Защо в тази криза имаме
предимства, за които в
предишни не сме и мечтали
На 22 април Европейската централна банка и Българската народна банка създадоха суап линия за осигуряване на ликвидност в евро. Размерът на линията е до 2 милиарда евро и ще остане в сила до края на годината, освен ако не бъде удължена. Максималният срок за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца.
Суап линиите между централните банки съществуват от десетилетия, но за тях досега имахме основно теоретични знания от книгите. Причината е проста – достъп до суап линии традиционно имат само развитите държави. Големите централни банки изключително много внимават на кого дават достъп до валутна ликвидност. Необходимо е голямо доверие, за да се получи достъп до суап линия в голяма световна валута. Затова
суап линии
получават
най-вече богати и
развити държави
като Канада, Швейцария, Япония, Великобритания, Швеция, Дания или Нова Зеландия. Много рядко достъп до суап линии имат други страни – по изключение САЩ са предоставили суап линия на Мексико, които са им съсед и важен търговски партньор, както и на Южна Корея.
Миналата година ЕЦБ активира суап линия с Английската централна банка като превантивна мярка срещу проблеми, породени от Брекзит. Действат и суап линиите на ЕЦБ с Япония, Канада, Швейцария и САЩ. От началото на кризата с коронавируса ЕЦБ предостави суап линии на Дания, Хърватия и България. Това е показател за изключително високо доверие към България и към БНБ. България влезе в един много елитен клуб на световните финанси, до който много малко държави имат достъп.
Защо Дания,
Хърватия и
България?
Дания, защото е богата и развита страна и е в чакалнята на еврозоната ЕРМ 2. А Хърватия и България са водещи кандидати за членство в ЕРМ 2. В прессъобщенията на ЕЦБ изрично е спомената чакалнята на еврозоната. С други думи, България започва да получава ползи от чакалнята на еврозоната, още преди да сме влезли вътре.
Много други страни биха искали достъп до валутна ликвидност в голяма световна валута, но не успяват да постигнат подобно нещо.
Типичен пример е Турция, която от доста време вече се бори да получи суап линия от САЩ или Великобритания, но не успява (заради липса на валутни резерви турската валута не е особено стабилна и се обезценява).
Преди време управителят на централната банка на Индия се оплака, че има дискриминация в предоставянето на суап линии, защото само развитите страни получават такива линии – развиващите се страни са оставени сами да се оправят при криза. Суап линиите са много полезни, но само който има достъп може да се възползва, останалите са изключени.
При предишната световна криза от 2009 година суап линиите много помогнаха да се стабилизира финансовата и валутната система на развитите страни. Според една оценка, само Федералният резерв е предоставил 10 трилиона долара (това са 10 хиляди милиарда долара!) чрез суап линиите. В настоящата криза към средата на април са усвоени 400 милиарда долара, като сумата расте всеки ден. Към момента най-големите ползватели на долари са Японската централна банка и ЕЦБ. Вижда се, че суап линиите
имат сериозно финансово изражение и
потушават финансови пожари
Един типичен пример – в една страна има дефицит на чужда валута от 200 милиарда долара. Ако този дефицит трябва да се покрие на валутния пазар, това ще доведе до срив на местната валута, тъй като в криза ликвидността на пазара намалява. Чрез суап линията тази страна може да си осигури нужните 200 милиарда и да избегне валутна и финансова криза. След няколко месеца, като се стабилизира ситуацията, ползваните средства от суапа се връщат обратно. Ето по този начин са избегнати много сериозни проблеми последните 10 години.
Но суап линиите от големи централни банки имат и един по-силен ефект, дори и когато не се използват. Самият факт, че една страна получава суап линия от световна централна банка,
има огромен ефект
върху пазарите
Особено за малките страни е много силно послание, когато зад тях застане голяма централна банка със световна валута. Това има веднага положителен ефект върху пазарите и често се избягват проблеми дори без да е нужно да се теглят пари. Самото наличие на суап линия помага. Затова има редица страни – като Сингапур, Канада, Нова Зеландия, които сключват суап линии, но не ги ползват реално. Едно изследване на Майкъл Бордо и Ана Шварц (един от най-големите монетарни икономисти и съавтор на Милтън Фридман) твърди, че именно този ефект на суап линиите има ключово значение за запазване на доверието и точно поради него суап линиите са толкова популярни.
С две думи, суап линията има положителен ефект, дори и да не се използва. Просто самото съобщение, че голяма централна банка отпуска суап линия на някоя страна, създава голямо доверие към тази страна. Това е и основната цел на суап линията в България. Затова и
суап линията за България
е предпазна –
т.е. БНБ, когато реши, може да изтегли до два милиарда евро, но в момента няма нужда да го прави.
Но това не е единствената мярка за осигуряване на валутни резерви. Още през март БНБ обяви мерки за 9,3 милиарда лева, които включват и значително увеличение на валутните резерви. В средата на март валутните резерви на БНБ бяха под 24 милиарда евро, а в края на миналата седмица вече достигнаха 27,5 милиарда евро. Увеличение от 3,5 милиарда евро само за месец. Към това се добавя и достъпът до 2 милиарда евро по суап линията и така общо имаме 5,5 милиарда евро допълнителни валутни резерви извън тези, които по принцип БНБ притежава.
Тръгваме много добре въоръжени с валутни резерви в началото на тази криза, както и с втория най-нисък държавен дълг в Европа - което ще гарантира стабилност на валутния борд и финансите и ще осигури по-лесно преминаване през трудния период. Неслучайно в тази криза лихвите се запазват ниски (в предишната криза лихвите рязко скочиха), неслучайно пазарите остават спокойни в България и страната има достъп до финансиране, неслучайно банките могат да си позволят да разсрочват кредити на хора и фирми, пострадали от кризата, и дори да отпускат нови кредити по програмата за гаранции. Това са предимства, за които в предишни кризи дори не сме си мечтали.
