Папа Франциск и германската канцлерка Ангела Меркел разговаряха по телефона. Инициативата бе на Меркел. Канцлерството съобщи, че "в разговора са били разменени мнения за глобалната хуманитарна и политическа ситуация в условията на коронавирусната пандемия и за голямото значение на сплотеността и солидарността в Европа и света. Двамата участници се обявиха в подкрепа на по-бедните страни, по-специално в борбата с коронавирусната пандемия".
"Ватикан нюз" припомня в тази връзка, че тези дни Меркел заедно с други европейски държавни и правителствени глави като френския президент Еманюел Макрон и премиера на Италия Джузепе Конте води кампания с цел осигуряване на международно финансиране за разработката на лекарства и ваксини, способни да се справят с коронавируса, "в помощ на хората от всички страни, включително бедните". Берлин е готов да внесе 525 милиона евро, заяви канцлерката на донорска онлайн конференция. Това е много, но не и достатъчно. По предварителни оценки за разработване на антивирусни средства ще трябват най-малко 7,5 милиарда евро. Европейската комисия допуска, че тази сума ще стигне само за първоначалния етап. А според експерти "за жалост, развиващите се страни по принцип получат достъп до новите ваксини и лекарства едва седем години след разработването им". Междувременно папа Франциск публично приветства участниците в кампанията за събиране на средства - подчерта, че е "важно да се подпомага прозрачната и безкористна размяна на научни знания в търсене на терапевтични методи", а "болните в цял свят" трябва да получат "достъп до технологии, осигуряващи необходимото лечение".
Но повечето католически благотворителни организации, действащи в "бедните страни", акцентират не толкова върху самите ваксини срещу коронавируса, колкото върху икономическите последици от пандемията. Сдружението Caritas Internationalis например изрази тревога по повод хуманитарната криза, избухнала заради инфекцията, и прикани международната общност "да предприеме смели и незабавни действия". В противен случай "последиците от коронавируса ще убият повече хора, отколкото самата пандемия". В изявлението на Caritas Internationalis се твърди, че вниманието днес се фокусира върху разпространението на болестта. Внимание заслужават обаче и последиците, които могат да бъдат по-опасни от самия вирус: карантинните мерки в Европа, САЩ, Китай и Япония парализираха световната икономика. Според оценки на Световната продоволствена програма в света е нараснал двойно броят на хората, изправени на ръба на гладуването. Най-силно страда Африка, но продоволствената криза е засегнала и много страни от Близкия изток, Латинска Америка и Азия, където недохранени деца страдат от изтощение, а гладуващите възрастни стават все повече.
За хуманитарните последици говори в много от своите проповеди и папа Франциск. Тези аспекти изглежда са били ключова тема и в сегашния му разговор с Меркел. При все че по-рано европейските католически епископи разпространиха алармистки предупреждения относно единството и сплотеността на Европейския съюз, днес проличава, че ЕС излиза от зимния сън, в който бе потънал в началото на пандемията, и започва да реагира. От това как ще се проявят в днешните сурови времена държавите локомотиви на ЕС, ще демонстрират ли готовност да помагат не само на себе си, но и на бедните страни, очевидно ще зависи и как ще бъдат възприемани от понтифика. Видим израз на това ще стане географията на бъдещите папски посещения. По време на телефонния разговор Меркел покани Франциск да посети Германия, а през април той получи покана за Франция от Макрон. Католически издания съобщиха, че понтификът благодарил тогава на френския президент, казал, че има голямо желание, но в днешната ситуация това било невъзможно. В случая с германската канцлерка такава забележка нямаше.
Казано бе друго: "Франциск нито веднъж не посети Германия през седемте години от своя понтификат, той рядко идва в страни от ЕС, макар че веднъж пътува до Страсбург". Тогава впрочем повод за визитата бе папското слово пред депутатите от Европейския парламент. Също както преди това папата се отби в Полша, защото там протичаха Световните младежки дни. А като цяло го виждат най-вече в периферията на Европа, бил е на Балканите, също и в Гърция. Наблюдатели обясниха, че Франциск се стреми да обръща внимание на регионите, които често са подценявани от глобалните центрове, остават встрани от мейнстрийма на международните процеси. При това положение Европа, особено богатата й част, можеше и да не дочака посещение на понтифика. Ще се промени ли сега политиката на папските пастирски пътувания? Коронавирусната пандемия също поставя въпроси за световното лидерство, но правилата на играта се менят. Конкуренцията е кой да оглави борбата със заразата и преодоляването на последиците. Мнозина залагат тук на Меркел, "реанимирана" според тях като глава на Германия и на една коалиция от страни, докато американският президент Доналд Тръмп се е затворил в границите на Съединените щати.
Докаже ли канцлерката, че може да подпомогне не само германците, но и бедните, папа Франциск ще привърши поводите да оставя без внимание и да подминава при обиколките си богатата Европа.
(БТА)
