Някои в Скопие странно, но забравят важни факти от последните 30 г.
Страхът от коронавируса в Северна Македония оказва се е по-малък от страха дали България ще подкрепи съседната държава за членството й в Европейския съюз.
От седмица това са двете теми. И особено опасението, че София ще блокира процеса.
Какво точно се случи? До македонската общност достигна български документ, в който излагаме спорни въпроси между двете държави, без решаването на които не може да се говори за еврочленство на Северна Македония. Неясно защо, този документ разбуни духовете, след като в него няма нищо, което досега да не е казвано от българска страна.
Сред условията, които поставяме са използването на “служебен език”,
а не македонски,
какъвто братята
твърдят, че
съществува Категорични сме и, че югозападната ни съседка трябва да се откаже от търсене на македонско малцинство в България. Освен всичко останало очакваме и да заработи отново спряната по вина на македонците комисия, който трябваше да изчисти спорните въпроси около общото ни минало.
Дотук нито една нова позиция и затова не стана ясно кое толкова е развълнувало нашите “мили братя и сестри”, както искрено ги нарича премиерът Борисов.
Винаги сме настоявали да не се преследват или дискриминират хората с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Както и да бъдат реабилитирани жертвите на югославския комунистически режим, преследвани заради българското си самосъзнание. Категорично сме обаче, че няма никакви исторически основания
да се търси
македонско
малцинство
в България
Друго наше настояване е Македония бързо да проведе реформа в системата на сигурността и разузнавателните си структури, като се разкрият хората, работили за службите на бивша Югославия.
С една дума, условията, които поставяме, са да се изпълнява с конкретни стъпки и активности договорът, подписан преди 3 години от Бойко Борисов и Зоран Заев.
България има подобни условия и за Албания, свързани с допълнителен напредък за гарантиране на правата на българското национално малцинство там в контекста на предстоящото преброяване.
Затова е странна острата реакция на македонския външен министър Никола Димитров, който смята, че това са едностранни условия, които противоречали на договора за приятелство и добросъседство.
Според него докладът на България с нерешените двустранни въпроси бил “едностранна интерпретативна изява”, и признава, че македонският език е “кодифициран през 1945 г. и днес е глобално призната реалност”. Бил “цялостно оформен литературен език, в семейството на словенските езици и дял от модерното европейско езиково богатство”, както и “неразривен елемент от националната идентичност”.
Министър
Димитров
дори стига
и по-далече,
предупреждавайки, че българското твърдение за несъществуването на такъв език “руши мостове, създава неприятелство” и било “антиевропейско”.
В Скопие се говори, че нашият документ подривал основите на македонската държава. Лидери на големи партии дори вече се съмняват, че условията на София ще повлияят сериозно върху преговорите на Северна Македония с ЕС.
Нашите братовчеди странно защо обаче често забравят
важни факти от
последните 30 г.
4България първа призна новата и независима държава Македония.
4В трудните времена на Югоембаргото, ние единствени давахме “глътка въздух” на хората край Вардар.
4 По време на косовската криза “поехме” лагера “Радуша”, за да помогнем на Македония.
И още, и още.
4 В последните години бяхме сред най-ревностните застъпници за членството на Македония в НАТО.
4 Изиграхме важна роля и в преговорите с Гърция за името и подписването на Преспанския договор.
Разбираемо е, че една млада държава иска да намери своята идентичност, лута се в търсенето на корените си, често е объркана, несигурна, което компенсира с агресивно заграбване на история от съседните страни.
Обяснимо е притеснението в навечерието на видеоконференцията на лидерите на Европейския съвет и Западните Балкани на 6 май.
Ако обаче Северна Македония честно признае реалността, хилядите исторически документи и факти, със сигурност няма да има пречки по пътя си към членство в ЕС. Естествено,
ако успее да
затвори всички
преговорни
глави,
което хич няма да е лесно.
Борисов успокои “братята и сестрите ни” в телевизионно интервю. Шеговито им каза да не се плашат от България, а от коронавируса. Дали обаче това ще разсее съмненията, че вместо “Корона, чао” може да се наложи да пеят “Европа, чао”?
