Трите бутона за премахване на мерките
Светът е спрял със затаен дъх. Новият коронавирус плъзна навсякъде от Китай и държавите една след друга си наложиха крути мерки да спрат заразата, за да не рухне здравеопазването им. Натиснат е бутон "пауза" на икономиките, на спорта и културата, на живота в тях. Училищата в 188 страни са затворени за 1,5 млрд. ученици. Границите не пропускат хора, бизнесът е в ступор. Но макар че в повечето страни броят на заразените все още расте, някои - първо в Азия, но все повече и в Европа - успяха да пречупят кривата и да забавят епидемията.
Как обаче ще се излезе от нея?, пита сп. "Сайънс". Епидемиологът от Харвард Марк Липшиц отговоря: "Вече сме в плиткото, но остава неясно как ще се доберем до брега".
За да измъкнат страните си от епидемията, правителствата трябва да прибягнат до триангулация със здравето на хората, със свободите им и с икономическите несгоди. Да отворят ли училищата? А ресторантите? Да се върнат ли хората на работните места?
Въвеждането и затягнето на мерките бе лесно. Но за разхлабването и отмяната им няма очевиден начин, нито пък има експертен консенсус за тях. Смята се, че рестъртът на обществото ще се проточи и ще е белязан от проби и грешки. Ще е като прохождането на бебетата.
В следващата фаза няма да се следи броят на новите случаи, а т.нар. от епидемиолозите "брой на възпроизвеждане", обозначен с R. Той отчита колко души заразява 1 носител на вируса. Ако R е над 1, епидемията се разгаря, ако е под 1 - стихва. Целта на сегашните мерки е да сведат R доста под 1. Щом пандемията бъде обуздана, страните ще почнат да разхлабват мерките, но ще гледат R да се колебае около 1 - т.е. 1 заразен да заразява 1. Така броят на новите случаи ще се стабилизира.
За контрол на R влатите имат 3 бутона на командния пулт: изолация на болните с откриване на контактните с тях, социална дистанция и граничен режим.
Трите бутона
Сингапур, Хонконг и Южна Корея успяха да озаптят епидемията със силен натиск върху първия бутон. Те рано откриха и изолираха заразените и издириха и туриха под карантина контактните с тях, но наложиха съвсем леки ограничения на останалите граждани. Тази стратегия обаче зависи от масовото тестване и се проваля от световния недостиг на реагенти. САЩ вече могат да правят по 1 милион теста дневно, защото само за 2 седмици вдигнаха неимоверно капацитета си. Но и за тях си остава неясно по колко теста ще са им нужни, казва Каролин Ривърс от института "Джон Хопкинс".
Другата трудност е издирването на контактните. Това е изнурителна детективска работа. Щатът Масачузетс отдели 500 души за тая работа. Но според Ривърс за цяла Америка са нужни поне 100 000.
Мобилните приложения биха помогнали автоматично да се откриват контактни. Но здравните органи по цял свят далеч не са на първа линия в технологичните иновации, така че имат да наваксват. "Гугъл" и "Епъл" вече включиха общо приложение за тая цел в операционните си системи. Германия, Франция и др. създават свои въз основа на протокола на ЕС за следене на хора при зачитане на личната им сфера. З приложенията се използват сигнали с къс обхват за Bluetooth при близост между два апарата, без да се засича тяхното точно местоположение. Така се заобикалят възраженията за нарушена неприкосновеност.
Но тези технологични решения не може да станат задължителни, както го направи Китай. Как тогава да бъдат накарани милиони хора да свалят приложение, което да дава надеждна информация за контакти със заразени? А и кое се брои за контакт? Ако живеете в многоетажен блок, приложението ще отчита десетки контакта дневно. Ако масово се ползват приложения, после ще се наложи да се правят масови тестове.
Вторият бутон - затваряне на границите - вече е задействан в повечето страни. Те спряха да допускат чужденци и слагат под карантина своите завръщащи се граждани. Това намалява риска от внос на вируса. Тези мерки ще останат в сила известно време. Защото колкото повече една страна ограничава заразата, толкова по-голям е рискът от нови взривове заради пътуващите. А и контактните с чужденците по-трудно се откриват. Така че щом някоя страна се отвори за пътници, системата й за издирване на контактни рухва веднага.
