- Какво е общото между изключително бруталното нападение срещу главния редактор на “168 часа” Слави Ангелов и ужаса пред неизвестността, която ни носи коронавирусът?
- Какво е общото между лекарите, на които трябва да вярваме, и журналистите от традиционните медии - вестници, телевизии, радиа и сайтове с ярки автори и ясни собственици?
- Защо “24 часа” започна своята кампания “Невидимите герои” ?
Три въпроса, на които ще опитам честно да отговоря като собственик и издател на достоверни медии.
Бъдете здрави!
Вярвайте на “24 часа”!
ИСТИНАТА. Първото, което ги свързва. Слави Ангелов никога не е искал да бъде новина от първите страници, но затова пък създава истории, които дълго не слизат от тези първи страници и събират стотици хиляди четения в сайтовете “24 часа” и “168 часа”.
Не греша, когато казвам създава, защото Слави не преразказва фактите, не цитира политици, не се прави на интересен по пресконференции, а се опитва да намери истината и да помогне на жертвите. Каквито и да са те - отвлечени, насилвани или просто излъгани от своята държава.
Темите на коментарите му са всичко, за което българинът говори или иска да знае. Затова и е толкова трудно днес да проумеем защо лежи в болницата със счупен и наръган крак, със счупен нос и обезобразено лице. Защо до оня ден не можеше да отвори очите си, а с подутите устни едва успяваше да говори със съпругата си Татяна.
Ако отговорът е, защото пише истината, означава, че някой в България не я иска.
Аз действително възприемам този побой над Слави като тест за държавата как ще реагира на подобно брутално посегателство срещу талантлив и почтен журналист, когато тя е в извънредно положение заради непозната и страшна зараза.
Давам много повече от 48 часа за проверка на този тест, но ако той е положителен и нападателите с маските на черепи останат неоткрити, ще трябва да признаем, че “Простакът ни е върнал в 90-те”. (Удивително точното описание на Слави за тези, които не ни позволяват да излезем от черния филм на жестоките мутри и корумпираните политици.)
“Ново начало!” обяви от болничното легло главният редактор на “168 часа”. Тия дни хиляди журналисти, политици, бизнесмени, непознати писаха в негова подкрепа.
Малцина колеги сред тях са откровено лицемерни, защото са различни от него и това ги вбесява. Слави винаги е солист, а не хорист при мрънкащите отрицатели на всичко, което ни поднася този живот. Няма цена, на която Слави да изпере нечия мръсна съвест, по какъвто ценоразпис работят нечистоплътни пазители на свободата на словото. И понеже трябва да си заслужат парите от своите клиенти, в последните години избутаха от определени студиа нормалните и почтени журналисти като Слави, за да наложат своята платена “истина”.
Той обаче може да е доволен - когато подутите му клепачи спаднат и започне да вижда с очите си, ще прочете прекрасни неща за себе си. Всички са верни, Слави!
И слава на Бог, че може да ги прочете!
МОРАЛЪТ. При тази непозната и страшна пандемия в целия свят лекарствата, храната и вестникът са стоките, жизненонеобходими за всеки човек. В този ред.
Удивително е как коронавирусът “чисти” измислени сайтове и фейсбук зарази. Лъжите все по-трудно пробиват и хората започват да вярват най-вече на традиционните медии - вестници, телевизии, сайтове с ярки автори и ясни собственици.
Журналистите в тази драстично различна ситуация на работа са като Лекарите, на които вярваме. (важен и голям проект на "24 часа", развиван от 2011 г. насам)
И едните, и другите трябва да казват истината за заразата, но и да дават надежда. Да не позволяват както страхът да ни цензурира (по Слави Ангелов), така и да го внушават на хората, които са в ступор от рязко променения начин на живот.
И лекарите, и журналистите трябва да намерят най-ефективния начин да спасят българите от иначе готиното, но погрешно убеждение, че нас зараза и смърт от коронавирус не ни лови (по Ванга). Да убедим сънародниците си, че малко дисциплина навън и любов у дома ще намали пътищата на зараза.
