Осем жени, убити от мъжете си, а това е само върхът на айсберга
Осем жени са били убити от партньорите си по време на извънредното положение.
Да сме наясно още от самото начало. Не обвинявам взетите мерки за ограничаване свободата на гражданите. Мерки се взеха и продължават да се вземат в цял свят. Адекватни или не, времето ще отсъди най-добре, защото тази пандемия е още непозната за специалистите, на които това им е работата.
Аз не съм специалист. Затова не обсъждам и не осъждам. Разглеждам фактите.
Данните са съобщени от неправителствената организация “Български фонд за жените”. Въпреки недоверчивостта на част от обществото към НПО-тата нямаме право да се съмняваме в цифрата и престъпното деяние. Подробности за престъпленията още не са изнесени, вероятно това ще стане.
Аз искам да поразсъждавам
защо се е
стигнало до тях
От 13 март, когато изолацията влезе в сила, социалните мрежи лавинообразно къде на майтап, къде наистина се занимаваха и с битовите страни на въпроса. Коментираше се като как се чувства човек, затворен подобно на звяр в клетка само с домашните си животни. Вицове, смешки, закачки...
Ако погледнем сериозно - всички имаме своя начин на живот, с който сме свикнали. В идеалния случай ставаме сутрин, правим си тоалета, пием кафе заедно или отделно с партньора, децата отиват на училище, ние на работа. Връщаме се вечер. Каталясали. Спретва се вечеря, препитват се децата, малко телевизия и хайде по леглата.
Но на другия ден е пак същото. Борбата за хляба, борбата за приоритетите, борбата за мястото под слънцето
и как да си
платим сметките Тече житейската река в руслото си.
И изведнъж - бараж.
- Децата учат чрез дистанционното обучение, тоест по цял ден са вкъщи, мрънкат, цинкят, трудно им е, разсеяни са, адски им е скучно.
- Родителите евентуално работят хоум офис, ама по-скоро спират да ходят на работа. Седят вкъщи.
- Вместо закуска и вечеря трябва да се готви и обяд. С какво да се напълни тенджерата? Човек без работа нагъва по-често и повече. Сандвичът на крак вкъщи не върви.
- Пари няма. В най-добрия случай има, обаче им правиш все по-тънки сметки с всеки изминал ден, трепериш, че ще свършат съвсем и какво правим тогава.
Несигурност, че не се вижда краят на извънредното положение. Новини за камионите с трупове в Италия. Рев на комшийката, че
цветарничката ѝ
трябва да спусне
кепенци,
защото наемът върви, а кой купува цветя в това кризисно време. Боботене на комшията, че шефът му в автосервиза казал, че не може да плаща осигуровки и след изолацията я камилата, я камиларят. Все по-чести свади за дистанционното. 24 часа напрежение и въртене в кръг. Ако не изпаднеш в депресия, агресията ще ескалира до лудост и току ти падне пердето, та ликвидираш... най-близкостоящия до теб.
Общо взето - такава е картинката. В различни варианти на подробностите, но краят е един и същ. Осем жени са умъртвени. От ръката на този, с когото са делили хляб и легло.
Изолацията, разбира се, не е причината, конфликт на съжителството е имало, но изолацията се явява
повод за
убийство
Удобен повод. Без да е смекчаващо вината обстоятелство. Хайде, ще кажете, 8 убийства за 2 месеца... Ами не е пренебрежимо малко. И за 2 години не е. Където има дим, винаги се появява смъртоносен огън. Пушели са проблемите в тези партньорства не от вчера, но димът се е разсейвал от разделното ежедневие, било то в събирането на жената с приятелки, а на мъжа с приятели. В 24-часовата принудителна заедност този дим се е закълбил до задушаване. И фактите са налице.
Това е върхът на айсберга. През тези два месеца оплакванията от домашно насилие над партньор, или над децата, са се увеличили значително.
Казвам го със съжаление, но напълно го разбирам. И всеки един от вас го разбира, дори и да е във варианта “Ох, любов моя, най-после само двамата” с шампанско, ягоди и сметана. С ръка на сърце! Защото така сме “програмирани” - да сме зоон политикони, с труд да изкарваме хляба си, в мъки да раждаме децата си, но с любов да ги отглеждаме и да ходим на театър. Когато тази програма се бъгне, вирусът на низките страсти съсипва цялата система.
