И все пак не всички пълнолетни граждани на Сърбия ще получат по 100 евро.
/Сърбия планира да отпусне по 100 евро еднократна помощ за всеки пълнолетен сръбски гражданин за справяне с икономическите последици от пандемията от коронавирус - бел. ред./
Както ни съобщи президентът, пари ще получат само тези, които ги поискат. А за да покажат, че ги искат, хората ще трябва да се обадят на известен телефонен номер /който впрочем няма да е безплатен/ и да кажат на някого там, че искат да получат парите.
Както ни обясни президентът, всичко това е, защото неназовани "много олигарси" се оплакали, че за тях е унизително да вземат тези 100 евро.
Както стана ясно, и президентът Вучич няма да вземе тези пари, от което можехме да заключим, че и президентът е олигарх, за когото е унизително да иска помощ от 100 евро, ако веднага не ни беше информирал, че е "обикновен човек", с което, естествено, хипотезата, че е олигарх, се провали.
Така президентът реши, че заради това, че има някои, които не искат да получат помощ от държавата, към които спада и той, всички останали трябва да понесат унижението да молят за своите пари, които им принадлежат по закон.
Тъй като президентът не моли никого, включително и телефонния автомат, той със сигурност няма да набира бясно някакъв номер с надеждата да се свърже, да улучи всички бутони, които трябва да бъдат натиснати правилно, и след това да се надява, че не е сгрешил някъде, преди в сметката му да влязат пари, които не стигат и за четири билетчета за транспорт, но за такава маса бедни и уязвими хора сумата означава разлика между ситост и глад.
Е, няма хляб без мъка, така че - телефона в ръце, за да заслужиш отпуснатия динар с унижение.
Трудно е да си представим как толкова безсрамен план е могъл да дойде на ум на някой добронамерен, та въпросът е как е дошло на ум на тази власт?
Дори да унизим собствената си интелигентност с преструването, че вярваме, че мотивът за това е, че хората, които имат високи доходи, смятат, че те не трябва да получат пари от бюджета, когато има толкова много хора, за които би било много по-важно да получат дори част от техните 100 евро, ясно е, че решение, в което би имало зрънце разум, не е три милиона души, които се нуждаят от помощ, да набират някакъв номер и да молят за своите си пари, а този номер да набират тъкмо тези малко на брой хора, които печелят достатъчно за приличен живот, за да се откажат от помощта.
Разбира се, и това не би било нормално решение, защото единствено нормалното е, а тази власт не го направи, е да определи разумна граница на доходите, до която хората получават помощ и над която не получават.
По този начин ще стане така,че пари няма да получи някой, на когото наистина са нужни, защото ще сбърка при набирането, няма да се свърже, ще изпусне срока или просто ще бъде обиден от предложението на президента ако иска парите си, да ги иска, докато пари ще получат и хора, на които ни най-малко не са нужни, но просто няма да искат да ги оставят на тези управляващи.
Да не забравяме, че тези пари не са подарък от държавата. Това са пари на гражданите, на данъкоплатците, които ще трябва да върнат същите тези пари отново чрез данъците си. Управляващите нямат свои пари и винаги трябва да помним, че не притежават и нашите пари.
(БТА)