И най-страшна е не военната униформа на генерал Мутафчийски, която стресира едни вечно мрънкащи фейсбук активисти, уверявам ви. Четете историите от Италия, които нашата Виолина от Рим всеки ден ви разказва.
Ако облечем хирурга в бяла престилка, дали ще намалее всекидневната доза заразени българи?
Беше гаден начинът, по който политолог на свободна практика удари с обичайната си доза злоба генерал Мутафчийски. Не, моят съселянин от Миндя не е от простаците на 90-те, но пък е от интелектуалците, които останаха в тия 90-те и някъде тогава затънаха в отрицанието на всичко.
Е, животът сега ни принуждава да бъдем различни.
БЛАГОДАРНОСТТА. Във вторник в 21 часа, когато главният редактор на “168 часа” набра номера ми и с няколко неразгадаеми думи обясни, че е пребит, звъннах на Бойко Коруков, шефа на ИСУЛ, за да питам какво е състоянието на Слави.
Професорът ме наруга. Принципно. Заради отношението на всички към българския лекар. Преди заразата и сега. Той е май единственият управител на болница, с когото не сме имали време да говорим по тази важна тема. Защото “24 часа” е първата медия, която осъзна, че качеството на живота и самият наш живот зависят от качеството на българското здравеопазване. И затова започнахме да разказваме, показваме и събираме “Лекарите, на които вярваме”. С годините те стават стотици, към тях прибавяме още, защото си струва да знаем имената и познаваме лицата.
Благодаря на лекарите от ИСУЛ за това, което правят за Слави и всички останали пациенти там.
В четвъртък от страниците на “24 часа” ме гледа и разказва момче, което това лято завършило медицина. Д-р Цветан Попов, доброволец в Александровска болница, живее и работи в условия на карантина в отделението с болни от коронавирус 24 часа седем дни в седмицата. Цветан благодари на учителите си, които са му предали инстинкта да помага при беда. Цветан, който иска да е хирург, казва, че ще остане и лекува заразата като лекар, медицинска сестра и санитар, колкото е необходимо. С него започна поредицата “Невидимите герои”.
Видимите предатели като доктора от Втора градска болница в София и неговите специализанти, които вероятно са състуденти на Цветан, получиха повече телевизионно внимание от доброволците, които не се снимат и не говорят. Групата от Втора градска напуска с оправданието за страх и липса на предпазни средства, защото техният ментор очевидно не е успял да им предаде лекарския инстинкт да помагат на хората в беда, както това се е случило с Цветан. Менторът е поставял стентове на сърцата на болни и здрави пациенти по скъпите здравни пътеки и желязото бавно е заменило неговото сърце, но за специализантите му още има надежда.
Впечатлена съм от бизнеса, който помага без условия на българските лекари. Даряват с ясното съзнание, че следващия месец може и да няма пари за заплати на хората от техните компании. Затова, без да се свеним, че правим реклама на нечий бизнес, ще разказваме за всяко дарение, което постъпва. Дори и анонимното.
В “Невидимите герои” имаме много партньори, с всеки ден те се увеличават. Благодаря им сърдечно, защото от тази пандемия можем да излезем само заедно. Спазвайки всички правила. С ПОМОЩ - една от думите, които най-често ще срещате в “24 часа”.
И желанието с добри примери да се отласнем от тези 30 години зад гърба. “Невидимите герои” естествено ще станат “Достойни българи” - проект, който “24 часа” надгражда от 2003 година насам.
“30 години във всяка сфера на живота като от епицентър на коронавирус ни заливаше зараза от тарикати и олигарси, заради които удобно се променяха закони, нарушаваха се правила, затваряха се очите и ушите на службите, купуваха се съдии и прокурори” - последното е пак по Слави Ангелов.
