Вероятно през последните дни всички сме попаднали на снимки от самолетите, които Русия изпрати в Италия. Прочели сме и за помощта, която Китай оказва с лекари, както и за броя маски, които са дарили. Същевременно по телевизионните студия все по-често чуваме как Европа е разединена, не реагира и просто отсъства в тази извънредна ситуация.
Както обаче знаете - във време на криза и опасност много често най-дефицитна се оказва достоверната информация. На повърхността на замътената от страхове вода излизат лъжепророци, фалшиви новини и странни интерпретации.
Не смятам да изкарвам ЕС жертва, защото в тази ситуация истинската жертва сме ние, гражданите. През последните дни сме подложени на сериозна атака от страна на Китай и други глобални играчи. С нея се налага изкривен разказ за това кой носи отговорност за разпространението на заразата. Подозренията, че Китай прикри данните за вируса и продължава да го прави, са заменени от разкази как страната подава ръка на засегнатите като Италия в момент, в който Европа я няма.
Истината е, че докато онези няколко снимки с лекари вървят из мрежата, ЕК свърши много повече. Комисията се опитва да набави за всички страни-членки маски и предпазни облекла, както и така нужните респиратори. Тече процедура и за обща европейска доставка на тестове за COVID-19, в която и България участва.
Загледани в ужасяващите статистики, пропускаме, че не всички подадени ръце са честни и чисти. Вече се получават първите сигнали за опити на китайски инвеститори да купят на безценица затруднени италиански компании. Това е една от причините ЕК да предложи премахване на ограниченията пред фискалната политика и държавната помощ. Така на практика се развързват ръцете на държавите-членки да спасяват икономиката си и да подкрепят най-засегнатите си компании – както от фалит, така и от опитите за възползване от кризата от китайски и други инвеститори със спорни цели и интереси.
Няма как да подминем и фалшивите новини за създадени лекарства и ваксини в Русия и къде ли не още. На фона на първоначалния отказ на САЩ, Русия, Великобритания да признаят явната заплаха от заразата с COVID-19, логически трудно първата ваксина или лекарство можеше да дойде оттам. Това, което видяхме, е че американската администрация направи опит да привлече една от европейските компании, които са най-напред в разработването на ваксина за вируса. ЕК и Германия реагираха моментално и осигуриха допълнителни средства за проекта. Освен това още в края на януари ЕК отпусна 47.5 милиона евро за проекти, които се опитват да намерят решение за лечението или предпазването от вируса. След това имаше и други инициативи, осигуряващи финансова подкрепа за компании или учени в Европа, работещи за лекарство или нови методи за диагностика.
Вече няколко седмици слушаме и за “загубилата своята солидарност Европа”, което неминуемо би довело до залеза на европейския проект. Странно е, че същата тази „загубила солидарност Европа“ разреши на България да харчи 546 милиона евро от еврофондовете за подкрепа на здравната система и бизнеса. Става въпрос за авансово отпуснати от ЕК средства, които ако все още не са договорени или усвоени, трябва да бъдат върнати на ЕК, а в този случай ще останат на разположение на държавите.
Същата тази Европа разшири обхвата на Фонд „Солидарност“ на ЕС за най-силно засегнатите държави-членки. До момента той можеше да бъде използван при природни бедствия в държави от ЕС, но с гласуваното решение към тях се добавят и големи здравни кризи, което дава нови 800 милиона евро на разположение. Също така ЕС пренасочи 1 милиард евро от бюджета на ЕС като гаранция на Европейския инвестиционен фонд, за да се стимулират банките да предоставят евтини кредити на бизнеса. Трябва да си даваме сметка, че тези средства са от данъците на “несолидарните” европейци, които също се борят с кризи в собствените си държави в момента.
У мен се буди изключителна изненада, когато видя в последните дни как политици и експерти, които само допреди седмици ни убеждаваха от телевизионните студиа, че няма нужда от европейска интеграция и всичко е по силите на националната държава - днес са на същите места, но вече коментират какво е трябвало да направи Европа. Истината е, че в голяма степен реакциите при кризи са оставени на национално ниво, а възможностите на ЕС са ограничени от същите тези национални компетентности.
Затова, когато следващия път някой се опита да обясни, че Европа не може да направи нещо, трябва да си спомни за момента, в който са ни натяквали, че европейската интеграция в тази област е ненужна и вредна. С подобен интерес гледам и всички противници на влизането в Еврозоната, които сега отказват да коментират отделените средства за подкрепа на икономиката в ядрото на ЕС, включително по линия на Европейския стабилизационен механизъм и неговите близо половин трилион евро, до които България няма да има достъп.
Всички се надяваме да успеем с общи усилия да преборим това, което ни споходи. Но както при всяко човешко изпитание, е важно да знаем кой и как е бил до нас през това време.
