Не е опрощаване на задължения, казва икономистът
- БНБ обяви правилата за разсрочване на заеми. Ваканцията означава ли опрощаване?
- Това е общоевропейско решение, което позволява отлагането на плащанията по кредити. Това не е форма на държавна помощ към длъжниците чрез опрощаване, а е подпомагане.
Този режим ще е приложим само за длъжници, които са изрядни или с минимална забава (до 90 дни) по вноските си до края на февруари. Не трябва да се смесва и с вече обявени мерки с държавни гаранции през ББР за насърчаване на отпускане на нови кредити.
- В правилата е заложена отсрочка до 6 месеца. Какви трябва да бъдат сроковете, погледнато от днешна дата на пандемията?
- Работи се с хипотезата, че в Европа тежките рестрикции ще траят вероятно между 2 и 3 месеца, което предполага, че към средата или края на юни се очаква да има рестарт на икономиката. Би трябвало голяма част от бизнесите и хората да започнат да генерират доходи и да могат да си плащат задълженията. Затова разсрочването е с хоризонт до края на 2020 г.
- Възможно ли този срок да се удължи?
- Има две хипотези, които предстои да видим. Ако се окаже, че пандемията е по-трудна за овладяване, влизаме в съвършено непознати води без ясен край. Това ще наложи допълнителни мерки. Боя се, че тогава ще имаме много по-тежки проблеми от това да мислим само за този въпрос - това е катастрофичен сценарий.
Тази идея за отлагане на плащания от страна на банките е да се даде време на тези, които временно заради ограниченията пред стопанската дейности и този шок в цялата европейска икономика губят доходи и обороти.
Съвсем отделен въпрос е какво става след очакваното рестартиране, ако конкретният бизнес или домакинство са сред тези, които не могат да се адаптират. Ако даден бизнес се окаже без клиенти, или ако човек не може да намери нова работа, след като е загубил старата, например след 9 месеца или година, то проблемът с дълга остава неразрешен. Тогава обаче банките заедно с такива клиенти трябва да търсят решение.
- Вероятно повечето длъжници ще се възползват от облекчението, но не на всеки то ще помогне.
- Дори всички да се възползват от улеснението, не всички ще могат да възстановят статуса си, така че да започнат да плащат. Въпросът е да се избегнат масови неплащания и евентуална преса от страна на банките точно в дъното на кризата, в тези 2-3 месеца, в които толкова много бизнеси са спрели.
Но разсрочването не е дългосрочна мярка за насърчаване на заетост или конкурентоспособност на бизнеси след кризата. Ако някой през април 2021 г. например е без работа, когато предполагаемо икономиката вече ще работи, това предполага друг вид подкрепа от страна на банките.
- Има ли рискове за банковата система от увеличаване на лошите кредити?
- Банковата система влезе с изключително висока ликвидност и капиталова адекватност, в този смисъл има възможност да понесе разсрочване от няколко месеца. Именно затова се трупат буфери в добрите времена за икономиката. От друга страна, в интерес на банките е длъжникът да обслужва кредита си, те не искат да прибират машини, коли или жилища. Разпоредбите всъщност позволяват на банките да дават отсрочки без да понесат санкции от регулаторите.
Що се отнася до кредитите за домакинствата, ако приемем, че са прилагани консервативни стандарти и са давани кредити на лица с официални доходи и трудова история, тези хора, дори в най-лошия случай да останат без работа, ще могат да получават 60% от осигурителния си доход в продължение на доста месеци, те няма да останат без никакви средства за препитание и плащане на сметките.