Третият бутон - социалната дистанция - е основният в сегашната стратегия за забавяне на вируса. Но той излиза най-скъпо и страните се надяват да го отпуснат, доколкото другите два бутона държат вируса под око. В Европа Австрия направи първата крачка, като отвори малките магазини. Останалите ще отворят на 1 май, а ресторантите няколко седмици след това.
Германската академия на науките предложи постепенно отваряне на училищата, като се почне от началните, но с по-големи междучасия и задължително с маски. Френският президент Еманюел Макрон обаче каза, че цяла Франция остава заключена до 11 май.
Трудно е да се улучи най-добрият път, защото данни няма, а и не са правени експерименти, за да се сравни ефектът от различните мерки за социална дистанция. Но тъй като страните поемат по различни пътища напред, данни скоро ще се появят и разликите ще проличат. Със сигурност ще има лъкатушения по политически или други причини. Но светът ще се поучи от тях.
Не може обаче да се установи как една ограничителна мярка влияе на R, защото въздействието им не е пряко. (Заразените днес ще се появят чак след седмици в медицинските доклади. И то не всички.) През 2004 г. математикът Якоб Валинга от здравния институт в Амстердам публикува статистически метод за оценка на R в рално време и сега той вече се ползва по цял свят. За по-голяма точност методът включва и коефициенти за мобилността на населението и за човешкото поведение. Да се знае R в реално време, е огледало на истината, защото незабавно показва какви са последиците било от разхлабването на една мярка, било от затягането й.
Има още една неизвестна величина, от която зависи доколко безопасно е да се разхлабват мерките - имунитетът. Всеки заразен изгражда имунитет и така за вируса става все по-трудно да се предава. Ако 30-40% от населението се сдобие с имунитет, картината се променя изцяло, тъй като R спада със същия процент.
Тоест, заедно с разнасянето на заразата неизбежно расте и имунитетът срещу нея. Някои учени дори призовават той да бъде пришпорен. Това ще стане, като оставиш на вируса младите хора, които карат заразата леко и дори неусетно, а най-уязвимите и старците продължат да кукуват вкъщи. През февруари Великобритания и Нидерландия прегърнаха тази идея, наречена "стаден имунитет", но после я отхвърлиха. Всъщност има само един верен път към стадния имунитет - масовата ваксинация. Другите пътища са катастрофални. Пример за това е Великобритания. Тя измина само няколко крачки към стадния имунитет и ето къде е по брой заразени и по брой жертви сега!
Все пак стаден имунитет може да се опита още щом здравната система в държавата усети облекчение от първата вълна от заразени. Но неговите противници изтъкват, че уязвимите групи от населението няма да бъдат опазени. В много страни под един покрив живеят 2-3 поколения. Пък и още не се знае дали след КОВИД-19 се изгражда здрав имунитет, и то за дълго.
Излаз
Засега най-вероятно изглежда да се пристъпи към разхлабване на мерките за социална дистанция с последващо повторно затягане, ако броят на заразените пак тръгне нагоре. Тази стратегия се описва различно - като "мачкане и галене", като "потискане и освобождаване" или като "чук и танц". Прилагат я Сингапур и Хонконг. Тепърва ще се види дали улучват баланса между контрол над вируса и намаляване на икономическите щети и недоволството на гражданите.
Но на Сингапур и Хонконг тези дни им се наложи пак да затягат режима заради многото нови заразени и сега там мерките са като в Ню Йорк и Лондон. А и те са градове-държави. Тази стратегия ще се приложи доста по-трудно в големи и много големи държави като САЩ, Русия и др.
Но, разбира се, само науката е в състояние да предложи най-сигурния излаз от пандемията под формата било на успешна терапия на болестта, било на хапче, което я предотвратява, но най-вече чрез ваксина срещу коронавируса.
