Как ще се промени животът и икономиката след коронавируса?
“24 часа” ще разкаже в поредица прогнозите на визионери и експерти за сектори на бизнеса и области на живота
Рязкото намаляване на международните пътувания ще се запази като устойчив тренд
Бързо възстановяване на икономиката ни от шока ще е ценен актив - ще покажем устойчивост в криза
Успехът с онлайн образованието трябва да бъде продължен и надграден
Как да се позиционира България в постпандемичния свят. “24 часа” се обърна към икономиста Лъчезар Богданов.
- Кои сектори ще са най-потърпевши у нас и колко време ще продължи възстановяването?
- Относително е ясно кои са най-тежко засегнатите дейности – това са баровете и ресторантите, магазините в моловете, спортните центрове, организирането на обучения и събития, включително културно-развлекателни. Хотелите формално не са затворени, но забраните за пътувания на практика правят туризма невъзможен.
През идните месеци ни чака поетапно рестартиране. В обозримо бъдеще не виждам идея за отваряне на масови събития. Международен туризъм това лято според мен няма да има, изглежда почти невероятно след налагане на толкова тежки ограничителни мерки правителствата на отделните страни да застрашат резултата , като “пуснат” масово свободно придвижване.
Промишлеността – тази, която спря, защото
в много сектори
на практика криза
не се усети –
ще започне постепенно да работи. Водещо ще е търсенето в големите европейски икономики, засега има обнадеждаващи новини например от автомобилните заводи, които един по един възстановяват дейността. Но това ще става с много по-слабо натоварване, вероятно в началото с 30-50%, което е логично следствие от шока, който изживяха домакинствата, и очакваните намалени покупки.
- Какви други дълбоки промени и важни трендове очаквате в резултат на тази криза в глобалната икономика?
- Рязко връщане назад по отношение на международните пътувания. И това няма да е резултат от директни забрани. Вероятно ще има повече мерки за сигурност, както след терористичните атаки на 11 септември 2001, което ще направи въздушния транспорт по-бавен и по-скъп. Но по-важни ще са две други явления. Едното е свързано с повишено усещане за риск, страх ако искате, а той обикновено се насочва към “чуждите места”, не към съседния квартал или град. Второто е, че този внезапен шок форсира много бизнеси да осъзнаят колко пари и време са прахосвали в пътувания и срещи на живо, вместо да свършат работата далеч по-ефективно онлайн.
Разбира се, издигането на търговски бариери и индустриален национализъм също са твърде възможно следствие.
- Как да сепозиционира България в постпандемичния свят за следващите 30 години? У нас заразените и смъртните случаи са много по-малко, отколкото в повечето други европейски страни. Възможно ли е да използваме този актив - на доверие - след кризата?
- Ценният актив ще бъде, ако икономиката успее бързо да се адаптира, да поеме шока, да издържи и да продължи да расте. За страна като България, често определяна или чрез ниските доходи, или през периферното ѝ положение или съмнения за корупция, ще е важно да покаже структурна устойчивост дори в такава тежка и непредвидена криза. Интересно ще бъде до няколко месеца да се изследва и доколко успешно сме разширили ползването на електронни услуги. Не на последно място, експериментът с дистанционното онлайн образование е сигурно най-големият в историята на системата и трябва да се анализира много внимателно кое сработи добре и как успехът да се мултиплицира.
