесионна такса ще бъде в пъти по-голяма. Да кажем 10 пъти по-голяма.
- Критиците не споменават, че сега държавата ще получи еднократна първоначална концесионна такса от 550 млн. лв. – колкото дивидентите за два века напред. Те от цифри и бизнес не разбират, а само от комунизъм. И 6 милиарда да беше, пак нямаше да подкрепят концесията. А 550 млн. лв. не е малка сума сама по себе си. Тя вероятно е по-голяма от себестойността на сегашния терминал и пистата, дори без да се изваждат амортизации. Нека припомним също, че летището и всички бъдещи инвестиции си остават публична държавна собственост, която един ден ще се върне обратно на държавата.
- Новият инвеститор ще трябва за своя сметка да построи голям нов терминал с неколкократно по-голям капацитет на стойност стотици милиони евро. Вярваме, че ще го построи държавата ли? С кои пари и през кой век? Кой държавен строеж от последните 30 г. ви впечатли?
- Като държавата има такъв талант да управлява успешно фирми и проекти, нека се концентрира върху строежа на детската болница – да видим кога, върху “печелившата” топлофикация и върху държавната банка. Всичките – на “световно” ниво.
Да помечтаем
заедно
След няколко години да имаме нов терминал, който да се появи на кориците на световни архитектурни издания. Проектът да е на Заха Хадид Аркитектс или на някой още по-добър магьосник. Чужденците да цъкат с език, че в някога най-бедната страна в ЕС се случват модерни неща. Да пазаруват дизайнерски стоки и да хапват в елегантни ресторанти. Да избират да поостанат у нас на път към далечни дестинации, например с директен полет до Ню Йорк. А българите да знаят, че терминал 3 е мястото за гордо завръщане у дома.
Очаквам много ли? От държавния “Балкантурист” нищо не очаквам.
* Николай Василев е бил член на две правителства. В кабинета “Сакскобургготски” (2001-2005 г.) е вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията. В правителството на тройната коалиция (2005-2009 г.) е министър на държавната администрация.
