Подкрепа за ударени отрасли и малки фирми, стимули за онлайн услуги? По света намаляват лихвите
На 3 март Федералният резерв на САЩ (американската централна банка) на извънредно заседание намали лихвените проценти рязко, с половин процентен пункт. Това беше първото извънредно заседание от финансовата криза през 2008 г.
Отделно Фед интервенира на финансовите пазари и предостави ликвидност от близо четвърт трилион долара. Също така регулаторите посъветваха
банките да се
съобразят със
състоянието на
своите клиенти,
които са
засегнати
от коронавируса.
Тези мерки са предизвикани не от друго, а от притесненията, че разпространението на коронавируса ще засегне американската икономика. Както и в други случаи, Федералният резерв действа бързо и решително още в ранен стадий, преди икономиката да бъде тежко засегната.
По тези стъпки вървят и други централни банки. На 11 март Английската централна банка обяви извънредно намаление на лихвените от половин процент. В допълнение се въвежда и механизъм от 100 милиарда паунда за насърчаване на кредитирането за малки и средни предприятия и домакинства, за да не бъдат отрязани те от финансиране точно когато се влошава бизнес средата.
Още през февруари и Китайската централна банка намали лихвите, както и редица други централни банки. Очаква се в четвъртък и Европейската централна банка да се присъедини и да обяви нови мерки за подпомагане на икономиката. Всичко това означава, че
лихвите ще
останат ниски
доста по-дълго
от очакваното,
а в България ще продължат да намаляват.
Редица правителства започват да обявяват фискални мерки заради коронавируса. Германия обяви пакет от мерки, засега сравнително малък от около 12 милиарда евро, който цели да увеличи инвестициите, както и да подпомогне засегнатите фирми да не фалират и да не уволняват работници заради вируса. Но пакетът е критикуван от бизнеса и икономисти като твърде малък за Германия, която ще бъде силно засегната от икономическото забавяне в Китай.
Други страни също обявяват мерки – на първо място Италия, където цялата страна е в карантина и голяма част от икономиката въобще не работи. Ирландия обяви пакет от 3 милиарда евро, насочен към здравеопазването, болнични за хората в карантина и мерки за ликвидна подкрепа на засегнатите фирми.
В САЩ президентът Тръмп иска да намали осигуровките до края на годината като антикризисна (и предизборна) мярка, както и подкрепа за петролната индустрия.
Като говорим за петролната индустрия – петролът падна заради очакванията, че хората ще пътуват по-малко и съответно търсенето на черното злато ще спадне. Това е логично, особено при тежки карантини като тези в Китай и Италия. Отделно Саудитска Арабия и Русия не можаха да се разберат да намалят добива на петрол и вместо това влязоха в ценова война, което направо срина цените на петрола до около 30 евро за барел. Това е драма за страните-производителки на петрол, но за държави като България е положително, тъй като
ще спести
милиарди на
българските
потребители,
които сега отиват за внос на петрол и горива. Допълнително спестяване ще има от по-евтиния природен газ от април, съответно по-евтино парно и значително снижаване на инфлацията.
По-евтината енергия ще има положителен ефект за българската икономика, но няма да останем незасегнати от общото икономическо влошаване. Особено туризмът и пътуванията ще намалеят значително, а ако се наложат мерки като в Италия, това ще удари и редица други сектори – хотели, ресторанти, услуги, кина, молове, магазини и т.н. Отделно забавянето от Китай ще се пренесе в Германия и Европа, а оттам и в България чрез индустрията и веригите на добавената стойност. Да не говорим, че заради вируса и грипните ваканции на учениците ще се увеличат и болничните, отпуските, отсъствията на работници и служители.
Въпросът е заради един временен шок (надяваме се!) да не се загуби производствен потенциал, фалират фирми и да бъдат освободени служители.
Ако ударените от кризата заводи започнат бързо да уволняват работници и служители, това няма да е много позитивен резултат, особено ако след няколко месеца отново трябва да търсят хора, когато вирусът отмине – и няма да могат да ги намерят.
Затова трябва да се следи ситуацията сектор по сектор и да се работи с бизнеса и синдикатите, за да се реализират подходящи решения. Това не означава да се спасяват компании, които не работят добре – не е работа на държавата да прави такива неща и това повече ще навреди. По-скоро трябва да се мислят
секторни решения за отрасли,
които са ударени тежко,
но от краткотраен шок. Или хоризонтални мерки, които да подпомагат всички, а не конкретни фирми – например намаление на осигуровки или ликвидна подкрепа за малки фирми, каквито мерки виждаме, че вземат и други страни.
Като цяло сега е моментът и бизнесът, и банките, и държавната администрация да насърчат електронизацията, за да премахнат опашки и посещения на място на гише, които увеличават рисковете от заразяване.
Сега е моментът да се дадат
стимули за ползване
на онлайн услуги –
например Агенцията по вписванията да премахне всички такси за ползване на електронни услуги, за да не се трупат хора по гишета. По същия начин, с подходящи стимули институции и банки също могат рязко да повишат ползването на електронни услуги. И разбира се, опашките за пенсии трябва да се премахнат – или хората да си извадят банкови карти за пенсиите, или да се направи някаква организация, така че да не се трупат пред пощите.
